Времето около Великден е вълшебно. Като че ли подплашена от Възкресението Христово, тъмнината почтително отстъпва място на слънцето и светлината. Вдъхновена, природата ни радва с все по-ярки цветове и вече налива сокове в пролетите и летните си дарове.
Заедно с един от най-светлите християнски празници - Великден - усещаме как целият свят се събужда за ново начало.
Затова и за Великден освен обичайните здраве и щастие, си пожелаваме и смелост.
Смелост, за да може в тържествените дни да загърбим битовизмите, да забравим за малко за дребнотемията и да помислим за надеждата, която Възкресението носи. Тя е онзи искрящ лъч оптимизъм, който да ни помогне да продължим с вдигната глава и с вяра в едно по-добро и по-мирно бъдеще.
Смелост, с която да оставим за малко и даже за повече телефоните и да се обърнем към близките и роднините, събрани около пищната трапеза.
Това е един от онези моменти, изпълнени с искрена благодарност, че отново сме заедно. Отново ще сложим празничната покривка с пиленца или зайчета, ще нарежем огромна купа със зелена салата, ще се чукнем с шарените яйца и ще похапнем от агнешкото за здраве.
Нека не разваляме великденската магия, като вперваме поглед в джаджите.
Нека този Великден разговорите да са по-важни от смартфоните, а смехът - по-шумен от някой телевизор, пуснат за фон.
Пожелаваме си да усетим и задържим онази емоция, която ни убеждава, че каквото и да се е объркало до момента, то не е непоправимо. Актът на Възкресението - най-голямото чудо на света - да ни потвърди, че тепърва има време за нови начинания, нови начала и за прошка там, където ни е нужна.
После смирено, но и с усмивка на лице можем най-накрая да се поздравим с "Христос воскресе!" и да чуем жадуваното потвърждение - "Воистину воскресе!".
Макар че истинският смисъл на Великден не е в един ден или в един поздрав. Нека носим неговите вяра и светлина чак до другия Великден.
Когато отново ще се убедим, че доброто побеждава злото, искрата пробива през тъмнината и дори и в най-мрачните дни имат своя край, след който идва щастието.
