Световното първенство роди новина. Тя е малка и трудно забележима, но все пак съществува. Новината е завръщането на схемата 3-5-2 с нейните подвариации.
Винаги е имало отбори, които я прилагат, пример за това са Италия или тимът на Ювентус. Но в последните десетилетия властваше системата с четирима защитници.
За първи път на световно първенство толкова много от успешните отбори я прилагат. С трима бранители играят Англия, Белгия, в доста игрови минути го стори Хърватия. А също и Уругвай.
За запалянковците и играта, като цяло, схемата няма особено значение. Хубав или лош, футбол се играе независимо от системата, а и всяка търпи промени в хода на мача. Но базовото подреждане е важно, защото често носи революционни промени.
Преди Втората световна война е измислена „дубълве ем”, после бразилците внасят фурор с 4-2-4. В ерата на тоталния футбол Холнадия играе нещо като 4-3-3, след това е 4-4-2. През 1990 г. Германия триумфира с 3-5-2. Десетина години много отбори и я прилагаха, за да са завърне след това четвъртият бранител.
Хегемонията на Испания и испанските клубни тимове с прословутото „тики-така” утвърдиха четиримата защитници, защото тази схема е най-подходяща за този стил.
Сега няма нещо революционно ново, но определено е налице стремеж треньорите да променят играта. 3-5-2 е преоткрита, като чистият нападател понякога е само един, или пък са трима в критични моменти.
Кой точно е измислил тази система трудно може да се каже. Но определено Франц Бекенбауер с неговата Германия през 1990 г. я превръщат в еталон.
Ключова за нея са двамата халф-бекове, които спринтират край тъча. Наличието на „машини”, които да вършеят по цялото протежение на фланга – и в нападение, и в защита – е ключово за приложението на схемата. При Бекенбауер това са Бреме и Бертолд. Ако нямат такива флангови футболисти, отборите просто я избягват. Но треньорите започват да търсят подобни играчи, защото германският пример е заразителен.
Няколко години по-късно „тримата отзад” са разнообразени. Принципно, те са класически централни бранители, но сред тях се появява техничен футболист, който интелигентно дърпа конците на играта още в своята половина. Той най-често е бивш плеймейкър.
Новатори пак са германците, преквалифицирайки Матеус в бранител (дори в България схемата е модерна – в ЦСКА Георги Йорданов-Ламята е поставен в центъра на защитата). После тройката е разнообразена с четвърти играч, който се връща при тях при изнасянето на топката (Англия 1996 г., където днешният треньор Гарет Саутгейт е с ключова роля за прилагането на този стил).
Постепенно, играта в линия става масова и треньорите връщат четиримата пред вратаря, защото те дават по-голяма сигурност. През 2004 г. тримата бранители отново са на мода, но ренесансът е мним. Гърция става европейски шампион, ръководена от От Рехагел (кой друг, ако не германец), но тактиката му е изключително защитна. В неговия вариант 3-5-2 е 5-3-2.
ОщеЗащо ФИФА не признава Белгия за световен шампион?
Днес подреждането в линия е масов факт, но при споменатите в началото на текста отбори базовото подреждане е с трима играчи. Когато отборът се брани, халф-бековете се прибират плътно и тройката става петорка. Когато се напада, единият от тройката подпомага полузащитниците (Белгия срещу Франция във вторник вечер).
„Машини” по фланговете няма, но пък са налице не лоши треньорски хрумвания.
Така, например, при Англия бързоногият Кайл Уокър вместо на фланга е сложен сред тройката централни бранители. Целта е да застига скоростен противников нападател при изнесена напред линия. Англия има проблем с вратарите, но младежът Пикфорд е избран не заради кадровия недоимък, а защото „чува играта” – с навременни излизания подсигурява тройката. Белгия пък реално се представи без класически дефанзивен халф. Досега се смяташе за невъзможно, но тимът на Роберто Мартинес го стори красиво и се превърна в любимец на феновете.
3-5-2 е с една идея по-офанзивна от другите схеми. Завръщането към нея е добра новина не защото от утре непременно ни очаква атакуващ футбол. А защото е видно, че треньорите търсят промени. „Тики-така”-та е демоде, търси се разнообразие. Има ли движение, все някога настъпва нещо ново, играта прогресира.
