Когато през февруари оконочателно стана ясно, че Пеп Гуардиола ще поеме Манчестър Сити, на Острова се питаха какви тактически идеи ще внедри младият специалист във Висшата лига.
Като ученик на великия Йохан Кройф каталунецът доразви някои идеи на своя ментор и сам измисли интересни схеми, които му донесоха много успехи в Барселона и Байерн Мюнхен.
Първо беше прословутото "тики-така", а след това се обръщаше огромно внимание на притежанието на топката. "Ако е възможно, искам да владеем кълбото в 100% от времето", заяви Пеп след шумното 5:1 за Байерн над Арсенал преди година.
Обяснението на тази тактика е твърде просто - няма как да ти вкарат гол, когато топката е у теб и твоят отбор диктува темпото и събитията на терена.
За няколкото месеца в Сити Гуардиола все още не успява да калиброва тима по своите стандарти, но с течение на времето и това ще стане.
Още в първия му официален двубой експертите забелязаха нещо интересно. Крайните бранители Бакари Саня и Гаел Клиши действаха като "inverted full backs".
На български би звучало като "обърнати бекове", но по-интересно е каква беше функцията им. Всеки път, когато Сити нападаше, те заемаха места в центъра като опорни халфове.
Явно схващането, че крайните защитници трябва да се включват по крилата при атаките вече не е толкова модерно.
Дивидентите от подобна тактика са очевидни. Креатививните полузащитници получават повече свобода да играят по-напред и да подпомагат нападателите и се постига повече сигурност при евентуална контраатака на съперника.
В същото време крайните играчи на опонента навлизат да "бият" обърнатите бекове, което отваря крилата и е предпоставка за ситуации "един на един". "Inverted full backs" действат в зона 8 на игрището, а пръв делението на терена използва Отмар Хитцфелд.
Вижте в галерията някои интересни тактически термини.
