„Бойко Борисов смаза мафията" гласяха заглавията в спортната ни преса в събота, интерпретирайки победата на премиера в тенис турнира „Труд мастърс" срещу актьора Калин Сърменов, играещ престъпен бос в популярен сериал по телевизията.
Особено удобно е когато някой не е мафиоз наистина, а наужким, да бъде назован по такъв начин - това създава удовлетворение за стотиците други случаи, в които не можеш да наречеш хората такива, каквито са.
В притежавания ни предимно от престъпници спорт те обикновено са наричани „бизнесменът", „силният човек", че даже нерядко и „благодетелят".
Обикновено за тяхната истинска същност започваме да говорим след смъртта им - както ние, журналистите, така и полицията и прокуратурата.
Това е лесно обяснимо - когато нямаш доказателства, издържащи в съда, (а дори и да ги имаш!) е опасно да се изразяваш в прав текст за толкова влиятелни господа.
Българският спорт, и особено най-популярната игра - футболът, отдавна е играчка на, нека да ги наречем, съмнителни бизнесмени. До това положение се стигна след странно протеклия преход от комунизъм към пазарна икономика, с който като че ли единствено политическата класа се гордее.
Спортните дружества бяха оставени на произвола на съдбата и от държавно притежавани или обществени организации те попаднаха в ръцете на хората с многото пари, които не искат да си спомнят откъде са се сдобили с първия си милион.
А на нас, феновете, ни остава да си затваряме очите за този факт и да се самозаблуждаваме, че резултатите на терена са истински, а не функция на „бизнес" интересите, за да ни остава някакво чувство на удоволствие от гледането на любимия спорт.
И в знак на протест да гласуваме за Васко Лукаев или Бойко Борисов в анкетата за Футболист на годината или в знак на... не знам какво да пишем как вторият е победил мафията... на тенис.