„Когато откриете себе си, ще откриете своята аудитория. Това е абсолютната 100-процентова истина, която ако всеки един занимаващ се сериозно със социални медии професионалист, а и не само, осъзнае и приложи в действителност, то той би бил изключително успешен".
Това бяха думите, с които всъщност завърши лекцията на американския журналист и медиен експерт Дейвид Лафонтен вчера в Съюза на българските журналисти. Той бе у нас по покана на Клуба на младия журналист към СБЖ и Посолството на САЩ в София.
Фокусът на зададената дискусия на тема „Връзката между „старите" и „новите" медии" всъщност до голяма степен бе изместена от все по-нарастващото внимание към темата на печелене на пари в епохата на социалните медии.
Статистиката относно стихийното намаляване на приходите в сферата на традиционните медии от типа на Mercury News, Los Angelis Times, Chicago Tribune, New York Times, дава като краен резултат неизбежните съкращения на журналисти. И нещо, което за пореден път наблюдавам в западния модел на презентиране. Дейвид Лафонтен през цялото време си служи с множество примери, онагледяване, точна статистика - необходими инструменти, когато става дума за излагане на теза, независимо от това в каква форма е тя. Да не забравя и за почти непрекъснатите въпроси към аудиторията с цел обратна връзка - подход, който те държи съсредоточен през цялото време.
И все пак - какъв е начинът за печелене на пари в социалните медии? Платено съдържание, частично платено съдържание - в чужбина да, но тук - едва ли. Американски човечец например печелел хиляди долари, предлагайки хороскопи. Сутрин, още преди да си станал, на телефона ти вече мига хороскопът за деня. Ти решаваш дали да станеш от леглото! Чудесно! „Yоu get what you pay for", заключва Лафонтен.
И една болезнена истина, която също не бе пропусната от него, също в контекста на печелене на пари чрез социални медии: „Те са като Парис Хилтън - всички ги познават добре, но никой не знае какво точно правят". Тук, разбира се, лекторът визираше онези, които не се занимават професионално с този тип медии.
И нямаше как, просто бе неизбежно, дискусията да не тръгне в посока „Facebook - безкрайният нюзрум". И ако в епохата на традиционните медии свободата на словото всъщност бе притежание на собствениците на вестника или на телевизията, то днес всеки един от нас притежава тази свобода, всеки един от нас би могъл да е репортер и да бъде на мястото на събитието.
Но не бива да се забравя, че за да бъде човек адекватен на ставащото около него в онлайн пространството, трябва много да чете и едновременно с това да практикува. „You learn by doing", споделя Лафонтен. Освен това, много хора си мислят, че умеят да менажират профилите си добре, а в същото време са много невнимателни в информацията, която публикуват. Факт, който работи много често негативно за имиджа ни онлайн. Често интересуващите се от нашите особи си изграждат представа за нас именно по начина, по който присъстваме в социалните медии.
Тук е важен интелигентният подход, „антените на главата", приемането на информацията, която ни обгражда и преценката относно нея - какво да публикуваме на стените си и какво можем да „спестим" на читателите ни.
Twitter, Flickr, LinkedIn, Youtube, Facebook, MySpace и т.н., и т.н. - социални мрежи бол, въпросът е какво от това ще потребяваме, как ще го потребяваме и какви позитиви ни носи тази употреба. И когато например си търсим работа да бъде важно „не кого познаваме вие, а кой познава нас". По много интересен начин лекторът категоризира и типологизира три от водещите социални мрежи. „Facebook организира тълпите, Twitter предава от горещото място, а Youtube оповестява нагледно всичко, което се е случило".
Но за да успеем да печелим в социалните медии трябва да открием накъде тича аудиторията, за да станем нейни водачи. А за целта следва първо да разберем кои сме ние на това място, какъв е имиджът, който сме изградили и едва след това да открием тълпата си и да я изведем на челни позиции. „Социалните медии не правят промените, промените ги правим ние!". Те само инструмент в нашите ръце, а изборът за това как ще ги потребяваме е изцяло наш.
