Ето един тест, по което можем да определим възрастта ви с приблизително същата точност като преброяването на пръстените на дърветата.
Представете си, че трябва да запишете нещо: примерно списък за пазаруване, напомняне да направите нещо, или дори телефонен номер.
Ако първата ви реакция е да го надраскате на лист хартия, вероятно сте над 35 години. Ако просто го записвате директно в телефона, значи сте под 35. Ако вече композирате с краснопис писмо с оплакване за дискриминация по възраст в този материал, почти гарантирано сте над 55.
Писането на ръка все още не се е превърнало в отживелица. И все пак на пресконференция онзи ден, когато бе раздадена обичайната купчина от пояснителни бумаги и започнах да си драскам бележки в полетата, осъзнах, че всички млади готини хлапета просто фотографират предоставената им информация с телефоните си.
Щракваме, запазваме, продължаваме напред
За какво е нужно писането? Дали наистина има значение, ако цикличните, ритмични движения на писалката над хартията поемат по пътя на пещерните рисунки и драскането върху восъчни плочи?
На седем години синът ми вече иска да предава домашните проекти не под формата на картонени табла, усърдно изписани на ръка с правописни грешки, каквито правеше миналата година, а като PowerPoint презентации - подобно на останалите си съученици.
Тази мисъл смътно оскърбява пуританската ми работна етика, но учителите - рационално - подкрепят подобен начин на работа: PowerPoint е много по-фундаментално умение за тези деца в бъдеще, отколкото изработката на модели от папие-маше.
Лондонското основно училище, което посещава дете на моя приятелка, е стигнало още по-далеч, като е попитало родителите на учениците си дали изобщо държат децата им да се мъчат да пишат на ръка, отвъд основите на четимото оформяне на букви.
Защо да се тормозим с напъни за краснопис, когато - реалистично погледнато - когато тези деца пораснат, ще пишат всичко с докосване на сензорен екран или дори ще го диктуват през софтуер за разпознаване на глас?
Финландия реши от догодина да се откаже от задължителното преподаване на писане на ръка в училище, писането вече започва да изчезва и от американските класни стаи.
Има обаче нещо в прехода от ръчно към автоматично - от усърдното оформяне на всяка буква до простото натискане на бутон - което променя нещата, и това важи не само за писането.
Все по-често забелязвам изчезването на начините, по които хората някога осезаемо взаимодействаха със света си, но вече не го правят; нараства физическата дистанция между хората и вещите.
Колко хора още навиват часовник вечер; палят кола в студен ден, като завъртат ключа до точната позиция; поставят ролки филм в камера и снимат нещо друго освен собственото си лице?
Скоро няма да се налага дори да обръщаме бутилките с кетчуп, нито да навиваме тубичката с паста за зъби - инженер от Масачузетс е патентовал хлъзгаво покритие за вътрешността на съдовете, което ще позволи на заседналото съдържание да се излива навън с лекотата на мляко.
И все пак, въпреки че е изречено и изписано много за това как технологиите променят взаимоотношенията между хората (през Tinder акаунт вместо на живо), не си даваме сметка за променящите се отношения между хората и обектите от ежедневието.
Животът без физическо докосване на вещите може да се превърне в цикъл без памет.
Колко по-лесно е да похарчиш прекалено много пари, когато просто прокараш безконтактна кредитна карта над четец, вместо да ровиш отчаяно в джоба си за банкноти и монети и да ги подаваш на продавача?
Когато се наложи да карам кола с ръчни скорости след години с автоматична скоростна кутия, се изненадах до каква степен актът на физическа смяна на скорости на кръгово движение или кръстовище променя шофирането; с автоматичните скорости е твърде лесно просто да си караш, без въобще да забелязваш пътя, оставяйки колата да върши всичко.
Може да отговорите, че всичко това са само навици, че хората на средна възраст може да са се научили като кучета на Павлов с годините да свързват местенето на скоростния лост или вземането на писалка в ръка с ангажиране на мозъка, но децата ни ще бъдат различни.
Но поне що се отнася до писането, нещата не са толкова прости
Това показват данните от изследване сред американски студенти - по време на лекции половината са били помолени да си водят бележки на ръка, а останалите - да пишат на лаптопите си. Според анализа - втората група е регистрирала повече информация. Но именно онези, които пишат на ръка са имали най-силно концептуално разбиране какво са чули, и са можели по-лесно да прилагат тази информация в практиката.
Изглежда мозъкът възприема по различен начин информацията, получена чрез по-бавното писане на ръка (колкото и неразбираемо да звучи това на всеки, който някога е "кълвал" неуверено по клавиатура, употребата на писалка или химикалка сега причинява много по-голямо неудобство на тийнейджърите в сравнение с набирането на текст на клавиатура).
Тъй като не могат да пишат толкова бързо на ръка, колкото на клавиатура, "ръкописците" не регистрират, без да мислят; налага се да се концентрират повече, за да анализират какво чуват, така че да пресяват най-важното.
Ако не друго, това поне оправдава моя динозавърски навик все още да си водя стенографски бележки по време на интервюта, дори когато междувременно работи поне един рекордер. От логична гледна точка не би трябвало това да е необходимо,но някак си думите не се възприемат пълноценно, освен ако не ги записвам на ръка, и има шанс да пропусна показателното заобикаляне на отговора или колебание, което да предизвика следващ, доразвиващ въпрос.
Вече няма връщане към по-"ръчен" живот в наши дни, и вероятно не би трябвало да изпитваме особена носталгия по него.
Никой реално не страда за дните на изстискване на прането с преса. Допълнителните калории, изгорени за ставане от креслото, за да смените тв канала ръчно, вместо да натиснете бутон на дистанционното, не са чак толкова много (поне не и сравнени с калорийния ефект на обръщането на половин бутилка вино, седнали пред любим сериал).
Всъщност щом няма такова значение, че децата ни никога няма да схванат трика за превъртане на касета с химикалка - защо да има значение, че скоро няма да им се налага да докосват и обръщат хартиени страници - или дори да пишат по тях?
Хората вероятно могат да се адаптират доста бързо към живота на още една стъпка по-далеч от физическия свят, като преценяват придобивките и загубите, като намират начин да компенсират липсващото, точно както развитието на теоретично безличната интернет култура предизвика неочаквано възраждане на срещите на живо.
Но драги младоци, не ни се смейте за зацапаните ни химикалки и поздравителни картички от туристически забележителности, и списъците със задачки, надраскани на гърба на пликове. Току-виж ние се смеем последни.
