Сутрин, час пик, закъсняваш за работа - на едното ти рамо виси лаптоп, на другото, дамска чанта или раница на гърба... Тичаш към ескалатора, но те отново са там преди теб - онези две-три дами, убедени, че са излезли на разходка в 8 сутринта и не само не стоят отдясно на ескалатора, но завземат цялото пространство. На следващия ден ще e майка с дете, или група ученички, които кудкудякат преди началото на втория учебен час (!) сутрин...
Всеки път са различни по пол и възраст хора. Общото в случаите е количеството нерви, което всеки бързащ хаби в опит да обясни, че ескалаторът не е начин да се изкачваш без да гориш калории, а средство за по-лесно придвижване.
Над 300 000 души дневно използват метрото в София и съответно - ползват ескалатори. Онези, които освен да си пълнят по-бързо вода от чешмите на Халите, се качват във влакчето и за да стигнат до работа, познават много добре момента, в който на ескалатора пред теб някой е обсебил цялото пространство и няма как да го изпревариш. Резултатът е една безсмислена опашка, която започва от няколко метра преди ескалатора, защото хората не го ползват, за да се качат по-бързо, а за да се качат, без да се движат.
Правила, ама друг път
Истината е, че правилото да се стои отдясно на ескалатора не е приумица на някой хипстър, решил, че е „по-куул", понеже така правят на Запад. Разписано е в правилника на столичния „Метрополитен": „да се стои от дясната страна с лице по направление на движението, като се придържа за подръчната лента". А въпросният правилник е разлепен на всяка метростанция, заедно със стикер „стой отдясно", на парапета на ескалаторите. За повечето хора обаче това е просто надпис и се возят, както им падне - най-често - отляво.т
„Когато отидем в чужбина, всички се възхищават от реда. Като сме в България, се възмущаваме", казва Цвети Благоева Радева. Тя е част от групата ентусиасти, убедени, че трябва да се тръгне от някъде, за да се променя ситуацията в България. Нарекли са се „Дискусионен, Интерактивен Клуб за Смели, Умни и Можещи - ДИКСУМ". И тръгват от метрото. Свързват се с „Метрополитен" и разбират, че за хората там стикерите с указания и разлепените правила са достатъчни. Все пак склоняват да направят още нещо, като се съгласяват на няколко акции заедно с група ентусиасти, с които да информират пътниците как да се държат на ескалаторите.
С разбиране и раздразнение
Предварително правят проучване на най-натоварените участъци и провеждат няколко акции под наслов „Толерантни на ескалатора" на -„Стадион Васил Левски", „Сердика I" и „Сердика II", „Софийския университет". Акциите са в неделя и понеделник - почивен и делничен ден, за да обхване максимална част от хората, които използват метрото.
Реакциите на пътниците са от крайност до крайност - докато някои се радват на хората, разясняващи правилната употреба на ескалатора, други са доста агресивни. Цвети дава пример с жена, която вместо да послуша съвета им и да се отмести вдясно, реагира като на война и демонстративно се вкопчва в парапета отляво. „А ако някой бърза?", пита Цвети. „Не ме интересува", отсича жената и продължава до горе срещу правилата.
За сметка на това във всички държави, които имат метро значително преди в София да се появи този транспорт през 1998 година, са наясно, че без добра организация на движението, ще страда трафикът, но най-вече ще страдат пътниците (пример с Шанхай от галерията). Затова и хората са толеранти на ескалатора.
ЦУМ е виновен
Всъщност за подобни реакции има едно колкото просто, толкова и абсурдно обяснение. Освен първият голям универсален магазин в София, ЦУМ е и мястото, на което се появяват едни от първите ескалатори в България. И понеже е място за пазаруване и свободно време, ескалаторът е престъпното удоволствие да се разходиш без всъщност да ходиш. На това отдава Цвети и склонността на хората да възприемат ескалаторите като мързелив начин за изкачване, а не улеснение за бързащите.
Следващата акция на групата ентусиасти е днес и в понеделник. След това правят пауза, за да отчетат имало ли е успех. Надяват се скоро да повторят акциите, въпреки че всички, които участват, са хора с професии и активни занимания - именно от онези хора, които забелязват разликата между движението отляво и отдясно, защото бързат, за да изпълнят служебните си ангажименти.
И ако според „безотговорната статистика" на Цвети 70% от младите хора и 50 % от по-възрастните са убедени, че подобна инициатива е необходима, то всички са „твърде заети", за да се включат. А най-лесно би било, вместо да раздаваме флайери с правила, да казваме по-честичко на хората на ескалатора:
„Вляво се върви, вдясно се стои. Моля, преместете се!". Или за по-кратко:
По дяволите, стойте вдясно!
*Заглавието е заимствано от Facebook-група, която призовава за спазване на правилата за движение по ескалатора
@Krasimir Hristozov Здравейте, >Как го изчисли? Аз си мисля, че оптималното съотношение зависи от съотношението > между скоростта на ходещите и скоростта на ескалатора. Напълно съм съгласен с Вас и ако бяхте копирали още малко от коментара ми, щяхте да видите, че съм ги фиксирал на такива стойности, че сметката да се извърши наум и да се получат съответните проценти. Ако се променят приетите параметри, процентите ще мръднат в рамките на двете крайни стойностти, които няма как да се променят, ако работим с двете фиксирани скорости, които съм задал. Ако променим зададената скорост двете крайни времена може да са различни, но пак ще се получават при същото разпределение - когато и двете ленти се движат с максималната скорост(най-малкото време) и когато се използва само едната лента от всички на по-бавната скорост (най-голямото време). > Естествено, че ако всички ползват лявата лента, няма да е оптимално. > Само че не виждам какво общо има това с модела на деовин, > където става въпрос за 100% вероятност да се използва лявата лента, > ако е свободна - а не за използване на лявата лента от 100% от хората. Във всичките ми коментари съм слагал уточнение, че може да разчитам грешно резултатите на деовин, но той така и не поиска да каже какво разчитам грешно, ако там е проблемът. Иначе строго математически 100% вероятност да се използва лявата лента, реално означава, че тя се използва от всички (100%). При всички случаи каквато и симулация да се използва, няма как да се постигнат времена извън интервала зададен от двете гранични стойностти, което деовин опорито се опитва да опровергае. Дори и при условие, че според думите му параметрите, които е задал на модела си не могат дори да го доближат до най-доброто време (използване само на едната лента за максималната скорост). Аз съм опростил нещата максимално, за да се сведе проблема до проста задачка, която да покаже при какви условия ще се постигне минимално и максимално време на преминаване при зададени ограничения. От там нататък може да се усложнява колкото му душа иска на човек. Например, добавянето на трета лента (стълбите) ще има много по-голям ефект за намаляване на времето отколкото увеличаването на скоростта на едната лента и т.н.
@deowin, Радвам се, че казваш, че не си се засегнал. Аз лично много бих се засрамил, ако ми дадат задача за 3-ти клас (според твойте думи), решат ми я, обяснят ми я (няколко пъти) и аз пак не вдяна за какво иде реч. И вместо да се перча и да показвам на всички колко съм зле, бих седнал наистина да помисля къде бъркам. А иначе за модела ми - да прост е, защото не е нужно от по-сложен и целта е да се разбере за какво иде реч. А не да се парадира кой какви програми можел да пише за 10 мин (както в част от коментарите се споменава - да се покажем, че имаме компютър). Мисля, останалото въобще да не го коментирам - в коментарите си ясно съм написал кое време съм обозначил с Х. Ти си го приемай както ти душа иска. Все някога може и да го разбереш. Дотогава си симулирай на компютъра колко е 2+2... в даден момент може и да получиш верен отговор.
>строго математически 100% вероятност да се използва лявата лента, реално означава, че тя се използва от всички (100%) Това, че си започнал със "строго математически", не помага на твърдението ти да е нещо повече от напълно грешно. Както споменах още в първия коментар с резултатите, и както Красимир правилно е забелязал, процентът вероятност, който споменавам, е "вероятност произволен човек да ходи вляво ако има място". Ако има място вляво. Избрал съм този модел защото така долу-горе разсъждават хорат. След като не съм казал "вероятност произволен човек да иска да ходи вляво и, ако няма място, да се нареди на опашка за ходене вляво", то, мисля, е ясно, че ако условието за минаване вляво не е изпълнено, то човекът ще застане вдясно ако там има място. Ако няма място никъде, ще чака някъде да се освободи място. Това, съм забелязал, обикновено правят и хората в реалния свят. От горното съвсем очевидно следва, че в моята симулация вариантът "100%" съвсем не означава, че "лявата лента .. се използва от всички (100%)". Да, ползва се на максимален капацитет (тоест, на нея няма да има място за повече хора), но и тази вдясно също се ползва на пълен капацитет. Ерго, процентът хора вляво е максимален, и, при стойностите на параметрите, които съм използвал, отива към 2/3, защото скоростта на ескалатора е почти същата като скоростта на ходене. 2/3 не е точно същото като 100%. Важното следствие е, че лентата вдясно съвсем не е празна, както би било, ако всички бяха вляво, и както се заблуждаваш ти. >няма как да се постигнат времена извън интервала зададен от двете гранични стойностти Съгласен съм с горното единствено при презумпцията, че всички хора могат едновременно да стъпят на първата стъпка на ескалатора. Което в общия случай (n>2) не отговаря точно на реалността. >Аз съм опростил нещата максимално Както Айнщайн правилно е отбелязал, нещата трябва да са максимално прости, но не по-прости от това. Твоите са по-прости. Там ти е и проблемът.
>да се покажем, че имаме компютър Честно, как изобщо може да ти хрумне, че целта на някой, който е написал дребна компютърна симулацийка, е да се "покаже", че има компютър? Това в контекста, че всички, които коментираме тук, очевидно го правим от някаква електронна джаджа, и тя вероятно в болшинството от случаите е компютър. Що направо не каза, че целта ми е да се "покажа", че мога да пиша на български, или че мога да дишам? Тези неща се предполагат точно толкова.
"...няма голям смисъл да се тича в лявата лента..." 1. Лентата е една, няма лява и дясна 2. Тичането по нея е забранено.
Някои по-трезви глави отдавна казаха, че когато потока е рехав, няма лошо човек да застане вдясно, та ако на друг му се иска да претича, да е възможно. Когато се изсипят 200 човека обаче е безумие да ги караш да седят вдясно заради поривите на някого. Каквото и да показват компютърните симулации. А то е и някак близко до акъла, че ако си заедно с още 200 човека на перона, едва ли всичките са тръгнали да се шляят. Манифестации вече няма или поне не са всяка сутрин, така че малък е шанса всички тия да са тръгнали на разходка, а точно ти да си с най-важната работа. Едва ли ще раждаш след 5 минути и си се качил на метрото за по-бързо. Ама доброто възпитание и социалния усет симулациите от по 100 реда код не ги ловят май
>е безумие .. Каквото и да показват компютърните симулации >е и някак близко до акъла >едва ли Оня, не личи да имаш някаква представа как се изгражда правилен аргумент. Както Сократ е казал, пък и то е очевидно, "Или си пълен простак, който живее в Обеля, или трябва да се съгласиш с deowin". Близко е до акъла. Едва ли някой би го оспорил.
Много добра и полезна статия. Радвам се, че все повече се говори по тази тема защото наистина е много досадно някакви хора, ей така да си се возят на ескалаторите, без въобще да им минава през акъла, че има и други, които може би бързат. Абсолютно нищо не коства никому да стои отдясно. Ама нищичко. Още преди три години написах тази статия по темата, явно е още актуална. http://lostov.blog.bg/lifestyle/2012/04/27/kultura-na-dvijenie-po-eskalatori-i-travolatori.946653 Поздрави!
"...заспаааали чувства в мен недеййй събуждааааааааааааа..." ММитър, Оня го няма, за тая претоплена манджа, може да се обърнеш и към мен
Ако е писано в петък - няма шанс https://www.youtube.com/watch?v=wXaPB7slzNE