GDPR може и да пази личните ви данни от социалните мрежи, но кой ще предпази личния ви живот от тях? Влизането в сила на новите правила за защита на личната информация се превърнаха във водеща новина в последната седмица, но те засягат само малка част от това, което всъщност се случва в интернет.
Защото GDPR не пази от Народния съд, който се провежда там всеки ден по всевъзможни теми, нито от дивата злоба, която се излива под статуси, снимки, видеа и т.н.
Добре познат закон в комуникациите е, че ако нещо може да бъде разбрано погрешно и някой може да е почувства обиден, то това задължително ще се случи и ще се намери цяла тумба с разгневени хора, търсещи сметка за лошото послание. Това важи за Facebook с пълна сила.
Всяка снимка, всяко видео, което може да мине по някакъв начин за неуместно, в един момент може да се окаже в "Забелязано в Горно нанадолнище", където съдници ще определят видяното като скандално, а хората като дегенерати, идиоти и какви ли не още цветисти и често обидни епитети.
В социалните мрежи няма контекст, няма ирония, сарказъм и чувство за хумор. Съвсем наскоро един мъж бе осъден във Великобритания, защото научил кученцето си да вдига лапичка, когато чуе нацистки поздрав и публикувал видеото в YouTube. А дори в самото видео обяснява, че се шегува.
Социалните мрежи докараха епохата на буквализма. Всичко се разбира буквално, директно и без какъвто и да е филтър.
Интернет се превърна в място, където можеш да излееш най-негативните и грозни неща от себе си без каквито и да е последствия от това. На фона на всичките икони, картинки с пухкави зайчета и позитивни послания в един момент масата е готова да избълва водопад от критики, жлъч и злобни коментари. Просто защото може.
На анонимния коментиращ не му трябват факти, за да издаде присъдата си и да заклейми другия. На него не му трябва опорна точка, той сам си е опорна точка и без усилия ще извади сценария, който му се вписва най-добре.
За XX век казват, че е "Векът на Аз-а", но настоящето успява да издигне човешкото его до съвсем нови висини.
Социалните мрежи донесоха на масата опиянението от това да усетят собствения си глас като значим. Нормално е сега те да не се свенят да го използват - независимо дали казаното е нещо смислено, или просто някой отново е отворил торбата със злобата.
Това е смъртта на емпатията - онлайн говорилнята, в която по-важно е да чуеш своя собствен глас, отколкото да участваш в разумен дебат; в която злобата е задължителен елемент и винаги трябва да има някой виновен, напук на християнското "Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък". В социалните мрежи всички сме безгрешни и всички сме върхът на моралната пирамида.
Така че, да, GDPR може и да пази вече личните ви данни, но никой не може да ви гарантира, че утре няма някой няма да сметне, че има нещо нелепо и противно у вас, което да си заслужава да бъде "Забелязано в...".
