Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Празнуваме Атанасовден - зимата започва да си отива

В народните обичаи празникът е посветен на "омилостивяването" на големите болести Снимка: Wikimedia Commons
В народните обичаи празникът е посветен на "омилостивяването" на големите болести

На 18 януари православната църква почита св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, а празникът в народните традиции носи името Атанасовден.

Самият св. Атанасий е роден през 295 г. Той е смятан за духовен наследник и естествен продължител на делото на св. Антоний - друг светец от Египет.

Св. Атанасий а Патриарх на Александрия и е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество.

Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325г.

Най-известен е това, че яростно се противопоставя на учението на Арий и последователите, според което Бог-Отец и Бог-Син нямат една и съща фундаментална природа, а Синът е по-нисше същество от Отеца, създадено Него като първото съвършено създание.

Като архиепископ на Александрия Атанасий влага голяма част от силите си в борба с тази ерес, за да наложи идеята за триединството на Бог, която доминира християнството и до днес.

Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.

На няколко пъти е изпращан в заточение от императорите Константин I и Константин II, като в това време той се отдава на проповеди и писане на житието на неговия духовен предшественик св. Антоний.

След поредното му завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376г. на 76-годишна възраст.

Според народните вярвания св. Атанасий и св. Антон са братя близнаци, които имат власт над снеговете и ледовете.

Двамата са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Затова и се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари.

Смята се, че с настъпването на Атанасовден зимата започва малко по малко да си отива, след като светецът съблича вълнената си риза и облича вместо нея копринена, отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!".

Двамата светци се приемат и за повелители на тежките болести като чума и шарка. Затова и на този ден се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостивят болестите, така че ако се хванат, да преминат леко. За да не се "подсърдят" болестите, за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за "лелята" (чумата) цяла питка.

Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден - не плетат, не предат и не готвят боб.

В някои райони на страната моми и ергени са излизали на поляните, връзвали са люлки, пеели са и са играели хора.

На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Наска, Нася, Наско Танас, Таньо.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените