И все пак тя, книгата, се чете. Наред с вопли и статистически данни, че българинът си купува 0.56 книги годишно, а европеецът 11. Някои със сигурност не четат нищо друго освен постинги (свои и чужди) във Фейсбук, други не се разделят с Киндъл-а си дори в претъпканите софийски автобуси.
Д-р Йордан Антов, собственик на издателска къща "Бард" и на най-голямата книжарница у нас "Greenwich" - 940 кв. м на ъгъла на "Витоша" и "Солунска", не вярва в смъртта на книгата. Не само защото това е бизнесът му. Труден, вярно, но на кого ли е лесно на този малък пазар?
Над 70 на сто от хората, които влизат в книжарницата му, са под 30 години - не само да разгледат, но и да си купят книги. И Интернет има "вина" за този интерес, понякога дори заради "плявата" във вид на некачествено написани ревюта за книги. Наред с това обаче в българското уеб пространство има и култови блогове за книги, списвани на супер ниво от под 30-годишни (ще отбележим тези на Христо Блажев и Преслав Ганев)...
Вечните
Кои заглавия са неподвластни на издателската мода и все си се четат? По наблюдения на д-р Антов, Дан Браун със "Шифърът на Леонардо", трилогията на Толкин и то "Властелинът на пръстените", "Малкият принц" на летеца-мечтател Екзюпери, "Пътеводителят на галактическия стопаджия", която май няма да остарее скоро, "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли (добре, че е решила да пише книга, вместо да продължи да работи като сътрудник на Труман Капоти...).
Според д-р Антов обаче електронният четец на книги ни е все още чужд, макар че цените значително паднаха. Джаджата вече може да се намери и за около 200 лева, макар че по-добрите устройства струват близо два пъти повече. За технологичната инвазия на четеца обаче пречи и това, че в България няма добре развита издателска среда, която да предлага продуктите си - книгите - и в електронен вариант, наред с книжното тяло. Засега повечето ни издателства са на стенд бай, въпреки че при сключване на договорите с авторите винаги присъства и клауза за отстъпване на авторските права.
Какво мисли собственикът на "Бард"? "Когато обявим на автора, че ще издадем книгата му, той иска например 7-8% от печалбата. Ако искаме обаче да издадем книгата му в електронен вариант, процентите от печалбата автоматично скачат на 20, защото авторът разсъждава така: не плащате за хартия, за печатане и т.н. и книгата излиза по-евтино. Произведението си е труд, независимо на какъв носител е, и затова авторът иска да получи възнаграждение за труда си. Но не преценява, че хартията е най-малкото перо в бюджета за издаването на една книга."
Електронните издания са от 20 до 60 на сто по-евтини от тези в хартиен вариант. Но пък винаги съществува опасността книгата да бъде пиратствана в Интернет.
Според д-р Антов някакво решение срещу пиратството би било книгата да се публикува в определен сайт и да се чете единствено там, без да бъде сваляна на какъвто и да е носител. Но... винаги се намират "изобретатели", които да се справят безпроблемно с тази преграда.
Вариант за справяне с пиратството е също и кодът, чрез който книгата може да се съхранява само на собствения ти четец и не можеш да я пращаш на твои познати. Това обаче отваря друг, този път морален проблем. Ако си купиш книга на хартиен носител, можеш да я заемеш на приятел, той да я предаде на друг и така споделеното знание върви по веригата. А с електронния вариант?
Всъщност какво пречи да си дадеш назаем четеца. Животът на батерията му е разчетен на 12 000 страници, т.е. можеш да прочетеш 6-7 книги, преди да заредиш.
Прогнозата на собственика на "Бард" е, че четецът на електронни книги няма да просъществува дълго, тъй като много наподобява таблет. Вместо да плащаш за четец, на който да съхраняваш много книги, можеш да си купиш таблет, който е значително по-функционален и затова полезен. Освен това технологиите се развиват по-бързо от скоростта на светлината и не е далеч времето, в което ще можем да четем книги в интерактивен вариант.
"Електронните книги са естествено продължение на развитието на книжното тяло - първо хората са писали върху глина, след това на кожа, после папирус, хартия... Логично е да дойде по-нов начин за разпространение на текста", казва д-р Антов.
Но не пиратството е голямата пречка пред електронните книги у нас. Издателите неколкократно напомнят за проблема си, но правителството се прави, че не чува. Според д-р Антов освобождаването на електронните книги от ДДС дори и за определен период от време, да речем 10 години, би било едно добро начало.
Засега управляващите са непреклонни в позицията си, че няма да допуснат диференцирана ставка по ДДС, било то за книги, медикаменти, учебници, издания...
Но защо не - най-големите "бенефициенти" на облекчения режим данъчно облагане ще са младите хора, четящите, студентите. При по-ниска ставка по ДДС и раниците на тийнеджърите за училище могат да олекнат - в случай че се премине към електронни учебници, които, при всички случаи, биха били и по-интересни. Наред с това у нас има университетски специалности, където приемът е силно ограничен, което прави издаването на учебници икономически неизгодно поради изключително ниския тираж.
Колко малка крачка във вид на управленска воля се изисква, за да прекрачим в бъдещето. С книга в ръка.
