Като дете, Калъм Грибин вижда от прозореца на спалнята си светлините на "Олд Трафорд".
Той живее толкова близо до стадиона на Манчестър Юнайтед, че по време на мачовете чува от къщи виковете на публиката и мечтае да играе в цветовете на легендарния клуб.
Още 5-годишен Калъм вече е в школата и треньорите го пускат да играе с две години по-големи от него. След година и половина от Nike вече се свързват със семейството му, а момчето е толкова специално, че е натоварено с етикет като "Английския Меси".
Всичко изглежда се развива по план, когато на 16 години Грибин е привлечен и в първия отбор на Юнайтед, за да тренира със звезди като Уейн Рууни, Златан Ибрахимович и Анхел Ди Мария.
Но тогава идва отрезвяването.
15-те години на Калъм Грибин в Манчестър Юнайтед завършват внезапно през 2019-а. Тогава той е едва 20-годишен, но договорът му с клуба приключва и шефът на академията Ники Бът му съобщава новината, че нов контракт няма да има.
"Докажи ни, че сме сгрешили", е посланието на Бът. "Или ще стигнеш до това да работиш в McDonald's, или ще те купим обратно за 100 милиона".
Както се оказва, не се случва нито едното, нито другото - а историята на таланта е по-комплексна и ни напомня, че неочакваните предизвикателства могат да спънат и най-талантливите футболисти.
Днес Грибин вече е по-голям, по-мъдър и се състезава за ФК Юнайтед ъф Манчестър в седма дивизия на английския футбол.
"Със сигурност сега гледам различно на футбола. Като дете просто го обожавах. После порастваш и осъзнаваш, че той е безмилостен и не е какъвто си си го представял като по-малък", разказва играчът.
През януари му се налага да се сблъска с кошмара на всеки футболист - скъсване на коленни връзки. Отнема му 15 мъчителни месеца, за да се възстанови, и то при различни условия от тези в голям клуб.
Когато играеш на елитно ниво и се контузиш, клубът се грижи за теб, но когато си в долните дивизии, не се случва нищо такова. Налага му се да кандидатства за финансиране през Асоциацията на професионалните футболисти, за да може да си позволи операция, която ще спаси кариерата му.
Организацията осигурява половината от необходимите 7500 паунда, а другата половина е набрана от ФК Юнайтед чрез онлайн кампания, в която клубът дава да се разбере, че залогът е бъдещата кариера на Калъм Грибин.
Времето за възстановяване е възможност за футболиста да се върне към времето си на "Олд Трафорд" и де преосмисли защо нещата са се объркали.
"Към края на периода ми там беше трудно. Не получавах шанс в първия отбор и бях нещастен. Започнах да унищожавам самия себе си и да се захващам с грешните неща извън футбола", признава той.
"Бях незрял и защото бях толкова талантлив, разчитах твърде много на таланта. Надявах се той да ме измъква всеки път. Така че смятам, че имах нужда от този урок да ме освободят от Манчестър Юнайтед. Израснах много оттогава. Сега гледам на нещата съвсем различно".
Калъм говори толкова откровено, защото на 25 години вече е осъзнал, че не е бил достатъчно зрял, за да се справи с някои от трудностите, довели до освобождаването му. А времето лекува, както отбелязва той.
И макар че нещата с Манчестър Юнайтед приключват зле, Грибин е приел случилото се и знае, че няма полза да гледа към миналото с някакво озлобление.
"Там винаги бях талантливото хлапе, но вече не съм това хлапе, мина много време. Последните ми две години бяха болезнени, но като цяло прекарах невероятно там. Работих с най-добрите треньори и играчи, не мога да кажа лоша дума за клуба".
Също като своя любимец Уейн Рууни, Калъм Грибин има афинитет към специалните изпълнения на терена. Дрибльор, изкусен подавач и специалист по статичните положения, талантът е популярен в съблекалнята.
Наскоро друг юноша на Юнайтед, Деметри Мичъл, го описа като смесица от Месут Йозил, Мартин Йодегор и Коул Палмър.
В един момент Ливърпул и Манчестър Сити опитват да примамят Грибин при себе си, а Guardian го определя като една от 20-те бъдещи звезди на Висшата лига.
Селекционерът на юношеския национален отбор до 16 г. Кени Суейн обяснява, че играта на Калъм го оставя без дъх. И когато на 17 тийнейджърът подписва първия си професионален договор с Манчестър Юнайтед, мениджърът Луис ван Гаал вече го е включил в тренировките на първия тим.
"Чувствах се на мястото си. Когато ме взеха в първия отбор, нагласата ми беше, че точно там искам да бъда", спомня си Грибин.
Но проблемите започват по-късно, когато Ван Гаал е уволнен след спечелването на ФА Къп през 2016 г.
Наследникът му Жозе Моуриньо не следва клубните традиции да разчита на момчета от школата. И според Грибин, дори не си прави труда да научи имената на юношите.
"Днес си го спомням и знам, че не трябваше толкова да се ядосвам за това. Но тогава ме дразнеше, че излизах на тренировка, а той дори не гледаше. Разговаряше с помощниците си или по телефона и аз си мислех "Опитвам се да си извоювам някакъв шанс за изява, а той въобще не се интересува".
"Така че имаше някои проблеми с Моуриньо и други от екипа му. Малки неща, които се натрупваха".
— Callum Gribbin (@CallumGribbin99) May 14, 2018
Може би от днешна гледна точка ще оценим Калъм Грибин като твърде нетърпелив точно тогава, когато е трябвало да изчака нещата да се подредят.
Но той не е обикновен футболист и чувства, че е надраснал втория отбор на Юнайтед и иска да се сблъска с футбола на най-високо ниво.
Обсъжда се пращането му под наем, но нищо не излиза от това, а през лятото на 2018-а идва ново разочарование, тъй като той очаква да бъде взет в представителния тим за лятната подготовка.
"От клуба ми искаха данните на паспорта и мислех, че ще получа шанс, във вестниците също пишеше, че ще ме вземат, но не бях включен и не го приех добре. Направих някои грешки, скарах се с някои хора и към края направо бях загубил главата си. Знаех си, че може да ме освободят".
"И все пак, когато ме освободиха си беше шок и беше трудно за преглъщане. Бях тотално съсипан, но наистина мисля, че имах нужда да ми се случи, имах нужда от този урок".
Дотогава Калъм Грибин е прекарал три четвърти от живота си в системата на Манчестър Юнайтед. Изведнъж се оказва изхвърлен и отива на проби първо в Брайтън, а после в Каса Пия във втора дивизия на Португалия.
"Не можех да го приема, беше трудно да трябва да ходя на проби и да се доказвам отново, когато толкова дълго съм бил в клуб като Юнайтед. Отрази ми се тежко и в онази първа година не смятам, че показвах най-добрата версия на себе си", откровен е Грибин.
Все пак репутацията му на значим талант е достатъчна, за да подпише с Шефилд Юнайтед при завръщането на тима във Висшата лига под ръководството на Крис Уайлдър.
Адаптацията обаче протича трудно за играч, който е свикнал толкова много да пребивава в познатия балон на "Олд Трафорд".
"Манчестър Юнайтед е като ваканция в сравнение с тренировките в Шефилд. Беше напълно различно: тичането, упражненията. Вдигаха ме в 7 сутринта за тренировка и се тренираше по три пъти всеки ден".
Въпреки трудното начало, на Калъм започва да му харесва и може би щеше да е добре за него да приеме предложението за нов договор в края на първата година. Мениджърът Уайлдър е съгласен да го задържи, но тогава на 21 години, Грибин получава оферти от други места и все още е нетърпелив да е част от първия състав.
Новакът във Втора лига Бароу го изкушава, като му предлага точно каквото иска. Мениджърът Дейвид Дън казва на Калъм, че стига да е готов да слезе до четвърта дивизия, целият тим ще бъде изграден около него.
Разбира се, това представлява риск, а играчът е желан и в по-горни лиги - но все пак се съгласява.
"Беше първият ми реален опит в професионалния футбол и видях, че съм бил излъган. Отидох там и от първия ден разбрах, че нещата няма да се случат".
"Стартът не беше добър (Бароу не успява да победи в първите си 11 мача, б.р.) и сега осъзнавам защо мениджърът постъпи така и използваше по-опитни футболисти. Но просто беше трудно да ходя всеки ден, осъзнавайки, че няма да играя".
Затова Грибин слиза до полупрофесионалната Северна Висша лига. В седмото ниво на местния футбол той първо играе за Радклиф, а после и за ФК Юнайтед - клуба, основан през 2005 г. от фенове на Манчестър Юнайтед, които протестират срещу собствениците от семейство Глейзър.
В момента ФК Юнайтед привлича средно по 1500 души на мач и се намира на предпоследното 21-во място от 22 отбора в таблицата. Миналия месец беше уволнен мениджърът Нийл Рейнолдс, който много подкрепяше Грибин.
Определено това не е нивото, което някогашният талант си е представял за себе си - още по-трудно е за преглъщане, когато си спомним, че в миналото е определян като най-талантливия левичар от школата на "червените дяволи" след Райън Гигс.
"Винаги съм имал нагласата, че съм тук, за да играя редовно и да използвам възможността да се изкача в лигите. Не печелиш нищо, ако си мислиш "Бил съм в Манчестър Юнайтед, а сега съм паднал толкова ниско".
Семейството на Калъм е уверено, че ще дойдат и по-добри времена за него, а той трябва да се гордее с психическата устойчивост, която е показал в някои трудни периоди.
Неговият баща Тони продължава да го подкрепя във всеки мач и вярва, че при правилния треньор в правилните условия, историята на сина му може да стигне до щастлив край.
Калъм Грибин все още се изненадва, че се случва да го спират хора по улиците на Манчестър и да го окуражават - как въобще знаят кой е?
Не липсват и други причини за оптимизъм. Футболистът има две деца от приятелката си Джес и бащинството го прави далеч по-зрял.
Очаква се и скоро да се завърне на терена след толкова много усилия по възстановяването от тежката травма.
В ниските дивизии доста от играчите работят нещо друго и се отказват от идеята да бъдат професионални футболисти. Грибин обаче има други приоритети и знае, че ако си намери работа извън футбола, това ще означава краят на мечтата за него.
А става въпрос за човек, който не е готов да се откаже от мечтите си.
"Ще е лъжа, ако кажа, че не е имало дни, в които нещо такова е минавало през главата ми. Но винаги съм вярвал в таланта си и в това, че съм твърде добър, за да се предавам. Ако не бях толкова добър, щях да се откажа. Но виждам следващите 18 месеца като голяма възможност да се върна там, където имам нужда да бъда", уверява той.
"Всеки има свой път в кариерата и съм убеден, че ако съм напълно здрав и играя редовно, ще дойдат хора да ме наблюдават".
"Все още вярвам, че мога да се изкача до Висшата лига. Така че всичко си зависи от мен", завършва оптимистично Калъм Грибин.
