Не много отдавна всички приемаха Холивуд и Силициевата долина за пълни противоположности. Холивуд e готин, артистичен и уникално умел в това да забавлява зрителите. Силициевата долина е територия на гийкове-инженери, които могат да завладеят потребителите с джаджи, но нямат представа как да докоснат струните на човешката душа с блокбъстъри.
Ако все още вярвате в тези стереотипи, новината, че Apple, Google и Facebook ще инвестират милиарди долари в продуцирането на филми с художествено и развлекателно съдържание ще ви изглежда абсурдно - безумие, дело на разочаровани нърдове.
Но един прост поглед към списъка с най-богати корпорации в света подчертава колко погрешно е това впечатление. Парите говорят: тези три технологични корпорации, плюс четвърта, Amazon, която вече успешно разгадава кода на продуцирането на оригинално развлекателно съдържание, имат най-много възможности.
Междувременно друга компания от Силициевата долина, Netflix, преодоля подобен присмех, за да стане един от най-успешните продуценти на развлекателно съдържание. Щурмът в насоката на художественото видео-съдържание от технологичните гиганти ще ускори еволюцията, която вече се случва.
Вече сме надживели представата, че драмата е 60-минутно събитие с четири паузи за посещение на тоалетната.
Интернет компаниите вече променят правилата с тенденцията за гледане на много епизоди от сериали поред, гъвкави графици за лансиране, по-малко реклами и краудсорснато съдържание. Интелектът на най-богатите технологични фирми още повече ще промени всичко.
В момента изглежда, че навлизаме в третата ера на видео развлеченията, които някога наричахме "телевизия." Ако сте достатъчно възрастни, помните как сте били залепени за екрана, предлагащ само три алтернативи, всяка от които е била могъща национална мрежа, постоянно ангажирана в развлекателната стратосфера.
Програмирането на тези медийни тризнаци беше затъпяващо еднакво, базирано на нуждата да се обслужва масова аудитория. Тази ситуация пораждаше, както злостно коментираха критиците, "огромна медийна пустош", но изглеждаше непоклатима.
Никой не успя да предрече, че малки системи, създадени, за да предават сигнал до общности със слаб прием на телевизия, ще катурнат този режим. Но кабелните компании преминаха от селските към градските райони като драстично разшириха броя алтернативни канали и свалиха цената, за да достигнат до масовите зрители. Тогава започна същинска революция. Тя беше донякъде стимулирана и от технологични промени като VHS видеорекордерите.
Kолкото по-голяма част от страната се окабеляваше, толкова повече ефирната телевизия губеше доминацията си. Това, което някога беше немислимо - световни шампионати да се показват по кабелни канали - се превърна в рутинна реалност.
Сега тези трибуквени национални мрежи все още съществуват, но като брандове, а не като корпорации. Всяка от тях беше изкупена от развлекателни конгломерати, които станаха по-могъщи донякъде заради революцията на Търнър. И аудиторията им намалява.
Този процес, естествено, се ускорява в следващата ера на видеото: интернет. Точно както кабелната революция победи ефира, сега интернет предстои да стане доминиращата територия за видеото - и като пренос на съдържание, и като програмиране.
Кабелната индустрия изглежда защитена от изградения си местен монопол, но с масовото разпространение на високоскоростните мрежи, които вече са направили коаксиалните кабели почти отживелица, единственото, което поддържа статуквото, е бизнес-споразумение, което събира каналите в пакети за по-висока цена.
Колкото повече хора "отрязват кабела" и колкото повече малките пакети от канали стават по-популярни, толкова повече ще се доближаваме до повратната точка, при която ще настъпи краят на кабелния бизнес.
Точно затова навлизането на много от оставащите големи технологични компании в тази ниша наистина има значение. Тези могъщи корпорации, истинските повелители на сегашната ни вселена, са в бизнеса с привличане на вниманието, и не играят непременно по правилата на Холивуд.
Точно както HBO, зародила се в ерата на кабелната телевизия, промени програмирането с идеята за телевизия без реклами с качеството на кинофилми, Netflix на интернет ерата доказа, че нови модели на програмиране като гледането на много епизоди наведнъж могат да променят още повече навиците на зрителите. Маниакално адаптиращите се според вкусовете на аудиторията интернет компании, мотивирани от решимост да подобрят бизнес-моделите си, ще водят до още по-голяма промяна.
Ще станем свидетели на кончината на типа телевизионни програми, които на практика съществуват от 50-те години насам: ситкоми, драми-антологии, новинарски общи предавания и вариететни шоута (всъщност те вече са мъртви). Не се подвеждайте, в момента от статистиките за зрителската база на ефирните телевизии, които все още надминават дори най-популярните предложения на HBO и Netflix.
Техните сковани формули със сюжетни линии, които се движат така, че да се нагаждат към вбесяващите прекъсвания за реклами, и придържащи се към стандарти, базирани на това да са минимално дразнещи за всички, ги превърнаха в живи мъртъвци. Вече идеята за "гледане на телевизия" изглежда като допотопно занимание.
Трите компании, навлизащи в тази ниша, ще ускорят края на досегашния вид телевизия. Пътят на Amazon е показателен: след като си изгради добър имидж с интелигентна, но традиционна тв поредица, наречена Alpha House, компанията се зае смело да представя иновативни пилотни епизоди пред зрителите си, които гласуваха кои най-много им допадат.
Сравнете това с жалкия опит на Yahoo също да стъпи в тази ниша, с колебливи шоута, които не биха направили почти никакво впечатление в по-малките ефирни мрежи. Познанията на Facebook за аудиторията отварят възможности за таргетиране на конкретни общности.
И можем да очакваме увлекателни експерименти от Google, които вече създадоха изцяло интернет-базиран модел за видео с YouTube. С техния огромен бюджет (наскоро заявените намерения на Netflix да похарчи $7 млрд. за медийно съдържание догодина са ясен признак накъде вървят нещата), инвестициите им може да се окажат достатъчни, за да изместят традиционния метод на студийно финансиране и изтърканите правила, които определят какъв тип шоута се създават.
Всичко това естествено изисква време. Промените са неизбежни, но наистина значимите промени се случват в продължение на десетилетия. В по-краткосрочен план, разликата ще е в това кой ще подписва чековете: холивудските продуценти все още ще приемат предложения за проекти, но зелената светлина за тях ще идва от Менло Парк, Купъртино, Сиатъл, Маунтън Вю и други технологични аванпостове.
В по-дългосрочен план самият развлекателен бизнес и начинът, по който използваме развлечения и плащаме за тях драстично ще се промени. Фалшивият, записан смях, който придружаваше толкова много някогашни шоута, ще се превърне в лош спомен. Същото ще се случи с презрителния смях на холивудските скептици, които смятат, че Apple, Facebook и Google са твърде големи гийкове, за да променят начина, по който получаваме развлеченията си.
