Тази година Chuck Taylor, най-легендарният модел спортни обувки на Converse, става на 100 години. И понеже астрономическата пролет вече дойде, марката инициира кампанията "Оцвети пролетта", в рамките на която Converse кани трима български визуални артисти да дадат индивидуален облик на емблематичните за марката класическите кецове като нарисуват нещо върху тях.
На специално събитие на 1 април април в магазина на Converse в Сердика Център художниците Гергана Станчева, Антоанета Илиева - Точка и Теодор Лозанов ще представят своя прочит на пролетта върху няколко чифта бели кецове, а ако пожелаете да си закупите модел, ще можете да си го персонализирате безплатно с помощта на някой от тях.
Срещам Гери у дома й край НДК. На вратата ни посреща, подушва и настъпва Рико - кафявото и куче, с което си личи, че са един за друг от пръв поглед. Тя е висока и стройна, той също. Тя има цветни татуировки, а той - лъскава козина, която хвърчи навсякъде, но такъв е сезонът...
Гери е от Пловдив и винаги е рисувала. Илюстрира неща разнообразни, занимава се с уеб, графичен дизайн и като цяло проекти, които я грабват.
Вуйчо й рисува, дядо й е бил архитект, сега сестра й е архитект. Другият й дядо е музикант. Изобщо... Разбирате за каква фамилия става дума.
Тя обаче не се определя като артист. Казва, че просто рисува и това й е работата, обича да гледа красиви неща като цяло. Нарисувала е едни бели кецове и покрай тях я питам и други неща:
Опитваш ли се да влизаш в обувките на другите?
Да, надявам се. Мисля, че е въпрос на ежедневно отношение към останалата част от човeчеството и просто емпатия освен към приятели, изобщо към хората около нас. Това ми е основна цел, гледам да съм добра с хората.
Ти си веган. Подиграват ли ти се?
Не. Иначе е съвсем нормално, защото става дума за нещо различно и не е стандартна част от българската култура на кюфтета и кебапчета, но не. Аз съм в доста затворен балон от приятели, които уважават избора ми, даже обикновено ме подпитват за разни рецепти. Единствено подкрепа съм срещала до момента. Не съм имала директни сблъсъци, някой да ми каже нещо.
Запалена си по готвенето, нали така? Разкажи за тази твоя страст.
Тя всъщност... Винаги съм обичала да готвя, но когато спрях да ям месо като за начало, започнах да чета по-интересни рецепти и изведнъж се оказа, че страшно много неща мога да сготвя страшно лесно и евтино.
Така започнах, а когато станах веган с още приятели почнахме да си говорим за рецепти и да обменяме такива.
А за татусите нещо да разкажеш?
Малко като любов към живота ми са татуировките, нещо, което мен ме кара да се чувствам жива - от хубавата храна към милото отношение към мен самата до татуировка от приятел, фламинго, моливче за рисуването...
Нямах намерение да имам ръкав, имах намерение да имам съвсем мъничък жираф тук с няколко плодчета...
На 18 си направих първата. Още от 15-16 годишна започнах да опявам как ще се татуирам, нашите бяха много наясно с това и майка ми ми подари за 18-ия рожден ден татуировка.
Това беше начинът да не отида в някое идиотско студио да ме татуират нетатуисти. Поне като знаеш, че детето ти така или иначе ще направи някоя тъпотия, да си сигурен, че ще я направи по най-безопасния начин.
Когато човек пътува, преживява мястото много и през храната, мислила ли си да направиш компромис в това отношение и да хапнеш някой скакалец някъде?
Абсолютно във всяка култура има много постни ястия, типични плодове и зеленчуци, специфични житни култури, специфичен начин на подготовка, различни подправки. Не е задължително да е млечно или месо.
Не съм срещнала досега някакви препятствия, а откакто не ям някакви неща съм още по-ентусиазирана за храната и това да намериш веган местенце в чужда страна е още по-вълнуващо. Влизаме вътре и изяждаме всичко.
Как минава един твой ден в момента?
Кучешка разходка, след това закуска, след това малко работа, след това най-вероятно пазаруване и пак разходка. Правим си обяд, понеже приятелят ми също е фрийлансър, така че и двамата си работим вкъщи.
После още работа... И вечерта приключваме или се ходи някъде навън с приятели. Или нещо такова.
Представяш ли си да работиш в офис от 9 до 6?
Аз доскоро бях така. И понеже екипът и шефовете ми бяха чудесни, не ми пречеше изобщо. Много обичам и тази колективна работа, която само офисът може да ти даде. Това малко ми липсва и мисля да намеря нещо, за да съм от време на време в офис, от време на време да съм си фрийлансър.
Разбрах, че следиш новините...
Притеснявам се за света и това, което се случва в него, така че определено количество новини чета, да. Всяка една новина я чеквам през 15 сайта, в днешно време поне аз не мога да схвана кое кога е истина и кога не. Интересуват ме законите и проектозаконите за планини, морета и неща за природата повече, отколкото друг тип новини.
Ще гласуваш ли?
Да, да. Това ми е единствената сила (освен ходенето на протести, което също има някакъв резултат) да повлияя по някакъв начин на политическата ситуация.
Нещо, което напоследък си рисувала и много си обичаш?
Да, направихме едни мемъри карти, които бяха за един благотворителен базар, тях много ги харесвам и направих за всички приятели на сестра ми за подарък мемъри карти. Сега работим с 2 мои приятелки по един проект за книжка, която също ми е на сърцето.
Твоите кецове къде ще те отведат в най-скоро време?
Планирала съм едно ходене до Мюнхен, защото сестра ми живее там и трябва да отскачам възможно най-често, иначе някакво море, дали българско, дали гръцко... Предпочитам палатка далеч от всякакви заведения...Ще видим.
