"И това го има във футбола" е отчайващо клише, което обикновено не значи нищо и се използва от безидейни коментатори за запълване на времето.
Когато обаче посочим куриози като осем различни шампиони за един сезон, изпадане в разгара на кампанията или присъждане на точки при загуба, вече възниква смисъл да кажем - да, и това го има във футбола.
И е доста любопитно да научим къде съществуват такива правилници и до какво води прилагането им.
Докато водещите лиги в Европа се придържат към изпитания формат с разменени домакинства, а други са добавили някакъв тип плейофна система, съществуват и доста по-екстравагантни подходи за определяне на футболни шампиони.
Дори българското първенство е пример със своята объркваща система с разделяне на първа четворка, втора четворка и цяла плейофна осмица за изпадане.
Но това е нищо на фона на някои куриози.
В събота предстои финалът на тазгодишната Клаусура, част от аржентинското първенство.
В него един срещу друг ще се изправят Естудиантес де ла Плата и Расинг, но покъртителното е, че това е само един от осемте възможни шампиони на Аржентина през сезона.
Този аржентински формат може да изглежда като най-шантавия, който сме виждали, но поне няколко други също се отличават със своите куриози.
Осем шампиони в един сезон и главоблъсканица от купи и турнири
Да започнем с разяснение именно на аржентинската система.
Свикнали сме да приемаме, че в рамките на който и да е сезон, шампионът на дадена страна може да бъде само един.
Званието "шампион" обаче доста олеква, когато съществуват цели осем различни титли и купи. И точно това се случва в Аржентина, където наскоро прекалиха с въвеждането на още един шампион.
Както е обичайно за Южна Америка (а странно, и за Малта), местното първенство е разделено на два отделни шампионата - Апертура и Клаусура.
Става дума за два независими един от друг турнира и всеки от тях излъчва свой шампион.
Отделно имаме и Купа на Аржентина за всички отбори в тамошната футболна система.
Но в Аржентина това е само върхът на айсберга и оттам нататък става объркващо. Имаме и Трофей на шампионите, който противопоставя шампионите на Апертура и Клаусура.
Носителят на този трофей после излиза срещу шампиона на местната Примера дивисион, за да определи носителя на Интернационалната суперкупа.
А отделно, носителят на Купата на Аржентина и шампионът на Примера играят директен сблъсък за Суперкупата на Аржентина.
Не бива да забравяме и новата Купа на носителите на купи - турнир с три отбора, противопоставящ носителите на Купата, на Суперкупата и на Интернационалната суперкупа.
Объркахте ли се вече?
Всички тези трофеи не се видяха достатъчни на Аржентинската футболна асоциация и миналия месец тя ненадейно измисли още една титла - "шампион на лигата", която се връчва на отбора, събрал сумарно най-много точки в Апертура и Клаусура.
Последното нововъведение се оказа капката, която преля чашата и настрои клубовете срещу първия такъв шампион, Росарио Сентрал.
Отборът, в който играе Анхел Ди Мария, се сблъска с враждебност, защото конкурентите му твърдят, че такава титла не е била предварително регламентирана.
Преди мача на Росарио от елиминациите на Клаусура срещу Естудиантес де ла Плата, противниковият тим получи призив да направи шпалир на шампионите.
И футболистите на Естудиантес го направиха, само че с гръб към своите опоненти, за да демонстрират неуважението си. На всичкото отгоре, после те спечелиха двубоя с 1:0.
Опороченият шпалир създаде скандал и президентът на Естудиантес Хуан Себастиан Верон получи забрана да извършва всякаква футболна дейност за шест месеца.
Предвид кашата с аржентинските шампиони, едва ли е изненада, че изпадането от елита на Аржентина също се случва по оплетен начин.
Единият изпадащ се определя по-лесно - това е отборът, който просто има най-малко спечелени точки в Апертура и Клаусура.
Но вторият изпадащ е отборът, който има най-нисък показател за точки средно на мач през последните три сезона. Оригинално или просто абсурдно усложнено?
Gracias Estudiantes. Esto es tener huevos.
— Lady Market (@ladymarketok) November 23, 2025
Fin pic.twitter.com/NVyrkJEQep
Да изгубиш половината си точки
Ако сте фенове на плейофите, ще обикнете белгийската Про лига.
Там завършването на върха в таблицата не гарантира нищо, както разбра Юнион Сен Жилоа в две от последните три години.
Първите шест от редовния сезон влизат в плейофна фаза, където точките им се намаляват наполовина и те отново играят по два мача един срещу друг.
Има отделни плейофи за класиране в Лига Европа и за изпадане.
Този формат доведе до една от най-драматичните шампионски развръзки през последните години, когато Юнион Сен Жилоа и Генк се бореха за титлата, но един гол на Тоби Алдервейрелд с удар от 20 метра позволи на Антверп да ги изпревари и да ликува накрая.
Имаме още малко да се насладим на плейофните емоции в Белгия, тъй като от 2026/27 в сила ще влезе нов и доста стандартен формат - нормален сезон от 34 мача, в който шампион става тимът с най-много точки. Какво му е забавното на това?
Да трупаш точки от загуби
Гваделупа е френски отвъдморски департамент в Карибския регион и там се подвизава скромният отбор на АС Гозие.
Гозие направи фурор в Купата на Франция и достигна до предстоящия сблъсък с Лориен от Лига 1.
А в местното първенство на Гваделупа, активът на този отбор е доста впечатляващ - даже направо свръхестествен.
Гозие е натрупал 31 точки само от 9 изиграни мача и очевидно това няма как да се случи при стандартна система с 3 точки за победа, 1 за равенство и 0 за загуба.
Оказва се, че в шампионата на Гваделупа важи друга система и победителят получава 4 т. за победа, и двата опонента получават по 2 т. при равенство, а ако някой загуби, не си тръгва с празни ръце, а си прибавя една точка само защото се е появил на мача.
Същата система е в сила и в близкия островен регион Мартиника.
Изпадане по средата на сезона
В Молдова, ако някой отбор стартира слабо в първа дивизия, може да изпадне още по средата на сезона и да му се налага да се реабилитира в мачовете от второто ниво.
След като изиграха по 21 мача от Фаза 1 на сезон 2025/26, Политехника УТМ и Спартаний Спортул отидоха във втора дивизия.
Но през втората фаза от кампанията те се борят да се върнат обратно в елитното ниво, където започнаха сезона.
Този тип промоция едва ли се празнува от футболистите с открит автобус по улиците.
Финал в три отделни мача
Карибските острови Сейнт Китс и Невис провеждат необичаен финален сблъсък, за да определят местния шампион.
Форматът е плейофна серия, в която трябва да се постигнат две победи.
Така че ако някой от двата тима спечели първите два сблъсъка, няма нужда от трети.
Това беше сценарият тази година, когато Сейнт Полс Юнайтед на два пъти надделя с 2:0 над Вилидж Суперстарс и стана шампион.
При разменени победи обаче се стига до трети, решаващ сблъсък - нещо обичайно за други спортове, но не и за съвременния футбол.
Един и същ мач всяка седмица
На островите Сили (архипелаг в Атлантическия океан) живеят едва около 2500 души.
Затова е обяснимо, че футболната им лига се състои от само два отбора - Гарисън Гънърс и Уулпак Уондърърс.
Интересното е, че дори двама участници са достатъчни за провеждане на цяло първенство и то се състои от 20 мача между тези съперници.
Срещите се провеждат на терена на Гарисън на остров Сейнт Мери.
Макар че вероятно им е писнало един от друг, Гарисън Гънърс и Уулпак Уондърърс спорят и за още три купи всеки сезон, които им гарантират по още няколко директни двубоя.
Уондърърс са действащи шампиони и имат 17 титли, но изостават малко от врага, който е 20-кратен първенец на Сили.
