300 километра. Толкова е разстоянието, което дели столиците на Чехия: Прага и на Австрия: Виена. И разстоянието, което дели България от евентуален медал на европейското първенство по волейбол. Участието на тима на Радостин Стойчев стартира именно в Златна Прага в събота, а надеждите на всички са да завърши във Виена - градът-домакин на полуфиналите и финалите на континенталното първенство.
Ако успеят нашите ще вземат четвърти медал в последните пет години. Никак не лошо постижение като се има предвид, че между първия в тази поредица - бронзът от световното първенство в Япония през 2006 и предишния ни разделиха 20 години...
На тръгване от София играчи и треньор бяха сравнително предпазливи в изказванията си. „Искам да играем добре и да мислим мач за мач. Надявам се да преодолеем групата и след това в директните елиминации ще бъде много важно как ще се подготвим за мачовете. Целите ни ще бъдат високи", обясни Радостин Стойчев.
„Надявам се да се представим добре. Имаме шансове за нещо голямо. Ако започнем с три победи, ще си направим живота по-лесен. Нашите сметки минават през Италия, но се надявам да излезем от групата и след това - каквото стане", философски заключи Матей Казийски.
„Отборът ни е готов и едно класиране на финал би било реално. Или поне на полуфинал, зависи с кого ще играем", допълни капитанът Владимир Николов.
Практиката от последните години показва, че подобна нагласа винаги е от по-голяма полза. Всяко едно състезание към което тимът и феновете ни подхождаха с прекалено големи очаквания завършваше с разочарование - европейското първенство през 2007 г., олимпийските игри през 2008 г., световната лига и световното първенство през 2010 г. И точно обратното - турнирите, в които очакванията са били по-умерени са завършвали с еуфория - световната лига през 2006, световното първенство същата година, световната купа през 2007 и европейското първенство през 2009 г.
Като че ли за първи път от доста време насам тимът ни няма и намерение да прави сметки за възможни съперници и да търси стратегии. Ще се играе с мисълта за успех във всеки двубой, защото както казва и Стойчев - „целта в спорта е да се побеждава". А историята сочи, че всеки път, в който тимът ни тръгне да прави сметки това се обръща срещу самия него.
Бърз поглед върху „обичайните заподозрени" в битката за призово класиране пък показва, че може би оптимизмът не е неоправдан. Полша сменя поколение и ще им бъде трудно да защитят титлата си, същото важи за вицешампионите от преди две години Франция и за Сърбия. Остават България, Русия и Италия.
Нашият тим вече като че ли приключи със смяната на поколенията. Радостин Стойчев разполага с млад, но достатъчно опитен в подобни турнири състав, с доказани като единици имена. Неговото присъствие пък кара съперниците да гледат с респект заради всичко, което той постигна в последните години с Тренто. Петото място в Световната лига и участието във финалите на турнира след четири години пауза са доказателство, че тим и треньор могат да работят успешно заедно.
С показаното в Световната лига Русия може би изглежда с крачка пред останалите. Но и Сборная има своите проблеми. Буквално преди дни от тима бе отстранен Алексей Спиридонов, който бе част от състава спечелил Световната лига. Няма го и Юри Бережко. Тимът не е печелил златото от европейско първенство вече 20 години, препъна се дори на „домашния" шампионат преди четири години.
Италия демонстрира добро лице в Световната лига, а за Евро 2011 в състава се връщат Луиджи Мастранджело и Симоне Пароди. Преди година - на световното първенство през септември и октомври 2010 Италия спечели бронзов медал, но сега в тима има пет нови имена. Нов е и треньорът - Мауро Беруто. Именно той има задачата да завърши смяната на поколенията при „адзурите", при това по подобаващ начин - с медал на европейското първенство. Така ще бъде заличен споменът от Турция 2009 когато Италия приключи на разочароващото 10-о място.
И в двата лагера сочат България като потенциален съперник в битката за отличията. Регламентът показва, че най-ранната фаза, на която тимът ни може да срещне някой от тези два състава е полуфинал, където евентуално ще ни чака Италия.
Освен участниците в шампионата, феновете и букмейкърите също поставят тима ни да сред евентуалните участници в крайната фаза на първенството. А до нея от старта в събота има само 300 км и пет мача.
Не изглеждат толкова много нали?
