Мерките в отговор на изтичането на данни от Facebook предлагат добра възможност за осветяване на един нов и често демонизиран бизнес - технологиите за обработка и анализ на информация.
Напредъкът в системите за управление на данни от множество източници ни предоставят ресурс, който до съвсем скоро беше немислим. Възможността да използваме огромни количества данни за идентифицирането на хора и групи, които споделят общи модели на поведение, е ценен стратегически компонент за много организации.
Тази възможност би трябвало да се развива чрез интегриране на още повече информационни източници, защото може да помогне при вземането на решения от всяко естество.
Това е причината, поради която т.нар. Big Data технологии става все по-важни в бизнеса и в публичната администрация. В държава като Естония например, те се използват за засичане на престъпна дейност, свързана с укриване на данъци или пране на пари.
Във Великобритания Big Data помага за съставянето на плановете за преустройство на обществения транспорт в Лондон.
По очевидни причини изследователите, които боравят с тези технологии, са длъжни да спазват най-стриктните етични стандарти. Съответно, тези стандарти би трябвало да се контролират и налагат.
Не е правилно обаче това да започва с елементарно отричане на ползите от технологиите с препратки към "Големия брат" и заплахи за потенциалните опасности за поставяне на обществото под контрол.
Управлението на големи масиви с лични данни трябва да се управлява с внимание и съзнание за евентуалните последици от злоупотреби. Важно е обаче ползите от този процес да се разбират и използват адекватно.
Както във всички други сектори, изследователите на общественото мнение и пазарното поведение на потребителите са длъжни да се придържат към етичен кодекс и официална процедура.
Те подлежат на проверки от различни национални и международни структури, които поставят ограничения на дейността им и на разрешените за използване инструменти. И в това няма нищо лошо.
Световната организация за изследване на общественото мнение и европейският й еквивалент ESOMAR поставят базовите правила по отношение на конфиденциалността при ползването на информация и забраната за разкриване на самоличността на участниците в социологически проучвания или анкети.
Наскоро двете организации обновиха правилниците си, които вече отразяват влиянието на новите технологии върху научната дейност.
Разбира се, остава много работа за вършене по отношение на защитата на личните данни и процедурите по търсене на отговорност от организациите, които обработват и пазят масиви от информация.
От ключово значение например е потребителите да получат съответните гаранции, че правото им на неприкосновеност и самоличността им ще бъдат защитени, когато данните им се анализират или съхраняват - включително с изискване на изричното им съгласие.
Но не бива да мислим за Big Data като за синоним на нелегалната дейност, защото не е така. За да се промени този стереотип, е крайно време да се спре с дебатите от типа "Да бъде или да не бъде". Вместо това трябва да си задаваме по-конструктивни въпроси - например как да разработим технологията, така че тя да отговаря на изискванията ни.
