"Писменост" без култура е едно нищо

Че четенето на книги в България се е превърнало в абстракция, всеки може да се увери и сам, без да са необходими статистики, като публикуваното преди ден изследване на "Галъп Интернешънъл", според което 68% от българите не са закупили нито една книга през изминалата година.

Добре, ще кажете, българите не четат. Голяма работа! Проблемът обаче е и че не посещават изложби, не ходят от театър, не се интересуват от изобразително изкуство, не посещават концерти.

Каква култура тогава консумираме и с какво можем да се похвалим в дните около 24 май - празник не само на славянската писменост, но и изобщо на културата?

Някои се самоуспокояват, че хората все така четат, но четенето е станало дигитално, минало е онлайн. Но помислете: ако човек няма навика да чете хартиени книги - а това се потвърждава от всички поредни изследвания от изминалите години - какво точно ще гледа в интернет? Надали ще запълва празнините в общата си култура от "Читанка", нали?

Ако няма навик да ходи по изложби, то надали в интернет ще разглежда сайтовете на световните галерии с намерението да посети местата, където се съхраняват великите шедьоври на всички времена.

Ако не посещава театри, надали търси онлайн друго, освен сериали, шоута (и то български, защото чуждите езици също все още са проблем за нашенеца) и всякакви други бързи продукти за запълване на времето. Ако не се интересува от балет и опера, надали сърфира, за да си запази места за подобни събития...

Ако действително сме толкова безкултурни, както безмилостно сочат статистиките, то единственото, което може да вдигне самочувствието ни около подобни празници като 24 май, явно е абстрактната увереност, че някога, пък било и преди цели 12 века "и ние сме дали нещо на света". Затова и патосът и кухите фрази звучат толкова силно - а и толкова фалшиво - на този празник.

Защото е много по-лесно да говориш, отколкото да действаш - и това важи за всички прослойки на обществото - от политическата класа, до така наречените "културни дейци".

Лесно е да издадеш книга на "шльокавица" и да бичуваш неграмотността, но в пъти по-трудно е да толерираш, създаваш и налагаш автори - и говорим за автори, а не за графомани и за хора, за които важи максимата "не е поискал - не е издал".

Много по-лесно е да обличаш мантията на висококултурна нация един ден в годината, отколкото всеки ден с голям труд и упорство да изграждаш нещо, с което да доказваш, че си част от такава.

Защото не всичко опира до четенето, както се опитват години наред да внушават в училище. Не всичко опира и до писането, както вярват множество пишещи, стъпили на бездънното усещане, че българската литература - а защо не и журналистика - започва от тях.

Коренът на културата е в паметта и в осъзнаването, че не си пръв на тази земя и във вярата, че не си последен.

Необходима защита срещу бруталността на ежедневието и напъна да "изкараме някой лев на всяка цена", под чието мото преминават дните на по-голямата част от хората у нас - това всъщност е културата...

Колкото до писмеността: сами виждаме, че с нея могат да се изразяват добре и доста безкултурни идеи.

А и освен "писменост", има и архитектура, защото доколко пазим паметниците и сградите си също издава нашата култура. Културата е и в начина по-който се храним и дори в това колко достъпна и приятна правим храната за околните. "Култура" е и начинът, по-който се придвижваме по улиците - ако може без да се бутаме, псуваме и бием. Тя е и в начина, по който строим пътищата си. Но най-важното - тя е в доверието, което имаме един към друг и в доверието, което имаме към миналото и бъдещето си.

Защото нито четенето, нито писането могат да запълнят усещането за откъсването от миналото и липсата на бъдеще. Именно запълването на тези културни липси, а не тупането в гърдите, че сме създали славянската писменост (ние, разбираш ли) - може да ни даде усещането, че ще оставим нещо зад себе си и ще имаме шанс да научим децата ни да го пазят и ценят.

А ако оставеното след нас се окаже хубаво - тогава може би ще имаме и самочувствието един ден - вероятно след много години - да заслужим най-после и празника си.