Ставаме свидетели на деволюция. Всичко, което Юрген Клоп изгради в последните пет години в Ливърпул, се срива пред очите ни.
Това вече не е онзи Ливърпул, който мачка съперниците си. Това не е рокендрол футболът на германеца. Всичко е различно. Като че ли с този Ливърпул е свършено.
"Червените" изживяха феноменални предишни три сезона. В първия достигнаха до финал в Шампионската лига, а година по-късно спечелиха и трофея. След това сложиха край на 30-годишната суша без титла в Англия.
Всичко това бе в резултат на работата на Клоп, който получи пълен кардбланш от собствениците. Германският специалист работи усилено и крачка по крачка изгради този отбор. Създаде атомното трио Салах-Мане-Фирмино, след което построи и стена отзад, привличайки Върджил ван Дайк и Алисон.
Превърна Трент Александър-Арнолд и Андрю Робъртсън в най-вълнуващите крайни защитници в Европа, като направи дори от Джордан Хендерсън и Джеймс Милнър, чиито сърца са с по-сериозен обем от качествата им, безмилостни войници, които изпълняваха всяка една треньорска заповед, правеха всичко по силите си и запълваха всякакви дупки по пътя към успеха.
Но този сезон е различен. Натрупаната умора от последните две кампании непрестанно тичане, лекото отпускане след спечелването на титлата и почти никаквото време за почивка между миналата и настоящата кампания си казаха думата.
Ливърпул бе благословен и в продължение на два сезона опази почти всичките си ключови футболисти от контузии. За да се върне всичко тъпкано и сега на "Анфийлд" да нямат нито един здрав титулярен централен защитник. Новото попълнение Диого Жота, който започна перфектно, също е аут. В поредна жертва на контузиите пък се превърна и капитанът Хендерсън, който получи травма при загубата от Евертън.
Дори Юрген Клоп не е същият. Няма и следа от усмивката, която в продължение на години не слизаше от лицето му. Германецът се сепва на всеки въпрос на журналист, който не му харесва; позволява си и да съветва репортерите как да си вършат работата. Кой знае как би реагирал, ако те посмеят да направят същото.
Контузия след контузия, слаба игра, липса на атмосфера на терена. И резултатите не закъсняха.
Четири поредни загуби във Висшата лига. Четири поредни са и пораженията на "Анфийлд". Нещо, което не се е случвало от почти сто години - за последно през 1923-та. Евертън пък не бе печелил на терена на врага от 1999-а. Абсолютна катастрофа.
През миналия, шампионски, сезон Ливърпул допусна едва три поражения. Сега в рамките на само 24 кръга има над двойно повече - седем.
Дори крепостта "Анфийлд" падна. След 68 поредни двубоя без поражение във Висшата лига дойдоха четирите поредни поражения. Две от които от отбори, борещи се за оцеляване. Останалите две - от големия противник на Клоп и "червените" в последните години - Манчестър Сити, и от местния враг Евертън.
Това наистина наистина боли.
Заговори се дори за раздяла с Клоп. Германецът трябваше да оправдава спекулациите. Въпреки че ситуацията в Ливърпул в момента напомня много на последния му сезон в Борусия Дортмунд. Тогава след две поредни титли на Германия и финал в Шампионската лига "жълто-черните" завършиха едва седми в Бундеслигата, като по едно време дори се намираха в зоната на изпадащите.
Сега Ливърпул също е заплашен да завърши не само извън Топ 4, но и извън местата, даващи право на участие в евротурнирите. "Червените" са шести с равен точков актив със седмия Евертън, който е с мач по-малко. Цели три по-малко пък има осмият Астън Вила, който е на четири точки зад тима на Клоп.
Каквото и да става от тук нататък, изглежда, че това е краят на Ливърпул, който гледахме в последните години. Атомното трио далеч вече не е толкова атомно, въпреки че Мо Салах има цели 17 гола само във Висшата лига. Те обаче са с цели четири повече от тези на Фирмино и Мане взети заедно.
Очевидно е, че след като се завърне, Жота ще има все по-сериозна роля в тима. Такуми Минамино впечатлява с изявите си за Саутхемптън и вече има два гола в първите си три мача. Когато се върне от наема си, също ще се бори за титулярно място.
Колкото и стабилни да бяха Жоел Матип и Джо Гомес, се видя, че Ван Дайк е стълбът в отбраната, без който Ливърпул не може. Време е в клуба да помислят за закупуването на класен постоянен негов партньор, което и ще даде още широчина на резервната скамейка. В халфовата линия пък отборът трябва да свикне с наличието на Тиаго Алкантара и новото, което носи той с играта си.
Клоп и Ливърпул постигнаха много през последните няколко години. Но всичко във футбола се променя светкавично, а мърсисайдци нямаха план Б. Докато продължават да гонят целите си през този сезон, на "Анфийлд" ще трябва да мислят и за следващия, защото още една лоша година може да затрие всичко добро, свършено досега.
