Не е голяма тайна, че в последно време у нас социалистите го избиват на национализъм. То са едни трибагреници, една близост с народа, едно говорено за национални, типично български ценности... ум да ти зайде. Същевременно обаче, май за да се запази балансът във Вселената, националистите са решили да върнат жеста и да подхванат смело социалистическата реторика, че да не остане празна ниша.
Въобще се завърта един стабилен социал-национализъм (че от едни 60-70 години национал-социализъм звучи твърде лошо) та да ти падне шапката (или каската, зависи от случая).
Така, подемайки ехото от сърдечната молба на министъра на земеделието Румен Порожанов към търговските вериги да не вдигат цените на хляба и да намалят печалбата си, военният министър и вицепремиер по въпросите на сигурността Красимир Каракачанов реши да надгражда с лява реторика и призиви за тавани на цените и действия срещу търговците (взети назаем от Мирослав Найденов 2012 г.).
Според него само да се помолят търговските вериги не стига, а трябва директно да се сложи таван в цената на хляба, както и на някои храни от първа необходимост като брашно, българско олио, кисело и прясно мляко, 10 бр. яйца, краве сирене, краве масло, свинско и пилешко месо.
Идеята на военния министър е ясна - контрол на цените в името на обикновените потребители, социална сигурност и справедливост, а междувременно да понатрупа и малко точки по тема, която въобще не му е в управленския ресор.
А свободният пазар, който на практика би трябвало да го има в България, спокойно може да върви да си бере лайката.
Да сме наясно - никой не е особено въодушевен от идеята за поскъпване (особено ако е рязко) в цените на храните. Само дето подобни възсмели политически ходове като този няма как да постигнат само това, което целят (ако въобще го постигнат). Ако не вярвате, питайте във Венецуела. Там също пробваха уж с мек социализъм и тавани на цените на основните продукти, а сега си играят на инфлация.
Но какво да правим, когато управляващата дясна коалиция е решила да флиртува с левите мерки... Тук някой таван на цените, там някой нов данък от голямата кошница на финансовия министър Горанов.
Соцталгията по онези отминали магически времена се лее не само от рекламите на бира и разни високопарни изказвания по телевизията, а ако слушаш "правилните" коментатори, анализатори и дори действащи политици, 10 ноември по-добре въобще да го е нямало. "Много неща ни отне демокрацията" по Корнелия Нинова и най-вече неписаните закони, според които баничката струва 5 стотинки, а бозата - 2.
Защото далеч по-лесно е да танцуваш около такива "свежи идеи" с дъх на априлски пленум и да заобикаляш реалните причини за действително съществуваща бедност у нас, която в една или друга степен засяга над 2 млн. българи.
И тя не е причинена от високите цени на продуктите, колкото от ниските доходи на засегнатите. А за това има само един лек - повече работа, повишаване на производството, по-високи заплати, по-голяма покупателна способност.
Ако ще се търси прът в колелото на цялата тази система, то имаме цял кубратов сноп с пръчки, които наведнъж няма никакъв шанс да се пречупят. Кеф ти корупция, която позволява на някои играчи да заобикалят правилата за бизнес у нас и да печелят на гърба на държавата.
Кеф ти сива икономика, която третира и държавата, и работещите като нещо незначително, кеф ти и местни феодали, които благодарение на политически чадъри установяват свои "крепости" в по-малките населени места - (почти) всичко градчето Х (включително и официалните местни власти) е собственост на "бизнесмена" Y, който плаща на подчинените си нищожни заплати и ако му се изрепчиш, и ти, и цялото ти семейство ще видите работа и заплати през крив макарон.
Но за тези неща у нас някак не е удобно да се говори. Още по-малко да се действа, освен ако не стане някоя изцепка и няколко големци изведнъж не станат безкрайно неудобни.
Далеч по-лесно и приятно е да се запеят някои стари песни на нов глас - таван на цените, социална сигурност и колко хубаво беше по "Бай-Тошово". А пазарът да върви да си бере лайката там.
