За Стефан Янев сега е върховият момент, който ще определи бъдещето на политическата му кариера.
Със смели интервюта и патетични изказвания относно поколенията в политиката, които не можели да защитят българския интерес, бившият военен министър и бивш служебен премиер се опитва да се оформи като поредния спасител, който влиза в политиката на бял кон.
А на фона на цялостната ситуация на страх, напрежение, увеличаващи се цени и върлуваща пропаганда, той едва ли ще намери по-добър шанс за това.
Макар самият Янев да говори срещу "вождизма" в партиите и да настоява, че неговата потенциална бъдеща формация ще бъде изградена на база единомислещи хора, истината е, че вече се работи за оформянето на именно такъв героичен профил за генерала.
А всичките му появи - били те във Facebook или в медиите, целят да изградят около бившия министър една осанка на политик, който ще работи в интересите на българския народ, а не (както са правили другите досега) за нечии чужди.
Въпросът е какво се крие зад този образ и това все още неоформено обещание за нов политически проект.
До момента всичко, което Янев говори, припокрива напълно обичайната реторика на президента Румен Радев, придавайки ѝ една малко по-остра и революционна форма, която да се превърне в антитеза на позициите на правителството на Кирил Петков.
Истината е, че цялостното поведение на бившия министър, още от времето му на служебен премиер, не показва нито в един момент той да е вървял срещу думите на Радев, а напротив - идва като тяхно ехо.
Ако погледнем и към двата кратки мандата начело на служебното правителството, Янев така и не изпъкна на преден план и остави държавния глава да бъде силната фигура на деня.
Затова и сега ще е наивно да мислим, че този оформящ се политически проект около него може да се случи, без преди това да е получил благословията на Румен Радев.
За това говори и фактът, че при поисканата оставка на Янев президентът активизира поддръжниците си в негова защита, а някои дори стигнаха дотам да обвинят Кирил Петков в "национално предателство".
Между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 вече има доста осезаемо напрежение, което макар да няма някакви по-ярки външни изблици, както беше по времето на ГЕРБ, създава сътресения в политически план.
Това започна да се усеща още в началото на годината покрай казусите с позицията на България за Северна Македония и кадровите промени в ръководството на "Булгаргаз", а с разразяването на кризата в Украйна изглежда само се задълбочи.
Така опитът на Стефан Янев да води самосиндикална политика, излизаща от приетото от правителството, даде на Радев перфектната възможност да задейства формирането на политически проект, на който той действително да е като морален патрон.
За такъв се говори от години насам, а през последните месеци слуховете само се засилиха. Причината е, че за подобен политически проект в момента действително има ниша.
"Продължаваме промяната" така и не влезе в тази рамка, а с опита си да се еманципира и да води собствена политика, различна от тази на президента, Кирил Петков направи формацията непригодна за тази цел. Същевременно с това драмите в БСП и разривът между Корнелия Нинова и вътрешната ѝ опозиция остави достатъчно пространство в сектора на "център-ляво", като немалка част от социалистите са твърди симпатизанти на Радев.
Междувременно последните избори действително показаха, че именно той е силната фигура на деня - категоричен победител от президентския вот и изразител на "промяната" спрямо предишния модел на управление.
Така в един момент Стефан Янев се оказа "катапултиран" от правителството (по термина, използван от социолога Първан Симеонов) и поставен в позицията да бъде "аватар" на Радев в партийната политика.
В тази си роля бившият министър ще може да търси конфликти с управляващите (както вече прави с изказванията си), да ги критикува и да ги напада, докато президентът ще остане чист от подобно вмешателство, запазвайки поне на пръв поглед относително единна позиция на държавните институции по най-наболелите проблеми на страната.
А когато в един следващ момент ситуацията в международен план се поуспокои, страната може да бъде тласната и към нови предсрочни избори, които да дадат на Радев достъп и до изпълнителната власт, докато Стефан Янев на практика "вади кестените от огъня".
Преди това да се случи обаче, предстои тепърва да се изгражда политическия образ на Янев герой и спасител, умерен миролюбец, който ще брани националния интерес. И има всички реални шансове да успее в това.
Сегашната ситуация обаче е достатъчно сложна и непредвидима, за да обърка плановете му. Тогава обаче единственият, който ще изгори е Янев, но не и силата зад него.
