Съзнавате ли, че се събудихме в една доста странна държава? Държава, в която първата и втората политически сили, които общо имат над половината от депутатските места в парламента, всъщност са "опозиция".
Вторите, ГЕРБ, са опозиция, защото са изолирани - първо, никой не иска да се коалира с тях; второ, никой не иска да са във властта; трето, никой не иска подкрепата им за свой кабинет. Хубаво. 4 от останалите 5 партии в парламента си построиха кампаниите именно върху тази цел.
Първите по резултат - забележете, първите! - "Има такъв народ" (ИТН), са в опозиция, защото лидерът им Слави Трифонов така каза (във Facebook).
Това ИТН да се представят за опозиция, с оглед на резултата им и възможностите пред тях - възможности, които не искат да оползотворят, защото приемат всеки компромис от своя страна за "навеждане" - вече е малко нагло.
Ясно е, че да си този, който стои отстрани и критикува, е по-удобната позиция. Ясно е, че години наред Слави Трифонов и екипът му правеха точно това от телевизионния екран, преди "суверенът да реши" да ги направи първа политическа сила.
Но да се самоопределиш за опозиция не те лишава от отговорността, с която "суверенът е решил" да те натовари - а именно да намериш правилната формула за управление без ГЕРБ.
За ИТН от формирането на този парламент тази формула беше да издигнат проектоправителство на малцинството, без да приемат критики и предложения от партиите, от чиято подкрепа се нуждаеха. Не е нужно да си "печен политик" (по Слави), за да разбереш защо три партии със свой собствен електорат не искат да рискуват като дадат подкрепа на правителство, някои от лицата в което по някакъв начин им се струват спорни.
Още повече, когато от ИТН дори не пожелаха да се ангажират с подпис под документ, че кабинетът ще следва определени общи приоритети. Вместо това дадоха "мъжка дума". Ще прощавате, но "мъжката дума" в политиката едва ли някога е значила нещо и да се минава с този номер е несериозно.
С оглед на някои от министерските номинации, крайно твърдият подход и отхвърлянето на всякакъв вид компромиси, а сега и обявяването за опозиция, все повече на дневен ред излиза въпросът искат ли "Има такъв народ" изобщо да управляват, или искат вечно да си стоят в опозиция.
Да приемем, че искат да управляват - нали всяка партия влиза във властта за това. Очевидно е, че искат да управляват сами, по своите собствени правила. Да, ама "суверенът реши", че не може. Част от суверена гласува за другата опозиция - ГЕРБ, гласува за БСП, за "Демократична България", за ДПС и за "Изправи се БГ! Ние идваме".
Тази част от решението на суверена няма значение за "Има такъв народ", защото не отговаря на тяхното собственото решение как трябва да се развие ситуацията в парламента. Не отговаря на желанието им сами да "поемат отговорност" за управлението. Как поемаш сам отговорността, когато искаш безусловна подкрепа от няколко други партии, които по този начин се обвързват с всяко решение на твоя кабинет? И когато откажат да го направят, стават предатели, а ти се обяваваш за опозиция.
"Поемането на отговорност" започва да звучи като все по-куха фраза, почти колкото "суверенът реши", защото поемане на отговорност не се вижда.
Би следвало това да включва и готовността да не запращаш страната към трети поредни избори за една година, за да търсиш по-висок резултат за себе си, както и да не я оставяш без парламент и редовно правителство в условията на рисковете от разпространение на "Делта" варианта, бежански натиск по границите и растящи цени - все неща, за които чуваме все по-често.
В комуникацията на "Има такъв народ" с гласоподавателите и посланията им за процесите, които наблюдаваме, все по-често се наблюдава изкривяване на случващото се под удобен ъгъл.
Пример от последния статус на лидера на ИТН: "У нашите евентуални партньори имаше, забележете - "усещането", че в нашето предложение се вижда "дългата ръка на ДПС". Сега при евентуален трети мандат, даден от президента на тях, тяхното "усещане за дългата ръка на ДПС" изчезна и те очакват нашата подкрепа. Магия."
Добре, бе, кое толкова не е ясно? Другите партии видяха проблем в някои от предложените от партията на министри. Сега, с третия мандат, този проблем го няма, просто защото не само ИТН ще предлагат министрите. Нищо магическо няма.
Всъщност тези статуси във Facebook по-скоро звучат като опит да бъдат убедени гласоподавателите, че "Има такъв народ" продължават да са правите, а всички други са грешни. И сякаш няма никакво значение, че така останалите партии в парламента - дори споделящите общата цел "изчегъртване на ГЕРБ" - биват отблъсквани все повече и повече, а с това възможностите за кабинет в този, следващия или по-следващия парламент стават все по-малки.
Докато от отчаяние някой не реши да прави "правителство на компромиса" и "изчегъртането" бъде забравено, благодарение на ината на тези, които го инициираха.
Така че от ИТН може да не се правят на политически аматьори и "неразбиращи". Защото това извъртане на фактите както е удобно си е подход именно на "печени политици".
С тази разлика, че печен политик би се опитал да изиграе картите, които "суверенът е решил" да му даде по възможно най-добрия начин, а не отново и отново да вика "пас".
