Ако има една фраза, с която да може да се опише цялостното отношение на българина към социални промени и въпроси от какъвто и да е вид, то тя би била "Хайде само да не ме занимаваш".
Защото занимаването е процес, който предполага, че някой ще ти говори по тема, която може да е колкото си ще важна, но теб лично тя не те засяга.
Независимо дали е покривът на кооперацията, в която живееш на втория етаж, дали е глобалното затопляне, болно дете, което събира пари за лечение, или някаква публична демонстрация с кауза - ако не ти е на сърце, просто не искаш да те занимават. Това е пътят, както би казал мандалорецът.
Така че обичайното питане "Е, за какво парадират сега" и вицовете за сър Джон и неговия слуга, които наблюдават прайда, не са нещо изключително. Те са част от тази парадигма на "Абе, не ме занимавай", валидна за толкова много други неща.
Затова я има и тази позиция - "Аз по принцип не съм срещу гейовете/Аз даже имам приятели гейове, но... защо сега да ми парадират и да ми затварят улиците".
Но докато като общество избягваме да се занимаваме с прайда, или по-скоро стигаме дотам да водим не особено смислени спорове по темата, година след година самата ситуация сякаш се влошава. А онези, на които им пука, стават все по-кардинални, резки и категорични в позициите си. Особено когато те идват от по-ксенофобската страна.
Преди дни беше публикувано национално-представително изследване на германската фондация "Фридрих Еберт", проведено от социологическата агенция АФИС, което стига до категорични изводи, че сред българското население са масово разпространени негативните стереотипи към "другите" - независимо дали става въпрос за турци, роми, хора с различна сексуална ориентация, бежанци или нещо друго.
А спрямо това агресивно и ксенофобско поведение се демонстрира все по-широка толерантност.
Нещо повече - авторите на проучването поставят паралел с подобно изследване от 2011 г. и изводите са, че ситуацията с отношението към различните етнически, културни и сексуални малцинства се влошава.
Пряк пример за това видяхме в средата на май, когато в Бургас вече се проведе един гей парад. Участниците в него се сблъскаха не само с контрапарад, подвизаващ се в защита на традиционното християнско семейство, но и с обидни плакати, груби подвиквания, хвърлени яйца и предмети, като и с чиста агресия.
Междувременно в София младежи националисти, включително и представители на младежкото ВМРО, влязоха с провокации на събитие за прожекцията на филм с ЛГБТИ насоченост - "Змия", който разказва за странното приятелство между 9-годишно момче и гей мъж.
Във въпросния филм консервативни групи виждат педофилска пропаганда и той им дава причина да се противопоставят остро на организаторите на гей парада в София - според тях той бил проводник точно на педофилски идеи и интереси.
Самата провокация в крайна сметка не завърши чак толкова добре за младежите националисти. Видеото от това как един от тях се жалва на полицията, че един от организаторите го е набил и му е скъсал маската, обиколи социалните мрежи, предизвиквайки солени шеги.
Но въпреки смеха и шегите срещу прайда тече кампания - от обидите и спекулациите за педофилия до откровени заплахи за сигурността на тези, които ще се включат в шествието, както посочват самите организатори.
В този процес вземат участие и политически лица, за които темата за сексуалните малцинства е благодатна за трупане на имидж и политически капитал, така че те не се притесняват да сипват масло в огъня или да разпалват конспиративно мислене.
Водещ момент в кампанията срещу прайда е и противопоставянето на идеята за традиционното семейство срещу ЛГБТИ хората като едва ли не диаметрално противоположни и отричащи се взаимно единици. За правата на едните се говорело постоянно, докато родителите днес имали все по-малко и все по-ограничени от разпоредбите на Европейския съюз права.
И да, това е ясна, учебникарска пропаганда, в която се рисува образ на врага. Лошите "джендъри", които ако не със самото си съществуване, то с парадирането си развращават обществото и децата, приласкавайки ги към съмнителните намерения на педофилията.
А когато имаш враг, имаш и омраза, неприязън, агресия... И като нищо по време на самия прайд всичко това да избухне, ако няма достатъчно добра охрана.
Това е реалният проблем в случая - една група от хора, които не извършват нищо престъпно и нищо наказуемо, бива обрисувана като някакъв страшен, разяждащ обществото торбалан, тотално противопоставящ се на това, което съвременното ни общество приема за добро и зло.
Ако ти си гражданин на Република България, работиш, плащаш данъци и си живееш живота, без да се бъркаш в този на другите, заслужаваш права, които всеки друг редови гражданин има. Включително и да не те бият, да не те е страх за сигурността ти, просто защото сексуалните и романтичните ти предпочитания се различават от тези на мнозинството.
Защото истината е, че у нас това все още е проблем и хората от ЛГБТИ общността продължават да се сблъскват с такива заплахи, да бъдат посрещани от предразсъдъци, подигравки, унижения, дискриминация. А ако някой от тях реши да се оплаче от това пред държавата, в много случаи държавата отвръща с не по-малка доза дискриминация.
Та от тази гледна точка, хората от ЛГБТИ общността има за какво да протестират и да парадират. Те просто искат нормален живот.
Тук е моментът да си спомним няколко неща. Че християнското семейство е важно, но в християнството основен момент е милосърдието и това да прощаваме на другите дори и тяхното различие. Че истинската ценност на мъжеството е личната чест, а личната чест не позволява да тормозиш по-слабите. Че това да бъдеш добър българин изисква преди всичко да бъдеш добър човек.
Никой не иска от нас да подкрепяме прайда или пък неговите искания. Ако искаме да бъдем обаче нормално общество, толерирането на агресия и на тежка пропаганда срещу отделни социални групи са нещо, което не трябва да се допуска с толкова лека ръка, защото именно в такива ситуации се раждат най-чудовищните актове.
Това обаче изисква поне за малко да загърбим идеологията на "Хайде само да не ме занимаваш" и да заемем позиция, просто да кажем, че агресията и насилието са неприемливи. Подобно нещо все пак не изисква кой знае колко усилия.
P.S. В текста "Краят на толерантността или Диктатура на толерантността" се разглежда по-подробно идеята за растящото разделение и изострянето на позициите по темата за прайда и сексуалната ориентация въобще. Заслужава си четенето.
