В последните седмици Северна Македония отново засили опитите си за оказване на международен натиск над България в опит да пречупи ветото, което София в момента налага над Скопие за приемане на рамка за преговори за членство в Европейския съюз (ЕС).
Напълно разбираеми са мечтите на македонския премиер Зоран Заев страната му да стане част от Обединена Европа и като държавник действително неговата работа е да направи така, че Северна Македония да постигне тази си европейска амбиция.
И затова той прави совалки до Брюксел, Берлин и Атина, оплаква се на американските си партньори и дава многострадални интервюта, които да покажат на света колко ощетен е неговият народ от това, което Северна Македония представя за едва ли не детински и напълно нелогичен натиск от страна на България.
С други думи, Заев е готов на всичко, само и само да накара България да вдигне това вето, без да се засяга националната гордост на страната му. Или поне на всичко, което не включва реална работа.
11 октомври е един от големите национални празници на Република Северна Македония. Всъщност това ѝ е националният празник по времето на Социалистическа република Македония, която беше част от Югославия.
Какво празнуват на тази дата комшиите? На този ден през 1941 г. започва "партизанската съпротива" на Комунистическата партия на Югославия в администрираната от България област Вардарска Македония. Или казано с други думи, съседите ни празнуват как едни комунисти са започнали борба срещу "лошите бугари".
Идеята за злия български окупатор има едно много централно място в македонската национална идентичност.
Разбира се, всяка история, когато излезе извън научните си рамки, има нужда от един добър злодей. И десетилетия наред България и българите биват системно вкарвани в този образ, докато хората с българско самосъзнание в рамките на Северна Македония са принуждавани със сила да се откажат от него.
Дори днес страната се дърпа от това да признае съществуването на българско малцинство, цитирайки предишното си преброяване, според което, видиш ли, в РСМ имало повече египтяни отколкото българи.
Самият Заев намекна, че преброяването сега там щяло да покаже истината колко са хората с българско самосъзнание в страната и тогава евентуално вече щяло да се признае българско малцинство. Този опит за поставяне на лост в преговорите със София е най-точният знак колко всъщност прави Скопие за това да реши проблемите си с България.
Ясно е, че в момента преговорите са на съвсем друго ниво в сравнение с преди 2 години.
Макар по някакъв начин Бойко Борисов и Заев да бяха установили някакви лични взаимоотношения помежду си, както се видя от последното гостуване на македонския премиер у нас, именно правителството на ГЕРБ и патриотите даде зелена светлина на ВМРО да си упражняват реториката по темата.
Сега нито Борисов, нито ВМРО са водещ фактор при определяне на отношенията на България към Северна Македония. В сегашната ситуация обаче не може и да се даде назад - просто твърде много неща се изговориха по темата, за да може просто да се преглътне и да се забрави.
А и простата истина е, че София може да отправи напълно логични искания към Скопие. И това се случва - с исканията за премахване на антибългарската реторика от учебниците по история, с признаване на малцинство на хора с българско самосъзнание в Северна Македония и прекратяването на тормоза, на който са подлагани те.
Северна Македония трябва да даде ясни и категорични гаранции, че няма никакви териториални претенции към България и най-вече - македонските историци да се върнат на масата за преговори в онази злополучна комисия, а не само да вдигат вой до небесата.
Да, тази комисия може и да не реши проблемните въпроси в това как се четат историческите факти и за Скопие Гоце Делчев може да си остане македонец. Въпреки това обаче глупостите ще бъдат ограничени, а системното говорене срещу България ще бъде спряно.
Мястото на съседката ни действително е в Обединена Европа. Това е един важен цивилизационен избор, който ще има положително значение за целия регион. Но това трябва да се случи с ясната гаранция, че не вкарваме в задния си двор държава, която проповядва срещу нашите собствени интереси.
А не това виждаме през последната година, дори напротив.
И докато в РСМ празнуват борбата си срещу българския окупатор, проблем за решаване ще има.
