Ерик тен Хаг така и не успя да наложи отчетлив стил на игра в Манчестър Юнайтед.
И логично, това беше един от основните проблеми, довели до уволнението му.
Рубен Аморим вече беше официално обявен за наследник на Тен Хаг и при португалеца очакванията са различни - тъй като той е треньор с ясно изразена идентичност.
През четирите си години в Спортинг Лисабон Аморим спечели две шампионски титли и две купи на лигата със съвсем конкретен стил, който би трябвало да се опита да наложи и на "Олд Трафорд".
Наставникът пое Спортинг през март 2020 г. като съвсем неопитен 35-годишен треньор и се захвана с един спящ гигант, останал без титла 18 години и напуснат от ключови играчи.
Още в първия си пълен сезон начело, Аморим стана шампион с рекордна серия от 32 мача без загуба и записа поражение единствено от Бенфика след като титлата вече беше спечелена.
През миналия сезон Спортинг отново стана първенец на Португалия, а през този върви безупречно като лидер в класирането с 10 победи от 10 мача.
"Лисабонските лъвове" постигат всичко това с изчистен начин на игра, белязан от защита с трима души, контрол над топката чрез множество къси пасове и агресивна преса, осъществявана чрез високо изнесена отбранителна линия.
Разбира се, сега големият въпрос е как методите на Рубен Аморим ще бъдат пренесени в Манчестър Юнайтед и дали те ще измъкнат манчестърския гранд от посредствеността, в която е затънал.
Едва ли новият мениджър ще измени на любимата си схема с трима в защита, която е използвал през всичките си 188 шампионатни и европейски мача със Спортинг.
Най-често точната формация при него е 3-4-2-1, макар че е използвал също 3-4-3 и 3-5-2.
Самата мисъл за такава промяна при "червените дяволи" поражда притеснения - защото този фундамент с трима централни бранители е нещо невиждано в Юнайтед от години.
И е доста съмнително доколко наличните защитници са подходящи за такава схема.
Съставът е изграден според идеите на Тен Хаг и неговото предпочитано 4-2-3-1, а новите изисквания няма как да се харесат на всички.
Да не забравяме и че финансовият баланс на клуба (113 млн. паунда нетна загуба за 2023/24 плюс 200 млн., похарчени за летни трансфери) не позволява някакви скорошни огромни инвестиции.
Така че не може да се очаква мащабна януарска селекция и Аморим ще трябва да се справя с наличните футболисти.
Но преди всичко португалецът е умел и гъвкав тактик.
Той няма проблем да прибира отбора дълбоко назад при нужда, както и да го изтегля напред. Готов е да изведе на преден план владеенето на топката, но и да играе с дълги подавания от задни позиции.
Доказателството е, че миналия сезон Спортинг беше на първо място в Португалия и по брой постепенни нападения с изнасяне на топката, и по директни атаки.
How United could look under Amorim! Had some reservations about him but this set up looks really good and could work.
— FootyLens (@FootyLens7) October 28, 2024
Amorim isn’t that big of a shift from Ten Hags tactics too, possibly making it an easy transition for the players with a few tweaks. pic.twitter.com/zwp9TSIfOg
През цялото време обаче тройката в защита си остава неизменна и тук идва първият проблем.
Основното лятно попълнение Матайс де Лихт така или иначе не започна блестящо кариерата си на "Олд Трафорд", а сега нищо чудно да страда още повече.
На нидерландеца не му беше комфортно, когато Байерн Мюнхен експериментира с трима в отбрана при Юлиан Нагелсман. В националния отбор пък Луис ван Гаал го извади от титулярите именно заради такава схема след само един мач на Мондиал 2022.
Всъщност от всички защитници в Юнайтед в момента, Хари Магуайър е този, който най-много е играл в схема с трима бранители, макар и той да не изглежда кой знае колко подходящ за нея.
Най-подходящ поне на хартия е Лисандро Мартинес и като левичар и умел подавач, аржентинецът би трябвало съвсем естествено да заеме позицията отляво на защитното трио.
Купеният през лятото Лени Йоро още изобщо не се е появявал в игра заради контузията си, но потенциалът му е голям и когато се завърне, надеждите са да се справи по-добре от по-опитните си колеги.
Привикването с новите изисквания обаче едва ли ще е лесно. Агресивната висока защита на Рубен Аморим поражда много рискове от контраатаки, каквито са изключително разпространени във Висшата лига в момента.
И по тази причина мениджърът вече си изпати сериозно, когато неговият Спортинг срещна Манчестър Сити в Шампионската лига преди две години и беше разбит с 0:5 в Лисабон.
Халф-бековете играят ключова роля в предни позиции при Аморим и трябва да покриват целите флангове, за да позволяват на крилата да се прибират навътре към централния нападател.
Манчестър Юнайтед не разполага с чистокръвни халф-бекове и трябва да адаптира няколко играчи на тази позиция. Необходими са такива, които са по-силни в атака, отколкото в защита.
Диого Далот привидно е подходящ със своите 38 създадени положения във Висшата лига през миналия сезон. Тогава той беше на трето място в отбора по този показател.
На левия фланг Люк Шоу щеше да бъде водещ кандидат, ако не беше постоянно контузен.
Може да видим и по-изненадващ ход от Аморим, който през този сезон превърна 17-годишното крило на Спортинг Джовани Куенда в халф-бек. Треньорът може да реши да опита същото с Амад Диало например.
В средата на терена основна роля би трябвало да играе новопривлеченият Мануел Угарте.
Той беше взет, за да запълни празнината в печално известната "поничка" на Тен Хаг - така беше определяна огромната дупка, която се получаваше в халфовата линия, когато нападателите пресираха, а защитниците се изтегляха назад.
Угарте изгради репутацията си именно в Спортинг под ръководството на Аморим и през сезон 2022/23 беше лидер в Португалия по отнети топки и пресечени подавания.
Водещият разбиващ в състава ще трябва да заформи съюз в средата с някой далеч по-изкусен подавач от него като Коби Мейну, а може би също Кристиан Ериксен или Мейсън Маунт.
Лимитираният потенциал на Угарте при изграждането на играта си пролича в ПСЖ, но Аморим трябва да е човекът, който знае как да извлече най-доброто от него. И който да го адаптира успешно към Висшата лига.
Както вече споменахме, крилата на Рубен Аморим са разположени повече към центъра на терена и това са зоните, където капитанът Бруно Фернандеш е най-ефективен.
Бруно се размина с Аморим в Спортинг, но сега мениджърът трябва да намери как да възвърне предишната резултатност на плеймейкъра.
Треньорът използва Педро Гонсалвеш на сходна позиция в Лисабон и играчът му се отблагодари с 81 гола и 56 асистенции в 187 мача.
Надеждите са по същия начин да се възпламени и непостоянният Маркъс Рашфорд, който би трябвало да играе някъде до Бруно зад централния нападател.
Рашфорд отново ще се конкурира с Алехандро Гарначо за титулярно място и решаващо ще бъде кой от двамата ще се адаптира по-добре към променените изисквания при Аморим.
А какви ще бъдат очакванията към тарана в състава?
През последните два сезона в Спортинг Аморим има лукса да притежава голаджия като Виктор Гьокереш с неговите 59 попадения в 65 мача.
Но преди шведът да бъде привлечен, мениджърът нямаше толкова резултатен център нападател и най-продуктивни бяха крилата Гонсалвеш и Пабло Сарабия.
На "Олд Трафорд" наставникът ще разчита да развие играта на струвалия 72 млн. паунда Расмус Хойлунд.
Със само 18 гола в 52 мача, Хойлунд още не може да убеди, че притежава класата да води атаката на Юнайтед и да изпълнява роля като тази на Гьокереш.
Но при Тен Хаг датчанинът беше доста изолиран в голяма част от мачовете и не излизаше достатъчно често на положения, макар че проявяваше подвижност и работливост. Ключовото отново е как работата с Аморим ще се отрази на играча и доколко Хойлунд ще прогресира в следващите месеци.
Вече стана ясно, че новият мениджър ще се присъедини към Юнайтед на 11 ноември.
Това означава, че дебютният му мач ще бъде гостуването на Ипсуич на 24 ноември, а след това му предстоят две домакинства, срещу Будьо/Глимт в Лига Европа и срещу Евертън за първенство.
На 4 декември пък е гостуването на Арсенал, което ще е огромен тест за този нов Юнайтед - който дотогава би трябвало да е придобил един значително променен облик.
