Сънува ли Airbus самоуправляващи се самолети?

Преди 11 месеца авиационният гигант Airbus обяви началото на един особен проект. Чрез поделението си от Силициевата долина  компанията даде старта на Project Vahana. Става дума за първия опит да се създаде и сертифицира безпилотен самоуправляващ се пътнически самолет.

А в понеделник тази седмица, по време на технологична конференция в Мюнхен, изпълнителният директор на Airbus Том Ендърс обяви, че прототипът ще бъде представен до края на 2017 година.

По думите на Еднърс, цитиран от Reuters, летящото средство ще може да служи като такси, което да позволява на потребителите да избягват задръстванията по градските пътища. Той смята, че така би могло да се спести от инфраструктура и от финанси, защото с полетите "няма да е нужно да се наливат милиони в бетонни мостове и пътища".

Интересът към публикацията в Reuters се оказа огромен и думите му бяха цитирани като новина, включително от Yahoo, който обяви: "Летящите коли са възможни и Airbus започват производство още тази година".

Според изданието Slate обаче, медиите не трябва да преувеличават информацията по въпроса, нито да се радват толкова много предварително.

Оказва се, че има известни проблеми пред създаването на онова, за което Ендърс говори, така че много от нещата, които казва, все още звучат по-скоро като мечта.

Първо, това, което твърди Ендърс, не е точно новина, пише Slate. Статията в Airbus Magazine за проекта Vahana предполага твърде много причини за скептицизъм.

И изпълнителният директор на A3 Родин Лаязоф писа през септември, че прототип, който изглежда като бобслей шейна с крила и витла, ще е готов към края на 2017-а, но Лаязоф и преди е обяснявал в подробности как ще изглежда "новото поколение лични въздушни возила". В описанията му се среща възторга от техническия напредък, от по-добрите акумулатори, от евтините системи за летателен контрол и от все по-големите възможности за евтин производствен процес...

Само едно нещо липсва, но то е най-важното.

Това е именно технологията за "откриване и избягване" на обекти, която ще помогне на летящите возила да не се удрят в какво ли не по време на полет.

Опитимистично Лаязоф подхвърля пред фирменото списание, че "това е едно от по-мащабните предизвикателства, които се стремим да преодолеем възможно най-скоро"...

А този въпрос би трябвало да бъде основен приоритет. Всъщност избягването на сблъсъка с предмети и обекти е основен проблем и за системите за доставки с дронове...

Airbus обаче е само една от многото компании, които работят по проекти за самоуправляващи се летящи превозни средства.

През юни Bloomberg разкри, че съоснователят на Google Лари Пейдж от години тайно финансира една от компаниите за въздушни возила и е инвестирал в друга.

Компанията от Масачузетс Terrafugia претендира, че разработва "летяща кола" с цена, сравнима с луксозните автомобили от висок клас.

А миналия март германският производител e-volo стана първата компания, провела полет на пилотиран, изцяло електрически "мултикоптер".

Airbus, разбира се, се отличават от тези стартиращи компании по мащаб и по въздухоплавателен опит. Но и увереността им, че подобни возила са решение на проблемите с трафика в гигантски мегаполиси като Кайро, Мумбай и Токио не е толкова убедителна.

Но дори и дете с лекота би идентифицирало скиците на представените возила не като коли, а като хибридни хеликоптери. Повечето от тях нямат колела и използват перки, не двигатели с вътрешно горене. Проектите за самоуправляващи се "летящи коли" излитат и кацат вертикално...

Е, не е ли тогава следващият основен проблем дали (в случай че все пак се преодолее "малкия" проблем с разпознаването на обекти и заобикалянето им, за което все пак е нужен чип с "изкуствен интелект") производството на подобни возила няма да е толкова скъпо, колкото това на хеликоптерите?

И всичко това, без да се вземат предвид строгите регулации на въздушното пространство, опасенията за личните данни, осигуряването на места за паркинг и кацане и строгите регламенти за поддръжка, които са задължителни за въздушните возила...

Та... представяте ли си техник да работи по колата ви 20 работни дни след всеки 400 часа шофиране?

Или както заключва Slate - вълнуващо и интересно е, че милиони глобални средства за разработки и технологии се наливат в решаването на изброените проблеми, тъй като евтините, чисти и безопасни летящи роботизирани коли биха били нещо наистина чудесно...

Но междувременно има една уловка.

Тя е в това, че всяка една статия, която задъхано превъзнася "самоуправляващите се летящи коли" единствено постига това, че прави приемливите транспортни проекти скучни и недалновидни.

Въпрос на време е преди "летящите коли" да започнат да бъдат сочени като причина да не се изгражда наново наземния транспорт. Точно както днес "самоуправляващите се коли" се сочат за причина да не се купуват нови автобуси и влакове, а суперскъпият проект на Илон Мъск - Hyperloop - е разглеждан като "алтернатива" на високоскоростните железници.

Така че бъдете готови именно това да се случи много скоро. Доста преди да започнем да си викаме летящо такси до офиса.