9 невероятни урока по родителство от цял свят

Ако има едно нещо, в което китайските "майки-тигрици" си приличат с французойките, то е, че и двете доказват колко разнообразен може да бъде стилът на родителство и възпитание на децата.

Аржентинските родители оставят децата си да стоят до толкова късно, колкото пожелаят; японските родители пускат 7-годишни деца да пътуват в метрото сами; а датските родители оставят малките си деца да спят в количката на улицата, докато влизат вътре да пазаруват или да се хранят.

Някои родителски подходи ще ви шокират, други само биха ви били от полза.

Майките във Виетнам например отучват бебетата си от пелените още на деветия месец. Не ви ли се иска и вие да постигнете същото?

Ето кратка селекция от уроци по родителство от цял свят:

1. В Норвегия децата спят навън дори при температури под нулата

В Норвегия, детството е много институционализирано. Когато детето навърши 1 година, то започва да посещава т.нар. "barnehage" ("детска градина" на норвежки) - която е държавно субсидирана.

Родителите също плащат такса, но места има за всички, а децата са под грижата на възпитателки от 8 до 17 часа.

А малките деца прекарват повечето време на площадката за игра, дори и при изключително ниски температури. В Норвегия не е необичайно да видите дете, спящо в количката си насред суровата скандинавска зима.

Дори и с очевидната подкрепа, осигурявана от правителството в Норвегия, някои родители обаче се оплакват от липсата на креативност и разнообразие в подходите към родителството.

Американка, привикваща към отглеждането на децата си в Норвегия пише: "Няма как човек да не остане с усещането, че тук има само един, "правилен" начин да се правят нещата - и всички го правят по този начин", пише тя.

"В Америка има различни стилове на отглеждане и възпитание - спане в едно легло с детето, привързано родителство и т.н. Тук обаче се придържат само към един начин, независимо дали ви харесва или не: всички деца си лягат в 19:00, всички посещават един и същ вид предучилищна подготовка, всички носят ботуши, всички консумират един и същ обяд... така е в Норвегия."

2. Виетнамските майки обучават децата си да ходят по малка нужда по команда

Във Виетнам, родителите приучват бебетата си да вършат естествените си нужди по команда. Звучи малко като Павлов с кучетата, но вместо слюноотделяне става въпрос за ходене по малка нужда.

В Китай се налага същата практика.

Как става?

Родителите проверяват кога бебето им пълни памперса и издават лек подсвирващ звук. Скоро детето започва да асоциира звука с ходенето по нужда - и го прави при подсвирване!

Може да ви се струва странно или да си мислите, че някой е объркал детето си с декоративно кученце.

Но според изследователите, повечето виетнамски бебета обикновено спират да носят памперси на около 9 месеца.

Сега още ли сте толкова предубедени, че тази практика е толкова нередна?

3. Племето "кисии" в Кения избягва да гледа бебетата в очите

Майките от племето "кисии" (или "гусии") в Кения носят децата си навсякъде, но не им позволяват да гукат.

Когато децата им започват да бърборят, родителите отклоняват поглед. За западните възприятия това звучи грубо, но то има смисъл в контекста на културата на кисии.

Там зрителният контакт е акт, съдържащ в себе си власт.

Все едно да кажеш: "ти командваш" - нещо, което надали родителите биха желали да предадат като послание на децата си.

В резултат на това децата от племето кисии търсят по-малко внимание от близките си - което вероятно е нещо, което мнозина западноевропейци само биха мечтали да постигнат.

4. Датските родители оставят децата си на улицата, докато пазаруват

В Дания, както пише Мей-Лин Хопгуд в книгата "Как ескимосите топлят бебетата си", "децата често биват оставяни навън, за да подишат frisk luft ("чист въздух") - нещо, което според родителите е важно за здравето и развитието на сърцето - докато бащите и майките им се хранят и пазаруват."

Както вероятно се досещате, повечето родители в САЩ биха ги побили тръпки само при упоменаването на тази идея.

В Ню Йорк наскоро млада двойка родители (жената е била датчанка) бяха арестувани заради това, че оставили детето си пред ресторант, докато обядвали вътре.

"Върнах се преди седмици от Дания - а там правят точно така", казва нюйоркчанката Марион Адлер, майка на момче на 2 години и половина.

"Навсякъде можеш да видиш бебета без родителски надзор - и отначало бяхме шокирани. Но Дания ни се стори изключително цивилизовано място."

5. В Полинезия деца се грижат за деца

Не, не говорим за по-голям брат, който да се грижи за малката си сестричка. Говорим за организирани детски колективи.

Хопгуд пише в книгата си, че възрастните отговарят за грижите за бебета в Полинезия, но в момента, в който детето може да ходи, то бива предадено на грижите на други деца.

"Деца в предучилищна възраст са научени как да успокояват бебетата", пише тя, "така децата на около годинка-две стават по-независими, защото разбират, че това е единственият начин, по който могат да прекарват времето с големите деца".

Съпрузите антрополози Джейн и Джеймс Ричи са наблюдавали подобен феномен в продължение на десетилетия в Нова Зеландия и островите в Полинезия.

Те обаче не смятат, че има шанс той да се наложи в Америка или Европа.

"В западните общества това би било счетено за изоставяне на децата и би предизвикало ужас," пишат те в "Да израснеш в Полинезия".

6. Японските родители оставят децата си да излизат сами

Родителите в Япония дават на децата си голяма независимост след определена възраст. Там не е необичайно 7-годишни и дори 4-годишни деца да пътуват в метрото съвсем сами.

Кристин Грос-Ло, автор на книгата "Родителство без граници", прекарва в Япония по няколко месеца ежегодно. Докато е там, оставя децата си да изпълняват различни задачи без нея, включително да пътуват с градския транспорт и да се разхождат из града колкото пожелаят.

Естествено, в Америка тя не им дава такава свобода: "Ако ги оставя сами по този начин в САЩ, не само ще ме гледат странно," казва тя в TED лекцията си. "Нещо повече, някой би се обадил на социалните служби."

7. Испанските деца стоят будни до късно

Испанските семейства се концентрират върху социалните и междуличностните аспекти на развитието на децата, казва Сара Харкнес, професор в Департамента по човешко развитие и семейни изследвания на Университета в Кънектикът.

Идеята детето да си ляга в 18:30 часа е тотално неразбираема за испанските родители, споделя Харкнес пред аудиторията на TED. "Тя даже им звучи ужасно," коментира тя.

"Техните деца обикновено си лягат в 22 часа", за да могат да участват в живота на семейството вечер. Същият подход е присъщ и на родителите в Аржентина, казва Хопгуд.

8. Мъжете пигмеи са образци за добри бащи

В традициите на пигмейското племе "ака", живеещо в Централна Африка, мъжката и женската роля са практически взаимозаменяеми. Докато жените ловуват, мъжете се грижат за децата - и обратното.

И това е парадоксално, коментира американският антрополог проф. Бари Хюлет. "Подобна гъвкавост е практически непозната дори в нашето общество," споделя Хюлет пред Guardian.

"Бащите от племето ака поемат с охота ролите, заемани от майките, без каквито и да е колебания - и което е по-важно, без каквато и да е загуба на статус; няма никаква стигма в размяната на ролите."

Тази гъвкавост, учудващо, дори включва това мъжете да позволяват на бебетата да сучат от гърдите им. Някога да сте се чудили защо мъжете имат зърна? Ето ви отговора.

9. Френските деца ядат всичко

Зададено време за хранене; никакви междинни похапвания; идеята, че ако пробваш нещо достатъчно много пъти, ще го харесаш.

Това са някои от фундаменталните "правила за хранене" във Франция, които се приемат за даденост.

Резултатът е, че френските деца като цяло се хранят със същата храна като възрастните, от гъши дроб до екзотични сирена.

Опитайте да обясните това на вашите племенници...

Новините

Най-четените