Мохамед Салах избра да взриви Ливърпул отвътре с публичната си атака срещу клуба и мениджъра Арне Слот.
Сърдит заради загубата на титулярно място, един от най-блестящите голмайстори в историята на Висшата лига забрави, че футболът е колективен спорт и нападна клуба, който го направи звезда - и то без да поеме никаква отговорност за слабата си форма.
В корените на скандала стои именно спада в играта на Салах през последните месеци, започнал още преди края на миналия сезон.
През април египтянинът подписа желания нов договор с Ливърпул, който го обвърза за още две години с мърсисайдци срещу огромна заплата от около 400 хил. паунда на седмица.
Той си заслужи договора с феноменалния си принос за спечелената шампионска титла - но се превърна в един от знаковите примери за срив във формата след уреждане на нов контракт.
В историята на Премиър лийг съществуват достатъчно такива примери с големи звезди и любимци на феновете, които правят невероятни неща на терена преди да преподпишат, но после по една или друга причина се сгромолясват.
Може би е човешко да си позволиш известно отпускане, когато получиш сигурност на работното си място, но в следните пет случая това отпускане се оказа твърде драстично.
И заради това повечето от тези футболисти настроиха феновете срещу себе си и сринаха своята репутация.
Маркъс Рашфорд (Манчестър Юнайтед)
Периодът през 2022/23 беше кратък, но паметен.
За около шест седмици при подновяването на клубния сезон след Световното първенство, Рашфорд изглеждаше като най-силния играч в цяла Европа.
Юношата на Манчестър Юнайтед най-после разгръщаше напълно таланта си и унищожаваше съперниците мач след мач, осигуряваше добри резултати и изглеждаше, че Ерик тен Хаг може реално да успее да върне славното минало на клуба.
Маркъс Рашфорд изпрати най-резултатния си сезон с 30 гола във всички състезания, разписа се и при победата над Нюкасъл във финала за Купата на лигата.
Юнайтед завърши на обещаващото трето място в първенството и надеждите за бъдещето бяха големи.
Нямаше нищо по-логично от това "червените дяволи" да подкрепят своя собствен кадър и да му дадат бомбастичен нов контракт през лятото.
Рашфорд подписа за огромна заплата до 2028 г. и стана един от най-високоплатените във Висшата лига.
Проблемът е, че оттогава изобщо не успя да доближи същото ниво с червения екип.
За нула време крилото загуби всякаква острота, всякакво настроение и желание за игра. Тен Хаг му даде достатъчно шансове и продължаваше да залага на него, но без успех.
А следващият треньор Рубен Аморим бързо го зачеркна, недоволен от работната му етика.
Сякаш Рашфорд просто загуби мотивацията си да играе за своя роден клуб.
Откакто се премести под наем в Барселона, той се представя отлично и по всичко личи, че има бъдеще при каталунците, където е мотивиран да се доказва. А за Юнайтед най-вероятно вече е изиграл последния си мач.
Месут Йозил (Арсенал)
През късния период на Арсен Венгер в Арсенал, клубът се оказа в трудно положение, когато двама от най-почитаните и класни футболисти се намираха в края на договорите си.
Решението да бъде пуснат Алексис Санчес в Манчестър Юнайтед беше особено болезнено и непопулярно сред феновете. Но се оказа изключително далновидно, предвид траекторията на неговата кариера оттам нататък.
От днешна гледна точка можем да заключим, че Арсенал трябваше да направи същото и с Месут Йозил.
Изкусният плеймейкър преподписа през януари 2018 г., само няколко дни след трансфера на Санчес.
Тогава Йозил беше на 29 години и договорът за три години и половина го превърна в най-добре платения футболист в клубната история.
Но формата на германския национал се движеше само надолу и той все повече изоставаше от темпото на модерния футбол.
Макар че продължаваше да произвежда някой момент на индивидуално майсторство, Йозил беше предимно статист по терена и тежеше на тима си.
Когато бившият му съотборник Микел Артета пое Арсенал, той го замрази на пейката и накрая договорът даже беше разтрогнат шест месеца преди да изтече.
Йозил поигра още две години в Турция и прекрати кариерата си доста безславно.
Мохамед Салах (Ливърпул)
В актуалния случай със Салах могат да се намерят доста причини за спада му.
Със сигурност вината не е единствено в самия футболист и за случилото се допринесоха различни фактори.
Травмата от трагедията с Диого Жота не бива да се пренебрегва, а в чисто спортен план египтянинът беше принуден да се адаптира към един обновен Ливърпул през новия сезон.
Вече го няма идеалния му партньор по десния фланг Трент Александър-Арнолд, няма ги и работливите нападатели, които вършеха черната работа на Салах и му отваряха пространства, за да завършва нападенията.
Сега Салах е заобиколен от попълнения като Юго Екитике, Флориан Вирц и Александър Исак, взети за огромни суми и решени те самите да се доказват, вместо да играят за някой друг.
А звездният голмайстор често се оказва изолиран на фланга, докато пространствата, които оставя зад себе си, станаха най-лесната за експлоатиране слабост на Ливърпул.
Загубата на титулярно място беше логична и даже малко закъсняла, а след като заформи големия скандал, Салах може и никога повече да не изиграе мач за мърсисайдци.
Както и да се развие сагата, спадът при него е поразителен, защото дойде след може би най-блестящия сезон в кариерата му.
Пиер-Емерик Обамеянг (Арсенал)
Нападателят беше водещ реализатор и капитан на Арсенал в трудни години, в които се оказваше сред малкото светли лъчи в един иначе доста обикновен отбор.
През първия сезон на Микел Артета като мениджър, "артилеристите" се мъчеха във Висшата лига, но головете на Обамеянг им осигуриха спечелване на ФА Къп.
Привидно нямаше как талисманът на тима да бъде оставен да си тръгне.
Но той беше на 31 през септември 2020-а, когато подписа ново и твърде щедро 3-годишно споразумение.
Скоро Оба-Оба изглеждаше преминал своя пик на развитие и започна рязко да се срива.
Пъргавината в краката му беше изчезнала и подобно на Йозил, нападателят беше замразен от Артета.
Даже влезе и в конфликт с треньора си, който беше раздухан от пресата.
Договорът на Обамеянг беше прекратен цели 18 месеца предсрочно и това се оказа важно решение за мисията на Артета да изгради състав по свой вкус.
Пиер-Емерик Обамеянг беше свършен за Арсенал, но не и за футбола като цяло.
Оттогава имаше някои добри изяви в Барселона, после се провали в Челси, но сега е основна фигура в Олимпик Марсилия, макар и на 36 години.
Деле Али (Тотнъм)
Един от най-смайващите сривове, които въобще някога сме виждали във футбола.
Деле Али беше считан за един от най-талантливите млади играчи и от днешна гледна точка е трудно да осъзнаем колко добър беше в ранните си сезони под ръководството на Маурисио Почетино.
Спърс взеха най-разбираемото решение, когато възнаградиха младока с дългосрочен договор през 2018 г.
Година по-късно Али беше титуляр във финала на Шампионската лига, но не след дълго целият отбор тръгна надолу, Почетино беше уволнен, а атакуващият халф вече изобщо не беше същият.
Пристигането на Жозе Моуриньо в Тотнъм никак не помогна на Деле, а през следващите години той опита да рестартира кариерата си в Евертън и Бешикташ, но безуспешно.
Призна и за сериозни проблеми с душевното здраве, произлизащи от травми в детството му.
Сеск Фабрегас му даде шанс в Комо, но Али изигра само един мач за италианците и беше освободен през септември, а в момента отново е свободен агент.
Макар че още е само на 29 години, вече е твърде малко вероятно да има бъдеще в професионалния футбол.
