Трудните времена изискват безкомпромисно тежка музика.
За щастие, любителите на рока и метъла продължават да имат пребогат избор от качествени изпълнители за своите плейлисти.
2025 година скоро ще приключи и ще бъде запомнена със значим нов материал както от прочути музикални ветерани, така и от утвърждаващи се по-млади банди.
Вероятно голяма част от феновете ще запомнят 2025-а като годината, в която родоначалниците Black Sabbath осъществиха грандиозния си прощален концерт, а светът се сбогува с техния фронтмен Ози Озбърн.
Но не липсваха и други значими събития в тежките стилове, а стойностни албуми се появяваха през цялата година и не е възможно да бъдат обхванати в един материал.
Все пак имаше албуми, които оставиха по-ярка следа от останалите и тук изреждаме 10 от най-запомнящите се.
Те заслужиха високи оценки от меломаните и оформиха облика на метъла и рока през изминаващата година.
Sleep Token - Even in Arcadia
Емблематичните Sleep Token се превърнаха в световен феномен.
Някои ги определят като микс между Ghost и Slipknot заради естетиката, други ги считат за твърде сладникави, за да ги причислят изцяло към тежките жанрове.
Но британската група, съставена от анонимни музиканти със злокобни маски, си спечели многобройна и изключително вярна аудитория, а тазгодишният им албум ги направи една от най-успешните нови метъл формации.
Even in Arcadia дебютира под №1 в класацията на Billboard и комерсиалните му постижения са забележителни, като имаме предвид за колко еклектичен албум става въпрос.
Често Sleep Token са поставяни в графата "алтърнатив метъл", но това определение дава твърде бегла представа за група, която смело примесва прогресив, пиано поп, R&B и джент елементи, за да създаде нещо отличително и хипнотизиращо.
Разнообразните влияния си личат още в първия сингъл от албума Emergence, който отвежда слушателите на мечтателно пътуване и успя да привлече много нова публика към магическия свят на Sleep Token.
Dream Theater - Parasomnia
Титаните на прогресив метъла се завърнаха с гръм и трясък и с познатата виртуозност, а когато Майк Портной отново седна зад барабаните, групата веднага роди шедьовър.
16-ият студиен албум Parasomnia е вълнуващо пътешествие за ценителите, което напомни, че за музика като тази на Dream Theater няма епохи, моди и тенденции.
Тя винаги е актуална и впечатляваща, а когато е изпълнявана от такива инструменталисти и от такъв певец като Джеймс Лабрий, добива непреходен характер.
Ghost - Skeleta
Историята на Ghost си остава една от най-причудливите в модерната тежка музика и интригуващият им стил продължава да се разгръща.
В тазгодишния албум лидерът Тобиас Форге показва любовта си към седемдесетарски и осемдесетарски групи като Journey, Kansas, Toto и Styx, но не забрави да включи и зверските си китарни рифове.
Описван като най-интроспективния албум на Ghost до момента, Skeleta дебютира на върха в американските класации и беше приет положително от повечето музикални критици.
Едновременно мощна и сладникава, музиката на Форге все още може да звучи странно за непосветените, но дори отвъд първоначалното въздействие предлага много дълбочина и класа.
Deftones - private music
Големите Deftones се завърнаха с техния колкото тежък, толкова и замечтан алтърнатив метъл.
Четвърт век след като се превърнаха в огромно явление, Чино Морено и компания все още са тук и музиката им е все така оригинална, актуална и смислена.
Новият албум private music се появи през лятото и получи изключително високи оценки от критиката.
С него Deftones запазват обичта на старите фенове, но имат всички шансове да привлекат и нови.
Halestorm - Everest
Лизи Хейл притежава едни от най-мощните женски гласове в съвременната музика и той извежда до различно ниво новия албум на Halestorm.
Много от текстовете в Everest са повлияни от проблемите на певицата с душевното здраве и битката ѝ с алкохолизма.
Затова албумът е същинска буря от емоции и се усеща по-дързък и въздействащ от всичко, което американската група е правила до момента.
Този път Halestorm създадоха по-разнообразни и идейни песни, което беше отчетено от музикалните критици и Everest беше оценен подобаващо.
Spiritbox - Tsunami Sea
Това неслучайно е една от най-бързо израстващите метъл групи за последното десетилетие.
Канадците от Spiritbox продължават да поемат големи рискове в звученето си и те се отплащат в Tsunami Sea.
Едва вторият албум на групата предлага много мелодичност, но и тежест, гняв и истерия в рифовете и в зловещите крясъци на вокалистката Кортни Лаплант.
След като вече направиха турне с Korn и получиха номинация за "Грами", Spiritbox са способни да постигнат още много и Tsunami Sea изглежда като голяма стъпка за тях.
Deafheaven - Lonely People with Power
Това е група, която определено заслужава вниманието ви.
През годините Deafheaven развиха своя интересна смесица от блек метъл, shoegaze и пост рок, но през тази година категорично се завърнаха към блек метъла.
Все пак бандата от Сан Франциско не е забравила и по-мекото звучене от миналия си албум Infinite Granite, за да образува най-убедителния си коктейл до момента.
В Lonely People with Power се забелязва допълнителен емоционален пласт в суровата и гневна музика на Deafheaven, който превръща албума в един от гвоздеите на 2025 г.
Testament - Para Bellum
Една от най-значимите и влиятелни банди в траш метъла претърпя много промени в състава през годините, но продължава да бъде много продуктивна и издаде 14-тия си студиен албум.
Para Bellum е продукт на опитна група, която е сигурна в себе си и в своите силни страни, но също така иска да придвижи жанра напред.
Албумът смесва траша с блек и дет метъл, забелязват се и атмосферични части с елементи от оркестрова и прогресив музика.
Но Testament не правят компромиси с яростта и скоростта, задължителни за класическия траш метъл - и с Para Bellum достойно продължават традицията, започнала още през 80-те.
Yungblud - Idols
Британският изпълнител е сред най-големите модерни явления в рока.
В четвъртия си албум той се отклонява от шумния си алтърнатив пънк и, както подсказва заглавието Idols, търси вдъхновение от своите герои от миналото.
Yungblud е повлиян от The Cult, Дейвид Боуи, Queen и U2, но важното е, че не звучи носталгично, а строи мост между златната рок музика и новите поколения слушатели.
Във вокалите му има невероятна мощ, но и нескрита уязвимост, а в композициите - от смелата 9-минутна първа песен Hello Heaven, Hello до финалната пиано балада Supermoon - личи все повече размах и стил.
Стивън Уилсън - The Overview
Уилсън си остава модерният гуру на прогресив рока и през тази година роди поредния си музикален бисер.
Британецът пак остави настрана групата си Porcupine Tree, за да издаде пространен концептуален албум, пълен с идеи, преплитащи се мотиви и теми за размисъл в текстовете.
The Overview се състои от две големи части - Objects Outlive Us и The Overview, които разглеждат човешкия живот от вселенска перспектива и екзистенциалните мотиви са пресъздадени по грандиозен, но и много интимен начин.
Това е албум, който заслужава да бъде слушан със слушалки, на изгасени лампи и с пълно внимание към множеството му музикални и смислови пластове.
