Хаотичното ежедневие на нашето общество има множество характеристики, но една от най-типичните е свързана с имитацията. Този традиционен, упорит и неумолим заместител на истинския живот, който почти го е обсебил и е на път да го унищожи.
Имитацията в артистичния смисъл на думата може и да изглежда симпатична като трио буфосинхронисти или човек, който пее като чучулига. За съжаление постоянно се сблъскваме с всички останали приложения на това толкова прилепчиво определение. Случва се всеки път, когато се раминават етикетът и съдържанието, претенцията и същността.
Спомнете си си за фолк дивата, която "пееше" на антенката на обърнатия си безжичен и безработен микрофон или за кренвиршите без месо, от които надалеч бяга всяка гладна твар, с изключение на редовия български потребител. Ами доскорошният девиз на първенството ни - "Честна игра, истински футбол" или ронливият асфалт, бетонът без цимент... Чиста проба имитация.
Колко е политическа и политиката у нас, която вместо с развитие на отношенията между властта и гражданите се занимава с камуфлиране на кражби, злоупотреби, нищоправене и управление под диктовката на овластения високо вдигнат в "парламента" флумастер.
(По наложила се в прехода парламентарна традиция, цветните флумастери ориентират депутатите от парламентарните групи, обикновено при второ четене на някой законопроект, кой от текстовете да приемат и кой да отхвърлят с гласуването си. Бел.р.) Гласуване за парлама.
По подобен начин се отнасяше един наш професор в университета, който посрещаше всички на първите си лекции с безпощадното заключение: "Всичко е профанизирано - онова не беше комунизъм, това не е демокрация, а вие не сте никакви студенти".
Той, нашият комунизъм, приличаше повече на феодализъм, но с претенции. Освен това властта след Девети бе харизана на тия с лактите, а не с идеите. Така вместо трънските партизани, парада командваха сенките им от отряда "Чавдар". След Десети чавдарци отстъпиха част от властта на синовете и внуците си, а останалата бе поделена между "дисидентите" от партийната периферия.
Така на сцената на политическия ни живот почти не остана място за автентичните демократи, които бяха платили за убежденията си с години в истински концлагери и десетилетия тормоз, преследване и ходене по мъките. (Изолира ги даже и СДС - Бел.р.)
Така и не разбрахме, че идеята на Монтескьо за разделението на властите е подчинена на една единствена цел - цивилизовано премахване на наследствения абсолютизъм, а не построяване на съвършеното общество. В този смисъл огромните очаквания към крехката и незряла българска демокрация бяха повече от безпочвени. И се оказа, че не тя е имитация. Профанизирани бяха усилията за нейното утвърждаване и развитие, които са неделима част от следвоенния живот на развитите европейски общества.
Разбира се, всичко това стана възможно, защото намери подходящи условия в посттоталитарното ни общество, което имаше сериозни постижения в сферата на имитацията. Постулатите "Аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат", "Кражба от държавата, завода, ТКЗС-то не е кражба" и "Родната милиция ни пази" не са откритие на последните двайсет години. Това се отнася и за фалшивите избори, издигането с връзки и отчуждението в обществото.
"Горкият Нейчо, той продължаваше да вярва, че можеш да създадеш честна и остра сатира, без да засегнеш режим, който винаги е бил против каквато и да е съществена критика. За мен, а струва ми се и за Методи нямаше илюзии. От всички принципи, които някакво изкуство може да следва, най-невалиден е принципът: "И вълкът сит, и агнето цяло." А в голямата литература, в голямото изкуство принципът неотменно е бил: "Или вълкът, или агнето."
Това пише Георги Марков за режисьорите Нейчо Попов и Методи Андонов, които се опитват да поставят пиесата му "Аз бях той" на българска сцена през 1969 г. Пиесата е забранена, писателят емигрира и плаща с живота си, защото си е позволил да каже истината за режима в своите "Задочни репортажи за България". Те са издадени през 1990 г. в тираж от над 100 000.
Днес са качени в интернет, но малцина се интерусват от истината за онова време. Имитационната представа за билетчето от 6 ст., картата за море с топла бира и дънките "Панака" е обсебила дори и миналото.
В него няма лагери, изходни визи, граничари с кучета, стрелящи на месо; няма потомствени партийни аристократи и потомствени бивши хора; няма го обезправяването на човека, лишен от почти всичко и най-вече от възможността да бъде себе си.
"Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти (партийци, военни и хора от явните и тайни службите за защита на режима - бел. а.) и да се надява, че те ще оставят нещичко за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен. Това е структурата на съветския феодализъм, която е гръбнакът на режима у нас и във всички източноевропейски страни под съветски контрол", пише Марков през 70-те.
Няма как да заживеем в истина, докато се задоволяваме с фалшифицирането на миналото. На тази гнила основа просперира и имитацията в политиката, бизнеса и журналистиката. Бандити ни четат морал, крадците ни учат на социална и корпоративна отговорност, оковани медии веят знамето на "свободното слово".
Всяко творчество има нужда от свобода и активност. Липсата на първото условие съсипа нашето изкуство преди 1989 г. - писателите, кинаджиите и художниците получаваха пари, за да не пишат, снимат и рисуват. Компромисът с второто условия пък обрича наследниците им в наши дни.
Що за изкуство е копирането (с платени или без авторски права) на чужди идеи, концепции и формати. И какво оправдание може да е оцеляването или малко по-високият стандарт на живот за налагането на тази посредственост. Имитацията обезличава, уморява и в крайна сметка съсипва.
Това се отнася за диктатурите, за суверенните демокрации и за тоталитаризма на частните или държавни монополи. Личността има шанс да излезе от този филм на ужасите само ако се опита да живее в истина. Така като ни завещаха познавачите на проблема Солцженицин и Хавел. Но първо всеки човек трябва да изследва собственото си състояние, което за все повече българи се нарича чувството на непоносимост.
Повече за него вижте тук.
Солженицин не го убиха защото е евреин, те не убиват свои. А иначе браво за статията, издига нивото на webcafe.
Не мога да се сетя за по-тъп въпрос от това, защо са убили Марков, а Солженицин не. А расисткото обяснение от втория коментар само потвърждава песимизма на автора, че на никъде не сме тръгнали. И докато всяка дискусия се профанизира няма и да стигнем донякъде. Поздравления за хубавата статия!
Аз не съм Евреин, ама също оичам да си броим пачките кога ги имам! Георги Марков го убиха слугите(тук)! Солженицин го пощадиха господарите(там)!
Бобо , каквото и да са правили слугите тук е било с позволението на Господарите там в Москва, а те бяха контролирани от мафията на евреите-лихвари на Уолстрийт. Знам това от други евреи. Не съм расист нито антисемит.
Всичко,които се случва на България е продукт на две неща.Първото нещо е съвкупността на обективните природни закони,на които са се подчинявали безусловно дори Хитлер и Сталин.А второто са еволюционните качества на всяка раса,етнос или народ.Защото,както монархията,така социализма,а дори сегашната користна демокрация се ДИРИЖИРАТ ОТ ПОСЛУШНИТЕ БЪЛГАРИ!Които демокрацията научи взаимно да се мразят.За това за простотиите на управляващите винаги са виновни другите българи.До пълното им изтребление.
На Фридата мислех да и турим един минус, па после реших да и тургам плус, и накрая не и го турнах! Още се колебаем от 50:50 до 10:90 и обратно?! Она си знае защо, без подсказване, мола! Фридо, чакам да ми обясниш защо мюсулманете идат в Европата, без да са канени. Те това ако ми го обясниш, като на прозд човек, че ти го турим плуса.
Фридо. да знаеш плусовете са ти от мене, прозтия чиляк. Правилно го казваш, разбрааме се. Едно нящо, Яс Мохамед не съм го видел по планината, тежко му , да знаеш! Яс съм чул дека он по пустиняко оди. Планината понекога търчи къде мене , ама треба да съм пийнал, иначе не мрда. Сега тоя мохамед пие ли , ако не, че си седи у пустиняко, планината нема да се мръдне. Те това от мене и со здраве, че съм си напраил за закуска попара от чай , сирене и леб, а и една ракийка съм си сипал, че да ми е леко кога се затърчим къде планината.
Фридо, виж как знаеш. Е, и масълце имаше в попарката, арно. Как и да е, ама вие добре да го отпразнувате млечниот ден. Оно си е цел пир , со гъби,сметана, яйчица, па крем карамел за десерт, ама нейсе. Важно е да се почете планината, викаш. Е, со здраве и не прекалявай с млекцето Фридо, не за друго ами за да ти се услади и по отпосле пак . Айде поздрави на планината и да не я притурите нощеска.
Комунизма уж си отиде преди повече от 20 години. И беще само 40 и няколко години. Вече мина повече от половината от това време, след като уж вече не живеем при комунизъм. Така че според мен е крайно време да престанем да обвиняваме "комунизма" и това, което е било тогава за това, което е сега. Никой ли не си задава въпроса: как по дяволите тия комунисти успяха толкова бързо да направят толкова злини, а ние сега за толкова време не можем даже да започнем да се оправяме от тях. И защо в България още тогава всички толкова бързо са клекнали пред комунистите? В България комунистите по-силни ли са били, отколкото даречем в Чехия и Унгария? Повече терор ли е имало? И кой ни даде нас на руските комунисти? И защо в България не беше като в Сърбия при Тито? Георги Марков го били убили, защото не си бил мълчал. А правилния въпрос е - а защо другите, болшинството от тях, са си мълчали. А защо си мълчат и сега? Не, не ни е комунизма виновен. Отдавна вече не е. И е крайно време да престанем да обвиняваме миналото, което е било преди повече от 20 години, за това, което ни се случва сега.
А какво значи "имитация"? Всичко ни било имитация. А какво да е - уникален български принос към развитието на света? Трябва сами да откриваме топлата вода ли? Наместо да се учим от хората, които вече са го направили? Това ли е, което автора иска да ни внуши? Че трябва да правим всичко различно от останалия цивилизован свят, само за да не е "имитация"? И ако е имитация какво? Китайците /а преди тях и японците/ с имитация направиха най-силната икономика в света. Японците имитираха, докато не се научиха да правят нещата по-добре от останалите. Всяко дете започва с имитация и всяко учене е имитация. Езика е имитация и културата е имитация. Проблема не е че имитираме, а че "побългаряваме". И си избираме да имитираме лоши образци.
А най-важното май е, че така и не разбрахме това, че "демокрацията" не е гаранция за свобода и просперитет и по-бърз напредък, а само нещо като предпоставка.
Това казвам и аз Фрида. Че ми писна да обвиняват комунизма, дето беше преди 20 и няколко години, че бил виновен /за всичко, по принцип/. Че това било комунизъм, а онова социализъм /като например да се плащат редовни заплати/. И да ме плашат с това, че щало едисикакво да стане като при социализма.