Вече преминава полунощ и още не сте си легнали. Проверявате последни неща в социалните мрежи, слушате музика, гледате видео в YouTube или просто сте пуснали някой филм на компютъра. Не ти се спи все още, просто гледаш в екрана.
Тази сцена може да бъде видяна в домовете на милиони млади хора по света.
Заспиваме все по-късно и често спим по-малко от обявените за жизнено необходими 7-8 часа сън на денонощие. Това е модерната инсомния. За нея са писани книги, научни статии и публикации във вестници и списания.
За света на технологиите тя е следващата граница за иновации като до 2019 г. се очаква инвестициите в технологии за съня да достигнат 76 млрд. долара на година. А за хората - нещо все по-нормално.
В последно време сякаш всички говорят за безсънието.
В Швейцария безсънието вече засяга около една трета от населението, според проучване, проведено между 2009 и 2012 г. от Центъра за изследване и изследване на съня в университетската болница в Лозана. И положението се влошава с всяка изминала година, смятат д-р Хосе Хаба-Рубио и д-р Рафаел Хайнцер, автори на книгата "Мечтая за сън". И според тях очевидно става въпрос за наистина сериозен проблем.
Откъде обаче идва този проблем? И как стана толкова голям?
Според Хаба-Рубио инсомнията "се е появила с еволюцията на обществото" - особено след изобретяването на електрическото осветление. И проблемът се ускорява, допълва Хайнзер, чрез "натиска на един постоянно произвеждащ свят и непрекъснатото взаимодействие, станало възможно благодарение на новите технологии, които в крайна сметка нарушават ритъма на е на сън и будуване".
Американски изследователи са извършили проучвания за сред три племена, живеещи без каквито и да е технологии в бита си. "Никой от тях не е имал дума за безсъние. За тях не съществува безсъние. Сънят при тях е все още изцяло и само натурален феномен", казва Хаба-Рубио.
Това може да е наистина така. Но все още го има въпросът защо проблемът с инсомнията се влошава. Електрическата крушка на Томас Едисон, в края на краищата, далеч не е ново изобретение. Вече подобно нещо не можем да кажем и за интернет.
Според Хаба-Рубио отговорът се крие по-скоро в прекалено стресиращия и забързан начин на живот, който е масово практикуван днес.
"Трябва да има баланс във вътрешния ни часовник между съня и бодърстването. Но със сегашния начин на живот система за бодърстване става хипер-стимулирана. Имаме толкова много неща за вършене - в професионален план, но и в свободното си време, че система за сън не може да компенсира това състояние на хиперпробуждане", коментира той.
Тук се намесват и новите технологии. Ако интернет отдавна не се брои за нещо ново, смартфоните са сравнително отскоро все още. И няма как да не признаем, че те също пораждат проблеми със съня. И тук не говорим само за синята светлина от екраните, която се асоциира в мозъка с бодърстването, а за пристрастяващия ефект, който модерните технологии имат върху човек.
В условията на ограничено време заради работа, учене, социални контакти и т.н., основната цел на интернет продуктите е да им отделяме възможно по-голяма част от времето си. Съответно са конструирани по начин, който да привлича потребителите и малко или много да ги пристрастяват.
Така понякога се случва да се налага да "си наваксваме" с онлайн присъствието в часовете, които по принцип биха били предвидени за социални контакти или за сън. Като второто става все по-често срещано явление.
Допълнително с това ако в спалнята има мобилни устройства като смартфони, те също могат да нарушат самото качество на съня. Понякога често при събуждане посред нощ се проверява телефона - колкото, за да видим колко е часа, толкова и за да се провери дали няма нови нотификации и съобщения.
Според Хайнцер обаче самото безсъние е далеч по-сложно нещо и има фактори, които усложняват нещата. "Ние имаме наистина големи очаквания относно съня и това е реалният проблем", коментира той и отбелязва, че доказателство за това са множеството джаджи, които хората си купуват, за да анализират и/или подобрят качеството на съня им.
"Но колкото повече се опитваме да контролираме съня си, за да можем да се справим по-добре на следващия ден, толкова повече той се изплъзва от нас. Тези прекомерни очаквания създават един вид фокусиране, което всъщност може да доведе до безсъние", казва Хайнцер.
Но какво всъщност е инсомнията?
Специалистите разграничават вторичното безсъние (което е свързано с други патологични състояния като депресия или респираторни заболявания) от първичното безсъние. По природа, обаче, нарушенията на съня могат лесно да станат хронични, което означава, че в случая на вторичния сорт, безсънието може да продължи дори и след като лекуваната патология е отстранена.
"В такива случаи вторичното безсъние се превръща в патология само по себе си. Сякаш мозъкът се е научил да спи лошо", обяснява Хаба-Рубио.
Когато се занимават с първично безсъние, лекарите говорят в повечето случаи за "психофизиологично" безсъние. И поради добра причина:
Ако безсънието е предизвикано от психологически фактор, стрес или труден случай, "този епизод ще предизвика истинска промяна на мозъчната система. Понякога отнема трябват само няколко нощи на лош сън, за да се появи инсомнията. Този лош спомен остава и в крайна сметка страхът, че няма да можеш да спиш, се превръща в това, което ти пречи да спиш", коментира Хаба-Рубио.
По отношение на леченията, повечето специалисти по проблемите със съня се застъпват за ползите от когнитивно-поведенческата терапия, която се състои от техники за това да се научим да спим отново като например ограничим времето, което прекарваме в леглото. Целта за пациентите е да променят поведението си, когато си лягат да спят.
Да се прекъсне връзката между лошия сън и лошото представяне през деня е също е начин да се блокира тревожността, която безсънието може да генерира.
"От съществено значение е страдащите от безсъние да могат да възвърнат доверието в способността си да спят", обяснява Хайнцер. "Това е единственият начин да се преодолее този порочен кръг".
Докторите не препоръчват употребата на приспивателни.
"Досега не сме намерили правилното лекарство, перфектното хапче за сън, което произвежда физиологичен сън", казва Хаба-Рубио. "Това са само лекарства, които забавят събуждането и забавят мозъчната активност, като имат всички потенциални странични ефекти и рискове от пристрастяване."
Другият проблем при сънотворните е, че организмът постепенно си изгражда резистентност към тях като същевременно нарушават още повече естествения сън. И за да заспите вече ще ви трябва все по-голяма и по-голяма доза. И въпреки това много хора продължават да приемат подобни хапчета за сън.
