Следва или не следва цялото общество да плаща за проследяването на бременността на жени, които не си плащат здравните осигуровки? Това е последната форма, която нескончаемият у нас дебат "докога ще издържаме определени малцинствени групи" придоби в последните дни.
По идея на неправителствени организации шефът на здравната комисия в парламента Антон Тонев от "Продължаваме промяната" се ангажира медицинският пакет с осигурени от здравната каса прегледи по време на бременността да е еднакъв за всички бременни, независимо дали имат здравни вноски, или не.
В момента, по норматив, изрядните към НАП бъдещи майки имат право на 12 прегледа по линия на НЗОК. За неосигурените отдавна е направено изключение - те имат право на раждане по линия на касата (което иначе би трябвало да си платят - б.а.), на един преглед и базови изследвания, отново поети от НЗОК.
Идеята е тепърва те да имат достъп до същите услуги, до каквито имат и здравно осигурените.
От друга неправителствена пациентска организация - "Заедно с теб" - реагираха моментално и припомниха, че подобна стъпка руши и без това безкрайно компрометирания здравноосигурителен модел, защото колкото повече групи се изключват от него и получават права, без да плащат, толкова повече се демотивират акуратните платци.
Естествено, от евентуалното ново изключение ще се възползват предимно жени от ромски произход.
Данните на сдружение "Ларго", което е сред защитниците на равните права на бременните, показват, че от около 100 000 неосигурени жени във фертилна възраст у нас, 60 на сто са от това малцинство.
От останалите 40% част също са толкова бедни, че очевидно евентуалните им бъдещи деца трудно биха имали възможност за равен старт. Друга част обаче просто не желаят да се осигуряват и то не защото имат финансови проблеми.
Да оставим настрани факта, че така нареченият здравен модел в България отдавна е някакъв самороден тюрлю-гювеч, от който единствените доволни са шепа собственици на нови, лъскави болници.
По принцип осигурителните модели, какъвто се води нашият по закон, са солидарни - плащат всички, ползват тези, които имат нужда. Това почти априори ги прави несправедливи - защото тези, които плащат, и тези, които ползват, често са съвсем различни групи.
И защото както уж всички плащат, така огромни групи са осигурени от държавата с минимални суми. А най-дразнещо е това, че бюджетът покрива вноските на администрацията. И от солидарен, моделът е станал полубюджетен, който се крепи на 3 милиона работещи, които плащат и вноски, и данъци за останалите.
За капак в здравната система властват лош контрол, лоша организация и вечната корупция. Затова и чинно осигурените бременни далеч не получават безплатно всички грижи, които са необходими за износването или раждането на дете.
Обещание, че на яслата ще бъдат включени и неосигурените жени от ромски произход, неминуемо ще събуди първосигнални реакции у много хора.
Има причини хората да се дразнят - много често представители на това малцинство се издържат с държавни помощи, детски и пенсии, а твърде малко от тях се реализират на пазара на труда отвъд заетост в областта на строителството и чистотата.
Именно този модел на заетост и зависимост от помощи е един от многото фактори, които пречат на и без това куцащата интеграция. Първосигналното мислене също. Не че интеграцията е лесна - никъде по света почти никой не е успял да приобщи адекватно тази затворена общност и да разбие специфичните ѝ културни модели.
Но има и една друга съвсем елементарна логика - ако всички ние не платим още няколко прегледа и пренатални грижи на неосигурените, просто ще се родят повече деца с увреждания или усложнения, които е можело да бъдат предотвратени с грижи по време на бременността.
Последващите грижи са далеч по-скъпи - и като болнично лечение, и като бюджетна тежест под формата на нови помощи.
Ако им спрем помощите - популистка мечта номер едно, ще се постигне единствено скок в битовата престъпност, напрежение и недоволство.
И ако продължим с тази логика - очакванията са през 2050 г. ромите да са около една пета от населението на България, при това, предвид по-високата раждаемост сред тях, те ще съставляват още по-сериозен процент от хората в трудоспособна възраст.
Или с други думи - сериозен процент от хората, които ще трябва да издържат цялото общество. А общество, издържано от чистачки по улиците, няма особено добри перспективи.
Да, интеграцията е труден и дори почти невъзможен процес. Той обаче започва от проследяването на бременността, през раждането, педиатричните грижи.
Едва върху тази база вече можем да мислим и за другите му аспекти, които изискват решение - образование, контрол над престъпността, вдигане на онези политически чадъри, разчитащи на ромския вот по избори, и т.н.
Нито едно гето няма да се изчисти и да се социализира в държавата, ако бъде напълнено с деца с увреждания. Още повече когато техният нормален живот е могъл да бъде спасен с адекватен медицински преглед.
Затова и първосигналните реакции, умело използвани с популистки цели, не помагат. Те просто допринасят за това парите, които не даваме днес, да доведат до общо по-бедно утре.
