Тази седмица някак между другото се разбра, че норвежецът Андерш Брайвик, който изби 77 души при бомбен атентат в центъра на Осло и стрелба в младежки лагер на остров Ютьоя през юли, е бил невменяем по време на престъплението. Това е заключението на съдебно назначените психиатри, които прекараха общо 36 часа в разговори с Брайвик и са гледали записи на негови разпити от полицията.
Британският вестник "Гардиън" публикува мнението на известен психиатър - Саймън Барон-Коен, директор на Центъра за изследвания на аутизма в Cambridge University. Той е автор на "Нула градуса на съпричастност“ и на Essential Difference: Men, Women and the Extreme Male Brain (2003 г.). Главен редактор на онлайн списанието Molecular Autism.
Неговата позиция е по-различна...
Като странични наблюдатели на тази трагедия, ние неведнъж чухме един въпрос, залепени пред тв екраните: "Защо?"
Ако попитаме Брайвик защо е убил всички тези млади хора, той ще каже, че е искал да привлече вниманието към манифеста си за спасяване на Европа от мюсюлманите. Всъщност той е изпратил дълбоко обезпокоителната "2083: Европейска декларация за независимост" на повече от хиляда души. При това 90 минути преди да бомбардира правителствени сгради в Осло и преди да излезе да стреля по всички тези хора на острова.
За Брайвик убийствата са част от внимателно планиран политически проект. Той твърди, че е работил по него цели 9 години, изчислявайки всичко до последния детайл. И в утопията му 2083-а е годината, в която Европа най-накрая е освободена от мюсюлманите зона. Неговият манифест е изрично срещу мултикултурализма.
Ако попитаме съдебните психиатри защо Брайвик е убил деца, според докладите им той страда от параноидна шизофрения. Тази диагноза (ако бъде потвърдена от независими експерти) изненада някои хора, тъй като в 1518-те страници в манифеста на Брайвик няма следа от това мислите му да се характеризират с ирационалност или внезапни промени на темата (thought disorder).
Манифестът е линеен и внимателно изработен. Дело на човек с визия, който желае да докаже убежденията си на света изчерпателно, подробно и по съвсем логичен начин.
Това, че повечето хора ще намерят мотивите и действията му на 22 юли за чудовищно ужасяващи, е отделен въпрос. Въпросът е дали един човек, който е толкова студен и пресметлив в изпълнението на своя логически план, е нормален. Или, както съдебните психиатри предполагат, луд.
Ако това се потвърди, неговите мисли и убийства трябва да бъдат разглеждани като продукти на психично заболяване, което изисква лечение в болница, а не наказание в затвор.
На 29 юли, седмица след престъплението, бях помолен от норвежкия вестник Morgenbladet за коментар. Току-що бях публикувал книга, твърдейки, че действията на човешката жестокост трябва да бъдат дефинирани като загуба на "афективна" емпатия (съпричастие).
Съпричастието се разделя на поне два компонента: "когнитивно" и "емоционално". В първия случай човек е в състояние да идентифицира мислите и чувствата на другите, "да влезе в техните обувки", за да си представи какво става в ума им. Афективната (емоционална) емпатия е, когато отговаряш на нечии мисли и чувства с подходяща емоция.
Хората с аутизъм обикновено изпитват затруднения с когнитивния компонент, но имат непокътната афективна емпатия (разстройват се, когато чуят за други страдащи). Така че е малко вероятно Брейвик да има аутизъм.
Хората с антисоциално разстройство на личността (включително психопатите) обикновено имат обратен профил: те нямат проблеми с четенето на мислите и чувствата на другите хора (непокътната когнитивна емпатия), но страданията им са без значение за тях.
Не казвам това, за да спекулирам с диагнозата на Брайвик, а и в известен смисъл точното й формулиране е от второстепенно значение. Много по-важен въпрос е да се разбере какви фактори могат да доведат до ерозия на съпричастността.
Десетилетия на изследвания подчертават важността както на емоционалните преживявания в ранното детство, така и на генетични фактори, които имат далеч по-важен ефект върху нивата на съпричастност на възрастния. Напредъкът в областта на неврологията сега ни дава възможност да очертаем "цикъл на съпричастността" (мрежа от областите на мозъка,) с много по-голяма прецизност.
С ниска афективна съпричастност може да се обясни поведението на Брайвик. Но тя не е достатъчна, за да обясни такава жестокост, защото не всички с такъв симптом извършват такива действия.
Ниската афективна емпатия е предпоставка за жестокост, взаимодействайки с други фактори. В случая на Брейвик имаме дълбоко държани (и плашещи) идеологически убеждения - допълнителна съставка в смъртоносната смес.
В броя от 29 юли на Morgenbladet написах, че 32-годишният Брайвик има много паралели с младия Хитлер. В 20:30 на 8 ноември 1923 г. Хитлер (тогава на 34 години) e в най-голямата бирария в Мюнхен - стреля в тавана и скaча на един стол, крещейки: "Национална революция вече избухна!" Брейвик също мислеше, че е започнал революция.
Когато е арестуван, Хитлер иска да използва процеса за политически речи - точно както Брайвик се е надявал да направи...
