Непознатата страна на Райън Гигс

Търпеливо очаквам Райън когато забелязвам мъж с побелели мустаци, който се мотае по коридора. „Привет, Хари", обръщам се към 84-годишния агент на Гигс Хари Суолъс. Разговаряме кратко преди да забележа, че до него стои и самият футболист. Един от най-известните играчи в световния футбол е доста невидим. Почти като малко момче.

Гигс има забележителна кариера. С Юнайтед е печелил рекордните 11 титли в Англия и безброй количество други трофеи. На практика е най-успешният британски футболист. На 35 години, възраст, на която мнозина окачат бутонките, той събра най-голям брой гласове в класацията за футболист на годината. През миналия декември бе избран и за най-добър спортист на годината в анкета на ВВС.

Като дете Гигс е играл за отбора на Манчестър Сити, но там се подвизава под името Райън Уилсън. Капитан е на юношески отбор на Англия. В последствие става легенда на Манчестър Юнайтед, а преди да се откаже от националния отбор бе капитан на Уелс. Болшинството хора казват, че цвета на кожата му е бял, но всъщност кръвта му е смесена. Баща му Дани Уилсън е тъмнокож, също спортист - бивш ръгбист.

По думите на Гигс, баща му е оказал силно влияние върху него. „Той беше моят първи герой. Всъщност никога не съм имал футболист, който да мога да нарека мой идол. Да, харесвах Брайън Робсън, Марк Хюз, но единствено баща ми ми служеше за пример, тъй като можех да го наблюдавам докато играе. Тренирах с него и осъзнавах, че той е човекът, на когото исках да приличам".

Райън обаче не прощава на баща си за агресивното поведение спрямо майка му и затова че напуска семейството когато той е само на 15 години.
Година по-късно тинейджърът сменя официално името си и приема фамилията на майка си. Толкова важно ли е било това решение? „Да, беше. В училище всички ме познаваха като Уилсън. Останаха изненадани на един турнир в Италия с младежкия отбор на Юнайтед, когато реферът прочете на всеослушание имената на играчите и при назоваването на Райън Гигс се изправих аз. Не, това не е протест и отричане от баща ми, а моят начин да подкрепя майка ми", разказва днешната легенда на „червените дяволи". И до сега той е много близък с майка си и почти не подържа контакт с баща си.

Въпреки че повечето го възприемат като бял в ранните си години Райън е усетил на гърба си и расизма. „Там където израстнах, хората познаваха отлично баща ми. Той беше известен спортист, мястото беше малко. Всички знаеха, че е тъмнокож". А действително ли за футболиста произходът е толкова важен? „Разбира се. Това са твоите корени, това което си", обяснява Гигс.

Не е убеден, че сложните отношения на родителите му са му помогнали в изграждането на успешна футболна кариера. „Възможно е да са ме закалили, възможно е и това да е било моят начин да избягам от този тежък период. Но при всички случаи футболът беше освобождение", обяснява играчът.

Райън е можел да избере и ръгбито, играл е за два детски отбора. „Може и да сте изненадани, но в тази възраст бях достатъчно висок, бърз, а и съм израстнал в тази среда".

Гигс обаче предпочита футболът и на 17 години дебютира за първия отбор на Манчестър Юнайтед. Още тогава е ясно, че е особен, показва феноменално съчетание на бързина, изящество и вълшебство. Представен е като най-грациозиния футболист. „Когато защитниците се опитват да го атакуват, топката сякаш залепва за краката му. А той рязко сменя посоката", описва го в първите му дни Алекс Фъргюсън.

Райън става част от удивителен отбор на Юнайтед заедно с Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Ники Бът, Гари и Фил Невил. В младежкия отбор на клуба през 1992 г. те печелят купата за тяхната възраст. И докато Бекъм напусна „червените дяволи" и стана еталон в световен мащаб, Гигс и Скоулс избраха друг път, превръщайки се в легенди на един клуб.

Как им се отдаде да запазят себе си в епохата на процъфтяването на егоизма сред футболистите? "Това зависи само от твоя характер", простичко обяснява ветеранът. Но защо тогава толкова много играчи сякаш губят връзка с реалността? „Защото имат твърде много пари в твърде ранна възраст. Това пречи. Трябва да мислят, че преди да получат слава и пари, би трябвало все пак да се спечелили нещо, да са постигнали някакви резултати. Аз, например, и сега чувствам, че все още имам незавършени дела на терена, че все още мога да направя още нещо за отбора си", оттоваря Гигс.

В този момент се намесва мениджърът му, който разсъждава за съвременните футболисти. „Те стигат до определено ниво на 16-17 години, отбелязват два или три гола, които ги поставят в центъра на вниманието на публика, медии, специалисти. За тях започва да се говори като за нещо изключително, а малко след това те самите започват да се оплакват, че им се оказва натиск. Какъв натиск?Вижте, Райън - високо цени и се наслаждава на това, с което се занимава, но отделя това от семейството и дома си, неговата известност не му пречи да играе прекрасно"

„Когато започнах да играя, печелех около 30 лири на седмица. Даваха ми още 10 лири за покриване на разходите ми. 40 лири макар че бях в първия състав! Но това не ме тревожеше. Старши треньорът ми обясняваше, че колкото повече играя, толкова по-голямо възнаграждение ще получавам. Сега няма такова нещо. И работата не е само във футболистите, а в това че всичко се е превърнало в бизнес. Понякога затова са виновни хората около играчите, които ги представляват и които получават пари за това. Някои родители пък напускат работата си и живеят за сметка на синовете си. Нещо, което не се случваше преди десет години", връща се към темата за съвременните играчи Гигс.

Стигаме до темата за Фъргюсън. Гигс разказва, че мениджърът винаги им говори, че не трябва да се задоволяват с постигнатото, а да търсят нови и нови постижения. „Бекс е отличен пример за това. Той все още е жаден за футбол, въпреки че хората го обсъждат във всяко отношение, не само във футболно - какво направил, как го направил". И почти сам повдига въпроса за отношенията на бившия му съотборник с Фъргюсън. „Няма да ви лъжа, никога не са били прости. В гнева си Фъргюсън наистина е страшен. Той може и да те наругае, зависи от твоя статут. Има плашещ характер. Запознах се с него когато бях на 13, сега съм на 36 години, отношенията ни вече са съвършенно различни. Но в началото беше много суров".

Кое е най-лошото, което е чувал от треньора си?"Веднъж ми каза, че никога повече няма да играя за клуба. Не знам какво бях направил. Вероятно съм бил длъжен да пробия към вратата, а не да подавам. Работата е там, че има неща, за които той е способен да те наругае на единия ден, а на следващия дори да не си спомня за това.

Няма как да подминем историята с хвърлената по Бекъм футболна обувка преди години. Гигс е свидетел на скандала. „Да, Бекъм седеше до мен, когато Фъргюсън го замери, тя мина покрай мен. Беше невероятно. Може би никога няма да повторите подобно изпълнение независимо колко пъти опитвате да го направите. Ударът попадна в целта. Но трябва да разберете - всички футболисти, включително и аз сме виждали какво ли не в съблекалнята. Всичко. Треньор да ударя свой футболист, играчи на два отбора да се бият, техните треньори, всичко", споделя ветеранът на Юнайтед.

Според него най-голямата промяна във футбола идва от отношението към частния живот на играчите. Днес всичко е достъпно за всеки, няма нищо свято. „Не мисля, че това се случва само в нашите среди. Животът ни
заприлича на реалити шоу като „Биг Брадър". Не съм се стремил да стана футболист заради популярността, станах такъв, за да успея. Не съм искал да бъда известен. Сега хората искат точно това. Защо? Аз не мога да се сетя за нищо по-ужасно от това".

Аз имам теория за съвременния футболист - плащат му огромни пари и той губи всяко чувство за ценностите, включително и по отношение на жените. Всичко за тях става като товар. Резултатът е налице - само за последните седмици двама английски национали - Питър Крауч и Уейн Рууни станаха главни герои в таблоидите. Гигс се съгласява с моето заключение, поклащайки глава утвърдително. Но дипломатично бяга отговор когато го питам защо е така.

Суолъс също има своя теория. „В миналото футболистите бяха късметлии, ако разполагаха с прилична кола и живееха в двустаен апартамент. Сега те имат 17 „Бентли"-та, четири „Ферари"-та, дом в Марбея и спокойно пилеят пари за подобни неща.

Гигс отново се разсмива. Питам го коя е най-скъпата вещ, която си е купил. Изведнъж усмивката секва и той изпада в смут. „Вероятно колите ми". А колко са те? „Имах едно „Ферари" и едно „Порше"

„И един Астън Вила", усмихва се Суолъс. „Астън Мартин - да", поправя агента си той. „Това все още е моя слабост. И не успявам да се справя с нея". Сега обаче има само един автомобил, което изглежда странно за съвременен успешен футболист, какъвто е той. „Каква кола имам?Бентли", с широка усмивка споделя Гигс.

С изключение на колата и голямата къща, във всичко останало Гигс продължава да бъде човекът, който е бил. Продължава да общува с много от съучениците си, живее на разстояние от едва няколко мили от мястото където е пораснал и ходил на училище, среща същите хора. „Неотдавна в бара видях стария си учител по физическо", отбелязва играчът.

По данни на British Football за сезон 2009/10 Гигс заема пето място в списъка на най-богатите британски футболисти с лично състояние, което се оценява на приблизително 24 милиона лири. В същото време Бекъм разполага със 125 милиона лири. Не мисли ли, че най-добрите играчи получават твърде много пари? „Във всеки спорт големите звезди получават и много пари. Проблемът е, че днес средните и младите играчи също получават много пари.

Когато попаднах в отбора нямах никаква представа колко ще ми плащат, не бях се замислял за това. Сега играчите обаче са абсолютно наясно. Това предизвиква завист, футболистите отиват при своя агент и казват: „Този получава толкова, искам и аз". За тях няма значение колко време са играли в тима, най-важното е да взимат същите пари".

Най-добрите футболисти освен това имат възможност да се занимават и с бизнес, нещо близко до футбола, но и извън него. Как се отнася Гигс към това? „Аз съм действащ футболист и едниственото, което съм длъжен да правя е да играя за отбора. Обичам Юнайтед, играя за Юнайтед и само към това е насочено вниманието ми в момента".

Новините

Най-четените