Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, който отбелязва последния ден преди началото на Великия пост седем седмици преди Великден и седмица след Местните заговезни.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл.
В народните традиции празникът е известен като Сирни Заговезни, а също така Прошка, Поклади, Сирница, Масленица - денят в който домакинството трябва да се отърве запоследно от млечните си продукти и яйцата. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Като ден за прошка, на Сирни Заговезни всеки трябва да поиска опрощение за греховете си към близки и познати. Прието е младите да обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, за да търсят прошка. Традиционните думи са "Прости", от търсещия опрощение и "Простено да ти е" от даващия.
Традициите за празника у нас включват и т.нар. хамкане - ловене на бяла халва или на варено яйце с уста. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Важна част от празника са и оратниците - големи огнени клади, които се палят за здраве и за изгонване на злите духове. Младежите прескачат тези клади за здраве, а след това около тях се играят хора, пеят се песни и хората се забавляват.
По това време се извършват и кукерски игри, отново за прогонване на злото.