В България няма отомански имоти. Разбираемо, предвид факта, че няма и Османска империя.
Тази седмица обаче на неофициална тридневна визита у нас бе вицепремиерът на Турция Бекир Боздаг, който все така неофициално се срещна с президента Плевнелиев - сигурно за да хапнат баклава на ифтар, след което неофициално обиколи няколко български общини.
Накрая констатира, че архитектурните паметници от отоманско време били в окаяно състояние и поиска Турция да се погрижи за тях, като например вземе една затворена отдавна джамия в Пловдив, за да я направи действаща и отвори за богослужение.
Оказа се, че пак така - неофициално - г-н Боздаг се е срещнал с вицепремиера Зинаида Златанова, където бил "повдигнал въпроса", вместо да говори по темата за имотите с външния министър. Все пак тази тема винаги е била в обсега на МВнР.
От 2010 г. България и Турция, в лицето на своите премиери Бойко Борисов и Реджеп Ердоган се уверяваха взаимно, че ние ще предложим пловдивската джамия да влезе в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като защитен обект, а Анкара да направи същото с Желязната църква в Истанбул.
Вече сме 2013-а - и вместо да се възползваме от факта, че шеф на ЮНЕСКО е българката Ирина Бокова това така и не е направено, а Желязната църква от доста време е затворена за посещения.
Възмущението на турския вицепремиер било предизвикано от превърнатата в италиански ресторант от години джамия Ташкюпрю в центъра на Пловдив. В града има други две действащи джамии - Джумая и Имарет, а случаят с Ташкюпрю влезе в съда преди време, тъй като мюфтийството заведе дело, за да си върне одържавената през 1950 г. Ташкюпрю джамия и прилежащите й земи. По някакъв начин обаче по време на прехода имотът е реституиран и понастоящем частен.
Така че не е ясно как точно Бекир Боздаг смята да вземе джамията и да я направи действаща за богослужение, освен ако турската държава просто не я откупи от сегашните й собственици - или не започне дело, макар че мюфтийството вече заведе такова.
Все едно, но в момента е необходимо българската държава да реагира достойно на подобни щения, които си позволява представител на друга държава за архитектурни паметници, които са вакъфски или нечии други имоти, но не и турска, камо ли османска собственост. Надяваме се, че Външно съгласува някаква позиция.
През април 2011 г. парламентът, по предложение на "Атака", гласува декларация, с която препоръча на правителството да забърза работата по нерешените въпроси с Турция. Сред тях - и екзархийските имоти, паметниците на културата и др.
По повод екзархийските имоти, за които България претендира от години и премиерът Ердоган все ни уверява, че "всичко е в ръцете на съда", вече е възстановена собствеността на 7, (а България води дела за общо 11 имота) - сградата на Метоха, гробище и няколко парцела в престижните квартали "Шишли" и "Бешикташ". Сред тях обаче не е българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул (виж вдясно). Впрочем, българската екзархия е призната чак през 1870 г. от империята.
Така че един от начините да се отговори на Бекир Боздаг е същият, който даде и премиерът му Реджеп Ердоган - "всичко е в ръцете на съда".
