Днес вътрешният министър Цветан Цветанов се окичи с човешките трагедии, обещавайки на родителите на жертви на пътя законодателство тип „око за око". То предвижда затвор за шофьори, които по непредпазливост причинят смърт на пешеходна пътека или спирка, ако избягат от местопрестъплението, ако са били в нетрезво състояние и след употреба на наркотици, минат на червен светофар или карат с превишена скорост над 50 км/час от допустимите.
По време на дискусията Цветанов и съпартийникът му Анастас Анастасов, шеф на вътрешната комисия в Народното събрание, обявиха, че приемат всички предложения на родителите и дадоха срок до месец депутати от ГЕРБ да изготвят промените. На представянето на поправките в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс не присъства нито самодискредитиралият се заместник главен прокурор Валери Първанов (който преди две седмици обяви, че прокурори и съдии дават условни присъди на виновните убийци по пътищата, защото затворите в страната били препълнени), нито друг прокурор или съдия, които работят с тези нормативни актове.
Така Цветанов отново имаше възможност да се вихри по темата „ние ги хващаме, те ги пускат" и да обяви, че съдебната система е длъжна на обществото. Дори и тя да продължи да не си върши работата или пък подобни промени да не могат да бъдат приети, вътрешният министър е този, който е бил така добър да се срещне с родители на жертви на катастрофи. Друг е въпросът, че контролът на карането в нетрезво състояние се осъществява не от съда. Нито той създава по-добра пътна среда, за да не се допускат тежки пътни инциденти.
Междувременно председателят на Управителния съвет на Българска асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров заяви, че България е на първо място в Европа по брой загинали на пешеходни пътеки и е нормално родителите на децата да искат справедливо наказание за шофьорите убийци.
Нормално е да. Разиграната днес сценка пред родители в траур обаче не е нищо повече от популизъм, ако ти се налага да различаваш пътната маркировка с лупа. Затова също така е нормално всички ние да искаме законовите промени, свързани с нарушенията на пътя, да вървят с неговото усъвършенстване, а не само с обезопасяването му на парче. Говорим за пешеходните пътеки, които би трябвало да са осветени, а доста от тях в момента не се виждат и през деня, и за дупките - които би трябвало да спрат да НЕ ни учудват, за т. нар. легнали полицаи.
Както и за класическата репликата „С'я к'во прайм?", която провокира размяната на банкноти между почерпен състезател и блюстител на реда. Поне вторият би трябвало да осъзнава до какво води това.