Домашният великденски козунак е въпрос на чест.
Още се носят легенди как бабите ни, когато започват омесването на козунака, затварят плътно вратите, усилват печката, за да е топло в стаята, и започват да свещенодействат. И се разказва за часове месене, втасване, премесване, пак втасване, докато се стигне до съвършено изпечения козунак.
За да стане той "на конци", някои стигат дотам да кажат, че отнема не един, а поне два, че даже и три дена.
Ами ако ви кажем, че е можете да опечете чуден козунак без месене?
Който няма нужда да се удари 100 пъти в плота, да втасва в непоносимо гореща кухня и "погълне" часове работа и суетня? Мисията е напълно възможна, защото глутенът - белтъкът, който се съдържа в брашното и придава текстурата "на конци" - няма нужда от вълшебства, за да разгърне свойствата си.
С подходящата техника и продукти се получава разкошен козунак, който по нищо не се различава от онези, сготвени по традиционния начин.
Тайната е в разтягането на тестото, при което глутенът освобождава протеините си и тестото става еластично и с "конци" в него, макар и да не е месено дълго време. А при няколко такива "прегъвания" или разточвания глутенът се отпуска достатъчно, че да се превърне в пухкав козунак като от професионална пекарна.
И тук към козунака бихме могли да добавим подправки и пълнеж на вкус. Сред най-обичаните съставки са познатите и на бабаите ни стафиди, локум и ядки. Но козунакът е вкусен и с шипково сладко, течен шоколад, тази година хит е и така нареченият "дубайски козунак" - с шоколад и крем от шамфъстък.
Оттам нататък имаме избор между малко по-пипкава и малко по-лесна техника за приготвянето.
••• Рецептата за мързелива лютеница на фурна пък е тук:
Но преди това - ето необходимите продукти за два козунака без месене:
- 4 яйца
- 550 грама брашно
- 200 грама захар (може и кафява)
- 200 грама прясно мляко
- 50 грама олио или разтопено масло
- 1 пакетче суха мая
- 1 щипка сол
- По желание - стафиди, сушени плодове, течен шоколад, мармалад
Начин на приготвяне:
Първо загряваме прясното мляко на среден котлон, като внимаваме да не стане много горещо. Когато си потопим кутрето в него, трябва да е приятно топло, а не да пари. Отстраняваме го и добавяме в него маята, супена лъжица брашно и супена лъжица захар и оставяме настрана.
В дълбока купа се чукват три от яйцата, добавя се захарта и се бърка енергично. Добавя се вече добре шупналата мая с мляко и отново се разбърква.
Накрая вътре се пресява брашното и се разбърква с дървена бъркалка, силиконова шпатула или с миксер за тесто. Няма нужда от много бъркане, необходимо е само да се обединят добре съставките и да стане хомогенна смес.
След това купата се покрива с кърпа или свежо фолио и се оставя на топло за около 40-45 минути.
••• И нещо празнично, сладко и разточително - торта "Медовик":
После имаме два варианта.
По-сложният е да извадим тестото и да го разточим на набрашнен плот, след което да прегънем на четири краищата му, за да се получи плик, и отново да разточим.
По-лесният е с намазнени ръце да бръкнем в купата и да повдигнем тестото от четирите му краища, докато се отдели от стените, и да го прегънем, сякаш оформяме плик.
И в двата случая след това правим тестото отново на топка и оставяме за нови 40-45 минути на топло.
След като е набъбнало отново, повтаряме процедурата още два пъти, като след втория път оставяме да отпочине за още 30 минути.
После от тестото оформяме козунак по желание - или го разточваме, мажем с плънката и навиваме, или го разделяме на три части, слагаме плънка във всяка и го сплитаме на плитка.
Поставяме в две форми за печене, мажем с последното разбито яйце, поръсваме с малко захар и печем в добре загрята на 170 градуса фурна до онзи апетитен златист загар.
Козунаците се оставят да се охладят напълно, преди да ги нападнем.
