Микрофонът е основно журналистическо оръжие, особено когато е насочено срещу политици.
Такова, което може да нанесе много щети - от това да накара някой да се почувства сконфузно, до това да обърне избори или дори да "убие" нечия кариера.
Разбира се, за целта микрофонът трябва да работи.
Знаете ли къде не са работили микрофоните? В Министерски съвет, по време на официалното изявление на новия председател на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и българския премиер Бойко Борисов.
Вероятно като мярка срещу (неудобни) журналистически питания, микрофоните на масите са били демонтирани. Да не вземе някой да пита за повече конкретика около бъдещия ресор на Мария Габриел в същата тази комисия, да спомене дигиталната магия в НАП или нечий грамотно написан езиков сертификат.
Да, медиите са били предупредени, че Борисов и фон дер Лайен само ще направят изявления и въпроси няма да има. Това не е някаква необичайна или осъдителна практика. Конкретната случка просто прави такова голямо впечатление заради самия акт на демонтиране на микрофоните и леко абсурдното обяснение от правителствената пресслужба - че озвучителната система в Министерски съвет е "стара" и "не позволява изключване на микрофоните".
И тук страничният наблюдател изпада в патова ситуация: дали да се смее на тази технологична изостаналост, или да похвали всички демократични правителства за последните 3 десетилетия, че не са опитвали да отнемат гласа на репортерите.
Но очевидно и без копче "Off" може - просто махаш микрофона.
Ако ще се сочат пръсти, трябва да се спомене, че да няма въпроси очевидно е било искане на новия председател на ЕК. Донякъде е разбираемо - фон дер Лайен още навлиза "в занаята", лобирането за този или онзи пост в комисията продължава, а без парчетата на баницата да са раздадени, какво толкова да коментира? Но нито дейността на ЕК, нито съдбините на ЕС се ограничават само до състава на комисията. Сама ще разбере, че бягането от микрофони е до време.
В същото време, пак на наш политически терен, по-рано тази седмица медии изобщо не бяха извикани на "брифинга" на ГЕРБ и СДС, в който двете формации обявиха, че са сключили предизборно споразумение. За новината и гласоподаватели, и медии разбраха от Facebook, където събитието беше излъчено от организаторите.
В тези модерни времена може би трябва да благодарим на политическата класа, че пести време, усилия и пари за бензин на медиите, като сама снима и излъчва събитията си.
Най-малкото, което всеки пожален журналист може да направи, е да удари един "Like" от благодарност. Ако някой има въпросче, да го напише като коментар във Facebook. Пък виж някой се сетил да му отговори. Някога.
Това обаче са само два дребни примера за по-мащабно явление: това как партиите у нас се опитват да контролират политическия дискурс.
Това личи особено ясно на полето на телевизиите. Добрият стар политически дебат на екрана вече е рядкост. Там го има риска всеки участващ да бъде предизвикан от опонентите си да защити гръмките си изказвания и предизборни обещания. Изглежда, че за партийните централи рискът от загуба на гласоподаватели в този случай е по-голям от възможната полза да бъдат привлечени нови такива. Защо ли...
А да си имаш партийна телевизия стана почти задължително условие, а ако нямаш - поне да разполагаш с такава, която да следва "правилната линия", т.е. твоята. В крайна сметка обаче гласоподавателите успяват да надушат от коя партийна централа го облъчват от екрана и в крайна сметка подбира да гледа и слуша най-вече "своите хора".
Какво правим с онези, които не гледат телевизия? Тук идват социалните мрежи. Тръмп си има Twitter, политиците (и съпругите на някои от тях) у нас имат Facebook. Там разбираме техните позиции, там разбираме какво вършат, кого харесват и кого не, там ни допускат и до личния си живот. И не на последно място - там ни призовават да пуснем бюлетина за тях, когато дойде времето за това. Щеш със статус, щеш със снимка, щеш с видео на живо. Защо са ти медии?
Най-хубавото на социалните мрежи обаче е, че там микрофоните са перманентно демонтирани.
Да, всеки може да пита, но въпросът може да изчезне по-бързо, отколкото се е появил. Диалогът е спретнат и контролиран. Две плюс две е равно на колкото ни кажат. Който вярва - чудесно, който не вярва - да ходи да цапа със съмненията си нечия друга "стена".
И накрая изводът е, че 111 не е чак толкова лоша позиция. Макар и само от вселенска гледна точка.
"Ако ще се сочат пръсти, трябва да се спомене, че да няма въпроси очевидно е било искане на новия председател на ЕК." - Това не ми звучи много убедено, по-скоро като предположение. Или пък някой така удобно е представил обяснение за ситуацията, прехвърляйки топката на гостенката - тя и домакинът говорят различни езици, може да са се загубили нещо в превода... АНОНИМНИЯТ автор на това писание звучи обидено и има защо, но след като социалните мрежи придобиха статута на едва ли не легитимно средство за обмен на информация, няма какво журналистите да се чудят защо стана така, че тяхната основна функция е почти иззета и са почти изтикани встрани от събитията. Да не се обиждат, а да отстояват позициите си, защото са на път да изгубят трайно четвъртата власт. И още нещо, че властта я е страх от въпроси е така, но колко журналисти се осмеляват да зададат истински важни, смислени и неудобни за политиците въпроси в нашата реалност? Обикновено разни млади репортерки питат нещо, само за да питат. Щото имат микрофон. Така че страхът на властта от въпроси може и да се леко пресилен, но тенденцията да им режат достъпа и езика наистина трябва да притеснява журналистическата гилдия.
ЕС е дикататура. Нормално за дикататор да не иска много някакви плебеи да го разпитват, така че не ме учудва да е искане на Урсула
@#2, ЕС не е дикатутара, а различна, много по-мащабна гледна точка. Отдавна стана ясно, че ние сме твъдре малък пазар и с твърде ограничени ресурси и капацитет, за да оцелеем и просперираме самостоятелно. Разбира се, ЕС не е подобрен вариант на СИВ, както очакваха мнозина, който към 3-те ключа ще добави и западняшкото изобилие. ЕС е съюз, в който даваш и получаваш, а ако не съумяваме да отстояваме интересите си и да разпределяме полученото за общо благо, то за това не ни е виновен ЕС, а нашата оправия в лицето на управниците, които си избираме.
Другарят който се изхожда по въпроса , че ЕС бил диктатура как съставя умозаключенията си? Събира информация и разсъждава или разчита на упорни точки. Подозирам , че този коментатор въпреки псевдонима си съставен от английски думи , всъщност е фен на тавариш Путин и ЕС за неги е нещо лошо по презумция , понеже на кремълският вожд ЕС не го кефи. Може ли другарят коментатор да направи един блиц паралел между диктатурата в ЕС и демокрацията в Русия! Пажалуйста!
Пардон. Никнеймът му не е съставен от английски думи. Той бил италианец - сеньор. Силвио Гезел.
Считам се за класически британски либерал и нямам нищо общо с авторитарни режими в Русия, Китай и подобни страни. Стискам палци на Великобритания да излезе по-бързо от ЕС. Все пак страната от която тръгват модерните либерални идеи събра смелост и гласува да се махне. А за ЕС, какво повече да кажем? Идва Урсула за която не съм гласувал и веднага налага строга цензура на медиите...