Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Християнските ценности" като параван на омразата

Или показна благочестивост без истинска принадлежност към идеите зад нея Снимка: iStock
Или показна благочестивост без истинска принадлежност към идеите зад нея

Този месец ще чуем доста за християнските ценности.

Смирение, уважение, състрадателност - все неща, които не е зле да си припомняме не ежемесечно, но и ежедневно, и, по-важното, да показваме в живота. Даже нещо повече - това не бива да са ценности, приписвани само на християнството.

Да си добър, да отделяш време за благотворителност, да помагаш на онези в нужда са общочовешки принципи.

В идеалния случай ценностите, общочовешките, трябва да стоят над религия, етнос, пол.

Само че колкото по-често изричаме като мантра или пишем виртуално "християнски ценности, християнски ценности...", толкова повече лишаваме фразата от смисъл.

Тя се превръща в две кухи думи, които не са подплатени с действия или с лично верую, а се преповтарят така, както надрана плоча преповтаря част от песен.

Става като онзи изхабен лаф, че когато много пъти повториш думата "много", започва да става "гомно".

Та така и със споменаването на "християнските ценности". Ако не се упражняват на практика и на дневна база, изтъкването им намирисва. Мирише на лицемерие и притворство. На празнословие, а и липса на здравословната доза искреност (която пак трябва да е някъде там - при ценностите).

Само едно е по-лошо от това.

Явлението, при което репликата "християнски ценности" служи за параван на омразата.

Неслучайно казах, че този месец ще чуем словосъчетанието повече от обикновено, защото на 22 юни ще се проведе ежегодният прайд. Гей парад, както още се нарича събитието, само че вече задълбах достатъчно в семантиката на отделните думи и фрази.

Когато стане въпрос за прайда, обикновено няма и пет минути, и някой размахва "християнските ценности" като знаме.

Едно време Ема Уотсън (Хърмаяни от "Хари Потър", помните я) беше казала, че феминизмът не е пръчка, с която едни жени да бият други жени по главата. Та така е и със споменаването на християнските ценности - те не са тояга, с която да се налагат LGBTQ+ хората или който и да било друг.

Не са и параван, зад който да се крие ненавистта.

Недопустимо е в едно изречение да има "християнски ценности", а в следващото - обиди, омраза, призиви към насилие.

Няма как едновременно да сме добри хора с непоклатима ценностна система и да желаем някому зло, че дори и смърт, и то заради сексуалната му ориентация. Важи и в обратната посока (pun not intended) - ако леем злъч и гняв, то няма какво да говорим за ценности, защото явно отдавна сме ги погазили.

Да не говорим, че гневът е един от седемте Божи гряха - тема, необятна като самата теология.

Това е едно от измеренията на лицемерието или, както Ноам Чомски го обяснява изключително сполучливо - прилагане на стандарти към другите, които отказваме да приложим и върху себе си.

Показна благочестивост без истинска принадлежност към идеите зад нея.

И пред всичко това - един голям параван, наречен невярно "Християнски ценности". Напълно излишен, ако под него не прозират истински, общочовешки принципи и доброта.





 

Най-четените