Около 70 минути бяха изминали от Дерби дела Мадонина и Милан успяваше да удържи аванса си от 2:1 над градския съперник Интер.
Треньорът на "росонерите" Стефано Пиоли пристъпи до ръба на техническата зона, за да попита своя централен нападател колко още може да издържи на терена.
Златан Ибрахимович, който беше вкарал и двата гола за тима в разстояние на три минути през първата част, вдигна поглед към тъчлинията, отпусна стиснатия си юмрук и отвърна: "Пет минути".
Пиоли изпрати резервния си нападател Лоренцо Коломбо да загрява - става въпрос за 18-годишно момче, което изобщо не е било родено, когато Ибрахимович отбеляза първия си гол за Швеция през 2001 г.
След 26 минути последният съдийски сигнал отекна и както видяхме, Коломбо така и не влезе в игра.
Ибрахимович беше изтръгнал пълните 98 минути - като броим и добавеното време - от своето 39-годишно тяло. Тяло, което, да не забравяме, се възстанови от COVID-19 преди по-малко от седмица.
Вчера именно Ибра направи разликата в дербито, изведе Милан до победата и изпрати отбора на върха в Серия А с 4 победи от 4 мача.
"Беше напълно изтощен", призна Пиоли след двубоя. "Той искаше да го сменя, но аз просто го игнорирах..."
Времето е непобедимо и няма как да спечелиш надпреварата с него.
Но ако си хитър - а на този етап от кариерата си Ибрахимович вече е невероятно хитър - понякога можеш да заблудиш времето и да си издействаш още магически моменти като този.
Не става въпрос само за двата му гола. При първия той спечели дузпа, като с мощния си дрибъл накара Александър Коларов да го фаулира.
Самир Ханданович спаси първия му удар, но Ибра се разписа при добавката.
При втория гол нападателят избяга от пазача си на далечната греда, създаде си пространство благодарение на усета и богатия си опит и засече центрирането на Рафаел Леао.
Е какво толкова, ще си кажат някои, щом надиграният е Коларов? Добър играч, разбира се, но е почти на 35 и не е за ролята на централен защитник, дори в схема с трима бранители.
Но ако сте гледали внимателно мача, сте забелязали, че Златан умишлено се задържаше в зоната на Коларов и беше избрал да търси физически сблъсък именно с него, а не със Стефан де Врай, който откъм физика много повече се доближава до Ибра.
Това е разликата между лукавия стар алфа вълк и младия алфа вълк. Вторият би избрал да се опълчи на най-здравия и силен мъжки, за да покаже на глутницата кой е водачът. Но първият би целял да използва определени слабости, защото знае, че целта не е да се доказваш, а да спечелиш битката.
А веригата е толкова силна, колкото най-слабата брънка в нея.
Затова този мач беше решен не от нещата, които Ибрахимович вече не може да прави, а от тези, които все още е способен да приложи максимално в своя полза.
Той беше неизменната цел на подаванията, когато Милан не беше оставян да изнесе топката през защитата. Успяваше да отиграе с глава или да спре на гърди и да продължи атаката с прецизност и мисъл.
А ако поставиш правилните хора около него, силните му страни се мултиплицират. Той никога не е бил голям спринтьор, въпреки че когато разтегли дългите си крака, покрива доста терен изненадващо бързо.
Липсата на скорост у Ибра обаче няма значение, когато около него са бързаци като Тео Ернандес, Алексис Салемакерс и Рафаел Леао.
Те са куриерите, той е дистрибуторският център.
Дори във финалните минути, когато силите му бяха свършили и краката натежали, Ибра правеше малки неща, с които да помогне на тима си. Неспособен вече да пресира, той намери начин да разпери нереално издължения си телескопичен крак, за да пресече едно подаване и да попречи на Интер да изгради атаката си.
Малко по-късно Златан се изтегли на десния тъч, за да подпомогне съотборниците си в задържането на топката и спечелването на още ценни секунди.
Това са чисто физическите неща, които можем да видим и регистрираме.
Метафизическият аспект - увереността, която дава на младите си съотборници, страхопочитанието, което предизвиква сред противниците - е далеч по-труден за отчитане.
Миналия месец Златан Ибрахимович отбеляза два гола в първия кръг срещу Болоня и в типичния си стил разясни: "Вкарах два, защото съм на 40... ако бях на 20, щях да вкарам 4".
Да, но само ако беше на 20 със същия ум, който притежава сега. Защото когато Ибра наистина беше на 20, той не вкарваше по четири на мач.
Всъщност, в годината, когато навърши 20, отбеляза 6 гола за 24 мача с екипа на Аякс - не е толкова впечатляващо за стандартите на Златан.
След време ще се наложи Милан да се отучи да разчита толкова на него, ще дойде етап, когато присъствието му просто ще забавя развитието на този млад тим.
Но такъв момент още не е дошъл. Сега Милан се нуждае от тази версия на мъдрия Ибрахимович, който поставя отбора на първо място и който е ранен и кърви, но все още е гладен.
Точно като този "автопортрет", пуснат от нападателя в Twitter профила му след последния съдийски сигнал и описан само с една дума - "слава".
Fame pic.twitter.com/it69cGTEZk
— Zlatan Ibrahimović (@Ibra_official) October 17, 2020
