Често се правят сравнения между Гриша Ганчев и ранните му години във футбола като собственик на Литекс и настоящото управление на Кирил Домусчиев в Лудогорец.
Приликите са очевидни - амбициозни отбори от малки градове, които са собственост на двама от най-богатите мъже в България.
Проекти, изтъкани от денонощен стремеж за доказване и луда надпревара с времето в търсене на имагинерно величие на всяка цена.
Същото е като мама и тате да нарочат детето за вундеркинд, то да си повярва, да започне да презира "тъпите" си връстници и да иска да прескача по три класа на година, за да го приемат по-скоро в Сорбоната.
Историята познава и такива случаи, но родителската призма често пречупва реалността. Кандидат гениите се откриват от учителите, а не от мама и тате.
Футболното дете Лудогорец може да е вундеркинд в очите на богатия си татко и в слабия клас, в който учи действително често изпъква, но съучениците не са толкова тъпи.
Понякога чедото не трябва да бъде побутвано така явно, защото му пречи. Като е извършило нарушение, не трябва да му се прощава, а да си понася съответната санкция.
На "Лаута" имаше поне три чисти дузпи за Локомотив, но галеното дете бе санкционирано само веднъж. То и това си е цяло чудо - някой да застане на точката срещу вратаря на Лудогорец, но все пак...
Точно така правеше и Гришата в Ловеч преди 15 години, но тогава още имаше СИК, ВИС, "Мултигруп"... Времената бяха други, а и бързо му омръзна.
Сега детето му е примерен ученик във футболна академия - учи се и избягва глезотиите.
Но докъде ще я докара Домусчиев и колко ще продължи страстта му към футбола и стремежът му към успех на всяка цена? Да не вземе да се пита след някоя година: "За какво ми беше всичко това?".
