На предстоящото Световно първенство в САЩ, Канада и Мексико няма да липсват екзотични участници.
Вече стана ясно, че държави като Кабо Верде, Йордания и Узбекистан ще запишат дебюта си на такъв шампионат, но няма съмнение кой ще бъде най-изненадващият и най-скромен отбор в списъка.
Карибският остров Кюрасао е дом на едва около 185 хил. души и изглеждаше сякаш половината от тях са нахлули на терена да празнуват след решителния квалификационен мач срещу Ямайка.
Къде с умения, къде с късмет, Кюрасао успя да се класира за Мондиал 2026 и ще постави рекорда за най-малка нация, участвала на световни футболни финали.
До момента този рекорд се държеше от Исландия с нейните около 350 000 жители при класирането ѝ през 2018-а.
Но дори Исландия е многобройна в сравнение с Кюрасао, бившата нидерландска колония в южната част на Карибско море.
За съдбовното гостуване на Ямайка бяха доведени два самолета с най-страстните фенове на гостите, които капитанът Леандро Бакуна определи като "ултраси".
Тези запалянковци гарантираха, че и за Кюрасао ще има подкрепа на стадиона при най-важния мач в досегашната им история.
Разбира се, повечето от 35-те хиляди присъстващи викаха активно за Ямайка, но накрая бяха разочаровани, защото нулевото равенство не им вършеше работа.
За да е пълна драмата, в последните минути беше отсъдена дузпа за домакините, но тя беше отменена с ВАР, тъй като повторението показа, че става въпрос за чисто влизане на защитник в синьо.
Около този мач се разрази и друг трогателен сюжет.
Селекционерът на Кюрасао - прочутият треньор Дик Адвокаат - изостави отбора и се прибра вкъщи поради заболяване на съпругата си.
Разбира се, към него беше проявено пълно разбиране, а той остана в контакт със своите помощници по време на двубоя и накрая изпрати възторжено съобщение до целия щаб.
На 78 години Адвокаат е видял какво ли не във футбола, но класирането на Кюрасао е повече от специално - и му осигури и уникален личен рекорд.
Нидерландецът стана най-възрастният селекционер, класирал отбор на световно първенство.
За него това ще е трети мондиал, 32 години след САЩ '94, когато надпреварата отново се провеждаше на американска земя, а Адвокаат беше начело на своята родна Нидерландия.
После той изведе Южна Корея на Мондиал 2006, както и Русия на Евро 2012, така че му се пада по един голям турнир във всяко от последните четири десетилетия.
Президентът на футболната федерация на Кюрасао Гилбърт Мартина признава, че е търсел голямо име за националния отбор, а Адвокаат сам му се е обадил.
Преди това Мартина е пробвал да ангажира други двама именити нидерландски треньори, Луис ван Гаал и Берт ван Марвайк, но те са му отказали.
"И какво стана после? Обади ми се Дик. "Чух, че Кюрасао си търси треньор, аз съм насреща", каза той, а мен ме побиха тръпки".
"Трябва да го видите на терена, колко много енергия има, колко страст и дисциплина", допълва Мартина, уверявайки, че огънят в треньора още гори след над 40 години в професията.
@cbssportsgolazo CURAÇAO BECOME THE SMALLEST NATION TO EVER QUALIFY FOR THE WORLD CUP 🫡🇨🇼 THE ISLAND NATION ONLY HAVE A POPULATION OF APPROXIMATELY 160,000 🤯 #soccer #football #concacaf #curacao #worldcup ♬ Interstellar - Cornfield Chase - Dy Kamylle & Soft Notes & Cinematic Atmosphere & Calmfy
Нидерландската връзка при Кюрасао датира още от 17-и век, когато островът е под колониално управление.
И макар че днес е самостоятелна страна, все още е автономна част от Кралство Нидерландия.
Това си личи и по състава на националния отбор, в който само един от футболистите, юношата на Манчестър Юнайтед Тахит Чонг, е роден в Кюрасао.
Всички останали са родом от Нидерландия, но с потекло от островната държава, което им дава право да представляват този скромен национален отбор, постигащ исторически неща.
Ако въобще има познато име сред тях, то е на споменатия капитан Бакуна, бивш полузащитник на Астън Вила, който вече е на 34 години и играе в турската втора дивизия.
Капитанът стана и рекордьор по мачове за Кюрасао (68), докато брат му Жуниньо Бакуна е по-млад и се състезава за Газиантеп в елита на Турция.
"Пътят беше дълъг", разказва президентът Гилбърт Мартина.
"Началото беше през 2004 г., когато бившият президент Джийн Франсиско заяви: "Способни сме да се класираме, защото имаме играчите".
"Тогава се зароди идеята да вземем момчета от чужбина със съответното потекло, тъй като преди това бяхме само с местните, които не са професионалисти. Оттам нататък отбелязахме огромно израстване на отбора".
"В началото избирахме играчи, които не са достатъчно добри, за да влязат в нидерландския отбор, но имат право да играят за Кюрасао", допълва го Леандро Бакуна.
"Ние все още имаме много роднини тук, в Кюрасао. И те страшно много се радват, дядовци и баби, чичовци и лели. Голяма еуфория е в момента".
Ясно е, че не става въпрос за състав от някакви големи звезди, но все пак това са научени футболисти, идващи от нидерландските школи.
А квалификационният цикъл не ги сблъсква с някакви плашещи опоненти.
Кюрасао се класира след две равенства с Тринидад и Тобаго, две победи над Бермуда (едната със 7:0), домакински успех над Ямайка и финалното равенство в Кингстън.
"На лагерите се събираме за малко, но много от играчите са национали от доста време", обяснява Жуниньо Бакуна.
"Ние сме едно голямо семейство, а когато сте семейство извън терена, имате връзка и на терена. А ако тренирате повече заедно, разбирате какво иска и как играе всеки от останалите".
"Всички познават Дик, добър треньор е. С него се промениха доста неща извън терена, повече професионализъм и подготовка за мачовете. А на терена се стремим да постигаме резултати, трябва да побеждаваме или поне да не губим", казва още Жуниньо.
Именно заради този манталитет опитният Адвокаат е одобрен от Гилбърт Мартина, който е президент на федерацията от април, но преди това има много години опит в централата.
"Трябваше ни някой, който да научи отбора да измъква резултати. В квалификацията всеки мач е финал и ако не го спечелиш, поне не трябва да го губиш. Дик Адвокаат е майстор в това и дори на сериозна възраст може да запали всеки един от футболистите", категоричен е Мартина.
В съдбоносното гостуване на Ямайка, Кюрасао трябваше да покаже, че резултатът е над всичко и да вземе поне точка.
Оказа се, че това са идеалните условия този отбор да покаже своята непримиримост, устойчивост и тактическа дисциплина.
На Световното първенство никой няма да очаква нищо от Кюрасао - но играчите, представляващи тази малка нация, си извоюваха правото да са на голямата сцена и да сбъднат своята мечта.
