В сряда Атлетик Билбао направи зрелищно равенство 2:2 срещу Валядолид. Баските на два пъти повеждаха в резултата, но на два пъти домакините успяваха да изравнят. По-интересното, което се случи в двубоя, бе, че за първи път от 1986 година насам двама братя играха заедно за Атлетик. Тогава това бяха Хулио и Паки Салинас, а сега - Иняки и Нико Уилямс.
Иняки вече е добре познато име за широката аудитория. 26-годишният нападател е един от основните футболисти в състава на Билбао в последните няколко сезона. Но брат му - Нико, дебютира в големия футбол именно срещу Валядолид, появявайки се като резерва в 62-рата минута.
Нико е роден през 2002-ра и се подвизава като дясно крило. През този сезон прави доста добро впечатление с изявите си във втория тим на Атлетик, който играе в третото ниво на испанския футбол. Там младокът има девет гола и десет асистенции в 22 мача, заради което Марселино го повика и в първия тим.
В двубоя срещу Валядолид Иняки също бе използван като резерва, появявайки се на терена дори след брат си. Но отново имаше сериозен принос за спечелената точка, давайки асистенцията за гола на друга резерва - Раул Гарсия, който вкара за 2:1. Двамата братя отпразнуваха гола заедно с останалите си съотборници.
Двамата дължат всичко на родителите си, които преминават през ада, за да могат да осигурят по-добър живот на синовете си.
"Роден съм в Билбао, но родителите ми са от Гана. И са прекосили половин Африка, за да стигнат до Мелила. Буквално са ходили през целия път", споделя Иняки историята на семейството си в скорошно интервю.
Малила е испански град в северозападна Африка, точно в близост от границата между Алжир и Мароко. Родителите на Уилямс се запознават в бежански лагер в столицата на Гана - Акра, след като бягат от гражданската война в Либерия. Разстоянието от Акра до Мелила е четири хиляди километра, като почти изцяло се преминава през пустинята Сахара.
Пътят е, меко казано, тежък.
"След прехода баща ми е изгубил всякаква чувствителност в ходилата си - споделя още Иняки. - Майка мие преминала през много трудности, но тя е силна жена. Разказвала ми е как много от спътниците им не са успели да се справят по пътя и е трябвало да го погребват в пустинята.
Имало е редки случаи, в които са пътували във ванове, в които са били наблъсквани по 40 човека наведнъж. Майка ми е разказвала още и за крадците, които обират пътниците, търсещи по-добър живот в Испания или други страни."
Родителите на братята Уилямс успяват да прекосят границата с Испания, но попадат в затвора. Но там вадят дяволски късмет. При тях идва адвокат, който ги съветва да унищожат документите си и да признаят пред властите, че са бежанци от войната.
Така бъдещите майка и баща на двамата футболисти биват регистрирани бежанци от войната в Либерия, а същият адвокат ги насочва към свой приятел в Билбао. В интервюто Иняки разказва как години по-късно се е опитвал да открие адвоката, но нито майка му, нито баща му имат някакъв негов контакт.
В Билбао семейство Уилямс са посрещнати топло. Посреща ги местен свещеник, който дава подслон на бежанци. Името му е Иняки Мардонес и както сигурно вече се досещате, първородният син на семейството е кръстен именно на него. Мардонес става и кръстник на момчето.
"Все още поддържаме връзка с него. Посещавам го и си говорим за живота. Но сега той е в Африка и върши благотворителна дейност", споделя Иняки. Допълва, че е безмерно благодарен на Испания и особено на града Билбао и милите му хора. Защото без тяхната подкрепа нищо от това, което с брат му постигат впоследствие, не би било възможно.
"Всичко това ме прави по-силен - добавя Иняки. - Благодарен съм на родителите си за това, че съм имал възможността да се превърна в този човек, който съм днес. Те са ме научили, че всичко в живота идва трудно и само ако се трудиш усилено.
Родителите ми са преминали през толкова много трудности само за да можем с брат ми да имаме шанс за щастливо бъдеще. За да можем да ходим на училище, за да имаме вода вкъщи, за да не гладуваме всеки ден. Те не са имали нашите привилегии."
