Нека ви разкажа за Соня. Тя е с висше образование, на 42 г., необвързана, с хубава професия и самостоятелно жилище, в което живее заедно с една юка в саксия. Ето как протича един примерен ден от живота на Соня.
7:30. Проверка на метеорологичната обстановка. Въпреки че според мобилното приложение шансовете за дъжд през деня са едва 20% и то само в ограничен период от време, чадърът надлежно се слага в дамската чанта.
Мотив: Ако ВСЕ ПАК завали и дъждът я хване в единствената пресечка между работното й място и най-близкия навес, под който би могла да се скрие, ще се намокри. А докато се прибере (разбира се, без такси, защото вероятността да попадне на шофьор-изнасилвач или такъв, който е употребил бира, марихуана или амфетамини, е неочаквано висок, въпреки че градът не е нито Ню Йорк, нито Йоханесбург!), комбинацията от мокри дрехи и коса ще й докара в най-добрия случай само едностранна бронхопневмония.
За всеки случай Соня се подсигурява с наушници, които да предпазят ушните й канали от охлаждане и евентуални инфекции в случай, че освен да вали, започне и да духа.
12:00. Тъй като след 24 дни Соня е поканена на скромно сватбено тържество, от днес започва да отделя по половин час от обедната си почивка, за да мери по една рокля в различни магазини. Така се надява да успее за този ужасно кратък период от време да реши кой би бил най-добрият избор на дреха по отношение на трите основни критерия: адекватност предвид характера на събитието, цена предвид материята и честотата на употреба за в бъдеще, удобство.
16:30. Бащата на Соня има рожден ден другия месец. Соня е решила този път да бъде брутално смела и да не му подари обичайните чорапи и термочаша за кафе. Видяла е по телевизията реклами на лотарийни билети, но никога не си е купувала, понеже, според нея, рискът да се загубят 3 лева срещу това да се спечелят 300 хиляди, е неоправдан.
Преди да реши как да постъпи, Соня прави пространно проучване, което включва: а) анкета сред познати във Facebook, които редовно търкат билетчета, и б) анализ на данните за постигнати печалби от различните игри през последните четири години. Предполага, че везните в крайна сметка ще наклонят в полза на билет с магически плодчета. Но си знае, че докато го купува от служителката на касата в близката бензиностанция, стомахът й ще е свил на топка заради многото тревоги, които й причинява една подобна тотално авантюристична покупка.
18:00. Така и не е заваляло, но Соня въпреки това си слага наушниците, защото й се струва, че духа студен въздух откъм северозапад. Намира, че е ужасно безотговорно от страна на телевизионните синоптици да не уведомяват хората предварително за опасността от ушни инфекции, които едно подобно ВЕТРОВИТО време би могло да им докара.
18:10. Соня има нужда да изтегли 20 лева от банкомат. Цялото мероприятие е свързано със сериозна предварителна подготовка по обезопасяване на периметъра и привеждането й в специално психологическо състояние, което да я направи достатъчно силна, за да издържи на подобно предизвикателство. Сега, когато си представя всичките варианти, по които това може да свърши зле (обрана и пребита в спешния център е най-обобщаващият такъв), тя все пак решава да не рискува и да го остави за утре сутринта, на слънчева светлина.
И така нататък, и така нататък, ден след ден, година след година. Когато един ден Соня се събужда на 65 и установява, че целия си живот е прекарала в безкрайно, мъчително обмисляне на всички неща, които могат да не се получат според прецизно изработения план.
Не, това не е спойлер за комедиен филм, който ще излезе по коледните празници. Това е ужасяващото ежедневие на реален човек, който страда от психологическо разстройство, известно под името Analysis Paralysis или "Парализа на анализа".
Докато четете горните редове, може и да си мислите, че това сигурно е поредната простотия, с която модерният човек опитва да оправдае "психопатии" като анорексия или транссексуалност. Обаче трябва да ви разочаровам. Наистина не е диагноза, която ще чуете в "Откраднат живот", но няма да повярвате колко много хора всъщност страдат от ПА, без дори да подозират.
Ами ако и вие самите го имате?
Я да проверим.
Знаеш речниковото значение на думата "спонтанност". Това добре. Обаче ти е трудно да вземеш спонтанно решение. Дори за най-елементарното нещо. Като, например, да хапнеш сладолед с вкус, който никога досега не си опитвал. Защото за Соня дори опитването на нова храна е свързано с предварително проучване в интернет, разпитване на реални хора и градиране на отговорите на анкетираните по надеждност и целесъобразност.
Девизът на аналитичните паралитици е "Знам прекалено много за всичко, за да започна да действам."
Повечето от тях никога не са имали сериозна връзка. Не си дават труда да поканят сладкия наемател от апартамент Б12 на кафе, защото са убедени, че и без това няма да се получи между тях. Предварително са разиграли в главата си всички възможни лоши сценарии, по които ще протече първата среща. И понеже те задължително включват неволна пръдня в асансьора или несъвместимост на литературните, хранителните, музикалните и садо-мазо интереси, решават, че рискът е прекалено голям, за да посветят една вечер на човек, с когото така и така не им е писано да живеят "happily ever after". В перспектива докъм 2042 година.
Техните пътувания в чужбина са възможно най-скучните и могат да бъдат сравнени по-скоро с клиничен запек, отколкото с вълнуващо приключение. Защото са обмислили всяка минута предварително месеци преди това - кога ще кацнат, с какво ще се придвижат до хотела, къде ще консумират храна, одобрена поне от 87% от потребителите на Yelp, колко минути се ходи от спирката на метрото до квартирата и дали местният закон изисква да носят светлоотразителни знаци по дрехите си, ако е след залез слънце.
Проучили са дори своя Airbnb домакин в Антверпен, Малага или Стокхолм в базата данни на Интерпол (имат си начини!), за да не стане така, че да осъмнат една сутрин с бъбрек по-малко. Ако изобщо осъмнат!
"Парализа на анализа" е известна още като "информационно пренатоварване" - понятие, появило се в психонализата преди 50 години, когато хората за първи път започват да чувстват последиците от огромния поток информация, който ги залива отвсякъде. Неслучайно научни експерименти доказват, че децата не са засегнати от нея.
Те намират по-бързо и по-адекватни решения на зададени практически задачи, именно защото не са повлияни от информация, която вместо да улеснява, затруднява мисленето им. Възрастните, от друга страна, са толкова притеснени от вероятността едно неправилно взето решение или действие да доведе до провал, че буквално блокират.
Страхът от допускането на грешки е модерно заболяване. Любопитен парадокс е, че колкото по-опитни и по-знаещи ставаме, толкова повече време ни отнема да изпълняваме задачите си и още повече да приемаме нови предизвикателства. Това се дължи на факта, че още преди да сме започнали, вече виждаме какво може да се прецака.
Гледаш, например, в сутрешния телевизионен блок как някакви хора са обиколили Южна Америка само с велосипед, швейцарско ножче и два чифта гащи за смяна, и си викаш, "Ужас, ами ако...?" Приятел ти разправя как се е оженил за момиче само след двуседмично познанство и си мислиш, че е луд за връзване и че със сигурност ще съжалява, след като отрезнее.
Купуването на тостер ти се струва изпитание, което би разревало дори коравия Чък Норис. И всичко това, защото провалът те ужасява. Защото искаш да постигнеш перфекционизъм, без да рискуваш дори и косъм да падне от главата ти. Нямаш време да грешиш, защото или ще пострадаш, или няма да получиш втори шанс да поправиш петицата на шестица.
Знам, животът такъв, какъвто го живееш от доста време насам. В живота на Соня нищо не се случва бързо, лесно и с щастлив завършек, както в любимия ти сериал. И не, макар че написах толкова много думи, нямам решение за проблема. Мога единствено да предложа една мантра, която не е лошо да си повтаряш, докато правиш поредния рисърч в интернет колко широко тиксо да си купиш.
А мантрата е: "Дреме ми". И винаги, когато парализата те скове и не можеш да вземеш решение (за тиксото или за нещо друго), просто си спомни колко по-лесно ти беше да стъпиш в локва дъждовна вода, когато беше хлапе.
Съгласен съм особено за почивките. Убива се емоцията когато предварително си проучил всяка храна, място, музей, картина и тн