Малко хора се сещат, че СДС всъщност бяха едни от първите, които с началото на антиправителствените протести подеха тон за лансиране на Велико народно събрание и промяна на Конституцията. Сега вече станаха ясни и исканията им - двукамарен парламент, непряк избор на президент (от парламента), намаляване на общините в страната и избор на "тримата големи" във ВСС от парламента.
Открай време партията на Румен Христов и приятели се опитва да звучи по-реформаторски настроена и да дава заявки, че ще "оправя държавата" с едър замах. Всъщност обаче предложенията на СДС не се различават по смисъл кой знае колко от тези на Слави Трифонов и неговия революционен референдум отпреди няколко години.
На практика и двете претендират да предлагат голямо и работещо решение с идеята си за промяна на системата или на начина на гласуване, използвайки гръмки термини, взети назаем от някой учебник по политология (малко вероятно) или просто дочути от чужбина (доста по-вероятно).
Двукамерният парламент най-често е типичен за по-големи държави. У нас той е сравнително непозната традиция, но едно може да се гарантира със сигурност. Разделянето на сегашния парламент на две и кръщаването на едните депутати с титла като "сенатори" няма да постигне нищо кой знае колко съществено за промяна на статуквото или дори за връщане на доверието в Народното събрание.
Колкото до непрекия избор на президент, това е идея, която просто ни отнема правото сами да си избираме държавен глава. Един вид - да не се получава пак такъв разрив, какъвто има в момента между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2.
В случая ще се въздържим от излишни обяснения по едни също толкова излишни идеи. Така или иначе поне към момента те не са достигнали някакво ниво на важност, че да ги приемем сериозно.
Друг е въпросът - политиката у нас - партии, проекти, движения и т.н., продължава да вярва, че развяването на някаква "радикална" по звучене промяна в начина, по който гласуваме или по който си подреждаме народните представители действително има в себе си силата да оправи държавата като с магическа пръчка.
"Народът", от своя страна, също иска магическа пръчка, с която обаче да оправи депутатите си, и не малки групи хора са склонни да се връзват на поредната шумна концепция за смяна на системата.
В общи линии самата система си е наред. Конституцията и законите на републиката до голяма степен създават теоретична рамка за доброто функциониране на държавата. Дали може нещо да се поправи по нея - със сигурност, даже не едно и две.
Истинският проблем обаче идва, когато в това чистичко уравнение добавим хората, които запълват системата. Винтчетата и болтчетата са си напълно работещи, но хората, опериращи със системата са факторът, който създава всички търкания и припуквания.
Нито една промяна на закони няма как да свърши работа, ако след това въпросните закони не се спазват с еднаква сила за всички, независимо дали си обикновен бачкатор, голям бизнесмен или министър-председател.
Да търсим проблемите в държавата във формата ѝ на управление вместо в различните зависимости между бизнес-държава-служби е също толкова адекватно колкото да се простреляш в главата, защото те боли от проблеми с високото кръвно - решение е, но в дългосрочен план не работи особено добре.
Големият проблем на България след 1989 г. е, че дефектите от старата система се прехвърлиха в новата. Много по-стари хора ядно размахват юмруци срещу демокрацията, която им е докарала мафията, измамите около приватизацията и всички останали проблеми от 90-те, чието ехо усещаме и днес. Те обаче сякаш не осъзнават, че всичко това са остатъчните метастази на хората от предишния режим.
Опозицията от 90-те е изпъстрена с агенти на ДС, публична тайна е, че генералите от службите са създали организираната престъпност, пускайки недотам морално развити хора да правят, каквото си поискат.
Тъжната истина е, че каквато и система да се представи, дори да се измисли нещо съвсем ново и революционно, липсата на готовност сред самите хора за реална промяна, липсата на достатъчно знания и умения за поддържане на истинско гражданско общество, ще са нещото, което ще доведе до това да избуят все старите зависимости и нередности.
А това, което го правят СДС и други като тях, по принцип се нарича хвърляне на прах в очите. Нищо повече.
