Пролет пукна, замириса се на избори

Задават се избори, a във въздуха вече се носи познатата миризма на претоплени глупости и нова реколта от опити за привличане на вниманието на обикновения гласоподавател.

И не се опитвайте да затаите дъх с надеждата, че ще мине бързо. Май е далеч, кандидатските листи засега са неясни, а повечето по-малки формации дори все още не знаят кой с кого ще е в коалиция. Та има да си вони още дълго време. А след това тази миризма ще се подеме и на локално ниво, където ще придобие по-познат привкус. Но за това поне има още време.

Да се върнем към настоящето, където партии и коалиции обикалят из политическото пространство в търсене на новия си облик за пред изборите.

Каквото и да си говорим, за ГЕРБ този вот е от ключово значение и то не толкова заради важността на пътя, по който ще тръгне Обединена Европа след изборите, а за да успеят да запазят вътрешното статукво в България. На всеки е ясно, че когато една партия, която дълго е доминирала политическия пейзаж в дадена страна, загуби избори, скоро след това загубите ще започнат да прииждат. А ГЕРБ не правят особено изключение.

Ако загубата на Цецка Цачева на президентския вот от Румен Радев беше прежалима заради самата мажоритарност на вота, тук вече нямаме подобни извинения. Ако ГЕРБ падне сега или се представи неубедително, това почти сигурно означава предсрочни парламентарни избори. А оттам вече работата отива към гонене на дивото.

На стария изборджия Цветан Цветанов този път ще му трябва нещо доста по-солидно от народна премяна и юнашки калпак, че да стегне редиците и да привлече достатъчно гласоподаватели с кампанията. ГЕРБ е далеч от силните си позиции. Всички скандали около властта и изборното законодателство удрят по имиджа на партията, а БСП също дават своя дан в дискредитирането им.

В крайна сметка големият въпрос преди началото на кампанията пред ГЕРБ е дали ще успее да измисли по-оригинална предизборна платформа, пред станалото традиционно вече: "Надяваме се, че ви дразним по-малко, отколкото мразите БСП".

Не, че социалистите са кой знае колко оригинални. Столетницата може да се усеща като вечна партия, но колко пък да е забавно всичко това, когато си и вечно втори? Корнелия Нинова знае, че ако не успее да достави победа сега (или поне нещо, което на някаква смътна светлина да прилича на победа), другарите от другите кръгове и клонове на "Партията майка" няма да са кой знае колко благосклонни към своеволията й. Затова и действа с всички сили към победата. Иначе казано - заяждане на дребно с ГЕРБ за каквото има.

Социалистите вече обявиха, че излизат от парламента (ГЕРБ да се оправят с кворума, както могат) и тръгват отново сред народа. След първото подобно упражнение се появи една мъглява червена "Визия за България". Сега очакваме минимум Нинова да излезе с нов (национал-) социалистически манифест.

Разбира се, и тук цялото послание се събира в едното: "Молим се да мразите ГЕРБ повече, отколкото ви плаши идеята за това БСП да се върне на власт". И това поръсено обилно с "анти-джендър" реторика, защото Нинова знае какво го дразни обикновения българин (повече от самата нея).

ДПС си знае какво прави. Там след известни сривове в продължение на няколко години ситуацията изглежда овладяна, а изборите се връщат към старото си русло, в което всичко се знае много преди пускането на първата бюлетина.

Конкуренцията в руслото на етническата политика беше постепенно изчистена, а единственият явен противник на Доган, Карадайъ и компания, се видя вече кой ще е - преференцията. Останалото дори няма нужда от коментар.

Патриотите продължават да следват ясно зададената си политическа посока към ядрен разпад. Урокът на стария Реформаторски блок си пролича и тук - старите лични вражди ръжда не хващат.

Красимир Каракачанов е далеч по-зает с идеята да лансира стратегия за интегриране на ромите, каквато и да е тя, нищо че не му е особено в ресора. За целта обикаля селца и паланки с някакви етнически конфликти и изглежда разтревожен и грижовен. Какво пък, един от най-старите трикове от торбата е да намериш някого, когото го мразят повече от теб самия и да трупаш капитал на негов гръб.

От НФСБ са заели твърдата (поне засега) позиция "Валери Симеонов ще води еврочетата или разпад", вярвайки че хората са забравили репликите му спрямо майките на деца с увреждания. А "Атака" дори не знаят дали искат все още да си играят в тази компания, след като успяха да се изпокарат с всички. Техният кратък флирт с Николай Бареков не доведе до нищо друго освен до една снимка с премиерското тяло и факта, че накрая Бареков обяви, че ще си търси късмета като учител.

Иначе казано - патриотичното бъдеще все още е забулено в мъгла, която водена от интереса и нуждата май все пак ще се насочи към запазване на хлабавата коалиция за още едни избори.

"Воля" след неясната им протопатриотична коалиция с партията на Касим Дал и последвалото й изтегляне от самия Касим Дал, повече не са се обаждали.

Но и да се обадят, смисъл особено голям едва ли ще има - нима има някой извън най-близките на Веселин Марешки, който да вярва, че към момента тази партия има какъвто и да е потенциал за успех? И все пак не се надявайте, че повече няма да чуем нищо от аптечния бос. Такъв черен гологан не можеш да го загубиш, дори и да имаш искрено желание...

Извън парламента също тече бурна подготовка за Избори.

Демократична България е яхнала вълната на опиянението от социологическите резултати (около 5,1% на избори), които "Маркет Линкс" им дадоха на няколко пъти и се опитват да оформят широк демократичен (но не реформаторски) блок около себе си. Разбира се, тяхната листа все още е далеч от готова и двете силни партии в коалицията (да, "Зелените" никой почти не ги брои в сметките, дори собствените им партньори) - "Да, България" и ДСБ, трябва да определят водача на листата си (и реално човекът, който ще има някакъв шанс да влезе в ЕП).

Междувременно цялата коалиция преговаря и с останалите в "автентичното дясно"/"демократичната общност" за общи действия около евроизборите. Разбира се, партийните лидери Христо Иванов и Атанас Атанасов ще искат останалите партии просто да подкрепят тяхната листа заради едната идея, докато въпросните партии като СДС, ДБГ и това, което ще произведе като формация Петър Москов, сякаш едва ли ще се навият кой знае колко на такъв развой.

Всички заедно ще се опитват да убедят хората, че едно претенциозно дясно обединение ще може да произведе от 1 кг руда 2 кг желязо, и градската интелигенция трябва да им се довери. Разбира се, шансове за един евродепутат имат, освен ако не решат да се прострелват сами в краката.

Това, което остава, са онези митични партии формации от купа, известен в социологическите проучвания с простото наименование "Други".

От тях се отличава АБВ - БСП за хора, които не харесват БСП, но смятат, че България е най-добре да бъде управлявана от Москва. Лицата на партията - Георги Първанов и Румен Петков - се опитват да се снимат с възможно по-голям брой официални и неофициални представители на руската държава с надеждата, че твърдите русофили у нас ще ги признаят като свои.

Междувременно да не забравяме и за ПП "Възраждане" - онези не-мейнстрийм политически патриоти на Костадин Костадинов. Някъде из дълбините на социалните мрежи те с националистически плам се готвят за нов вот - печатат родолюбиви учебници, предлагат пари за инвитро на български семейства, даряват на патриотични младежки клубове и т.н.

Който не е съгласен с възгледите им за света и политиката, най-често бива даряван с обвинения в предателство и интересчийство за сметка на интересите на България. Не ги подценявайте, защото в един момент може да се окажат изненадата на някой вот, особено докато вече известните ни патриоти се карат за листи и за любов или омраза към Русия.

А вятърът на изборите тепърва започва да духа. И тепърва ще мирише...

Новините

Най-четените