Представете си, че сте шофьор в Пловдив. Ежедневно трябва да се справяте с кандидат-самоубийците, които имат вродена фобия от използването на мигач и придобит фетиш към рисковите маневри. Но човек дори добре да шофира, КАТ го спира и го глобява.
Това се случва и на вас. Униформените ви спират, лепват ви глоба, а след това вие, типично, решавате да излеете гнева си във Facebook. Защото хем е бързо и лесно, хем сте скрити зад монитора.
Вместо да използвате богатия речников запас от обиди по майчин и лелин адрес, който сякаш ни инсталират още в родилното, решавате да "поздравите" полицаите с модерната побългарена чуждица "джендъри".
Съжаляваме, че ще разбием илюзията ви за виртуална недосегаемост, но вие вече сте хулиган.
Поне такъв извод може да се направи след съдебния процес в Пловдив, при който две инстанции осъдиха и глобиха мъж, облягайки се на Указа за борба с дребното хулиганство.
Така официално легитимираха, може би не за пръв път, думата "джендър" за обида.
Съдът приема, че Facebook, където е споделен насочения срещу полицаите коментар на мъжа, е "публично място". Факт, макар законодателят все още да не е смогнал да приведе указа в синхрон със съществуването на технологични "мегдани". Също така съдът приема за безспорно, че използваната срещу полицаите фраза "джендъри на колелото" е обидна - наравно с реплики като "селски тарикат" и "доста нагъл и прост служител".
Колко да е безспорен този факт? По време на заседание на Народното събрание от 10 май м.г. депутатът Вежди Рашидов го обясни така:
"Миналия ден в една телевизия казах: "разни джендъри", което значи "разни полове", мъже и жени могат да бъдат, една госпожа много се засегна. Явно тя си мисли за друго. Няма лошо в това, човешко е."
Законотворецът Рашидов казва едно, съдът - друго, но у нас законодателната и съдебната власт са отделни и независими една от друга, нали така? Май по-скоро трябва да вярваме на съда, защото бившият културен министър не глобява и не праща в затвора.
Тълкуванието на пловдивския съд е факт, има го черно на бяло. И ето я рецептата за глобяване на половината държава!
Просто се замислете за всички онези групи, в които ежеминутно платени тролове и легитимно ядосани неосъзнати "доброволци" сипят жлъч срещу депутати, министри и прочие политически лица, всеки от които вече е бил наричан "джендър" онлайн.
Старателната негативна кампания около Истанбулската конвенция остави като наследство на езика ни една дума, чието значение старателно убягва на много български граждани. Както личи, и на съда.
Пречупена през призмата на пропагандата и опростеното осмисляне, "джендър" се превърна в синоним на други хомофобски думи и изрази. А съдебната система взе, че легитимира това нейно значение.
От един значим обществен казус успяхме само да си създадем една обида. Толкова.
Казусът от Пловдив има и друга страна - рано или късно самите граждани трябва да осъзнаят, че социалните мрежи не са бюро "Жалби" в МВР. Ако полицай е превишил правата си, има начини да се подаде оплакване, вместо да се надига безсмислен вой във Facebook, придружен от лични нападки.
Липсата на качествената модерация там (невъзможно е да има такава) не означава, че социалните мрежи са свободна и лишена от контрол зона. Съблюдавайки написаното там, българският съд го доказва.
Да, обаче го прави някак избирателно.
Защото ако мислим, че използването на думата "джендър" е запазена марка на масовия гражданин, то ние сериозно ще сбъркаме. Употребява я и "политическият елит". Николай Бареков е прекръстил колегата си от ВМРО в ЕП на "Ангел Джендързки".
Публично ли е? Да. Обидно ли е според пловдивския съд? Би трябвало. Къде тогава е присъдата? Къде са глобите?
Не таим илюзиите, че българската съдебна система има капацитета да смогне с всички подобни интеракции в социалните мрежи и да "раздаде справедливост". Но не е късно да изпреварим тенденциите и да създадем Специализирана Facebook прокуратура и Специализиран Facebook съд, които да се занимават изцяло с такива въпроси.
А Facebook полицията, която да следи за хулиганските прояви, отдавна вече я има, макар и цивилна.
