Неделя. Такава скука е станала телевизията през лятото, че нямам търпение Георги Любенов да се върне на ефир и да започне да кани от сабахлем гости, които ме изнервят. В неделя сутрин това ми е хобито. Следя кой как се опитва да ми промива мозъка от екрана, докато не спирам да го зяпам. Споко, моят не подлежи на миене. При това дълго преди неуредиците с газа. Кой да предполага, че ще доживеем нова Студена война между Москва и Запада. Тая даже току-виж се оказала още по-студена от предишната; особено през зимата.
Язък им за Перестройката на руснаците, казвам ви. Толкова надежди хранех, че след нея вече няма да ни занимават със себе си. От целия бивш СССР, само Украйна излезе свестна. И Азербайджан донякъде, ако обадят сносни цени за доставка. Дано техният президент харчи постъпленията мъдро, а не тръгне да финансира венни операции и диктаторски режим.
Понеделник. Опасявам се новият телевизионен сезон да не е пак като политическия. Прекопирани програми, пълни с едни и същи лица, но на различни места в преференциите. Имам чувството, че ако Рачков не води нищо, ще го приема по-тежко и от липсата на Лена в листите. Все пак у нас Шоуто продължава по-отдавна от Промяната. Ето, Костадинов, гледам, е влязъл в музикален формат. Вози се в кола и припява: "Къде е син ми Коооостадин, Костадиииин". Тук е, майко, участва в някакво патриотично Carpool Karaoke, за да спечели зрителския вот.
Кирил Петков също радва публиката доколкото може, но в Dancing Stars. Танцува латино на улицата. Гъвкав е като цена на втечнен газ. Не знаем коя е партньорката му, но допускам, че е от ДБ. Толкова щастлива изглеждаше, дори като остана сама. Нов танц може да има, само ако продължат и двамата към следващия кръг.
Вторник. Партийните номера вече не ме вълнуват особено. За подредбата им в жребия говоря, не по принцип. Утре ще ги теглят. Не би ли било забавно човек да си намисля любимо число и която формация са падне с него - за нея да гласува? Просто да си провери късмета предварително, не после. Пак резултатите ще са малко или много случайни, но поне нумерологичните поличби в тях ще са наистина магически.
Сега профилните ми снимки във фейсбук имат повече цифрови комбинации по тях от фиш на спортния тотализатор. Но това е неизменна част от демократичния процес. Не губи кураж, идва нов тираж. С нови награди за участниците. И нови послания към аудиторията. Как не им писна на всички да се държат като на конкурс по красота. Позират за снимка и рецитират девиза си. Няма нужда да ги мъдрите толкова, кажете просто, че се борите за МИР. И посочете кой точно е вашият.
Сряда. Горбачов е починал. Мир на праха му. Единственият председател на ЦК на КПСС, когото уважавам. Ще го запомня с това, че направи страхотна реклама на Съветския съюз пред западняците и още една за Louis Vuitton малко по-късно. Руди от Промяната също има такава чантичка; направил си е селфи в асансьор, да покаже как се случва издигането му. Знаменит беше Горби, благодарение на него Желязната завеса падна. После по-хитрите приватизираха метала ѝ за скрап и бая пари изкараха, докато по-наивните още чакат да започне представлението.
По тоя повод се сетих с какъв хит Scorpions превзеха сцената навремето. Wind of Change, помните ли го? Сега да стигнеш до Москва и Горки Парк, дето се споменават в парчето, вече трябва виза. Не че някой се е юрнал да пътува натам за тоя дето духа. Но, така де, и тая Промяна вятър работа излезе. Покрай климатичните промени за следващата Перестройка ще трябва да чакаме поне още 70 години.
Четвъртък. Никой не е в състояние да възпее несгодите на депутатския живот, както Хазарта. Този път не в песен, а в кратък разказ. Мъка страшна било, разправя, тегавиня. В пленарна зала всички само се заяждали помежду си, единствено на Младен Маринов не му пукало от нищо. Дори бил приятелски настроен и давал мъдри съвети от общ характер. Така се радвам, че между Промяната и ГЕРБ все пак е възможен диалог. Бях решил, че Хазарта ги е низвергнал вкупом заради оная история в Самоков. Обаче другаде е завръзката в сюжета.
Изневиделица започнал прозаичен батъл с Тошко Йорданов, както приляга на истинските шоумени в парламентаризма. Казали си каквото си казали, па се разотишли по живо по здраво. В общи линии това е. Отворен финал. Ако мога да обобщя: адски неприятно е в Парламента. жив да го ожалиш Ицо, че ще се кандидатира пак.
Петък. Слави има нова идея. Много креативен държавник излезе, имах такива подозрения още като разказваше анекдоти навремето в края на Шоуто. Пак става дума за референдум, ама тоя път суверенът от фейсбук него ще пита каквото му скимне, не обратното. Лошото е, че веднага са се навъдили недоброжелатели с кофти въпроси. А не е това идеята на предаването. Какво ставало с имотната му декларация; защо се бавела мажоритарната система; къде е Пацо Шнорхела?
Аман от несъществени тема. Най-важното според мен е "Има ли още такъв народ"? Или няма хора, както вика Краси Радков в предизборния клип. Колкото и стар да е вицът, много политическа мисъл има в него. Броят на депутатите може и да не намаля, както се планираше, ама броят на самураите видимо е спаднал. За полупрезиденска република - не знам, ама за полусамурайска сме напълно готови.
Събота. Снощи съм изпуснал Панорама. Жалко; щеше да ми хареса. Гостите са били потресаващи. Неслучайно като малък виках "Пънорама" на това предаване. Но каквото било - било. Да гледаме с оптимизъм напред. Ето, Бойко Борисов се зарекъл, че нямало да участва повече на избори, ако не успее да спре хаоса и на тези. Съсипаха му нервите на човека, освен менискусите. Я колко е отслабнал, докато други се тъпчат с пица на кристали. Прав е да се ядосва.
Това дето ГЕРБ го построиха, тия новите не само не могат да го боядисат, ами не могат и да го разследват като хората дори. Толкова са зле. От Промяната, естествено, не мислят така. Настояват, че много добра работа са случили, само трябва да си я довършат. Това е толкова по-иновативно като нагласа, в сравнение с ретро лафът, че е хубаво, но не е готово.
