Един лабрадор на Лазурния бряг

Кацане в Ница, кабрио под наем, сламени капели,тъмни очила, развети коси...

Това може да е началото на вашето пътешествие, но не и на нашето. Голям домашен любимец като мен усложнява значително всички обстоятелства и налага дългият път да бъде минат със собствена кола.

И без разветите ми от вятъра край мечтаното кабрио кучешки уши започва нашето нетрадиционно пътуване из Франция. То ще бъде посветено на удоволствията, без посещения на музеи (все пак са забранени за кучета), а сред природа, красиви места, джаз и опера на открито и, разбира се, прелестна храна и френски вина (поне така се надявам).

Пътят води към Лазурния бряг. Чувала съм, че каквото и да се каже за това прелестно земно място, ще бъде клише. Но за мен всичко е ново, „откривам" го за първи път.

Първата спирка е малко селце на морето в Италия и хотел със стара слава, омагьосваща гледка, специален фотьойл-легло за мен и стая с размерите на голям апартамент в Париж. Паста, прясна риба, вино, мирис на море - онези прости неща, които правят живота прекрасен. Сцените на брега напомнят за филмите на Фелини. Черен каменист плаж, налягали групи хора: „мама" - седи на стол и цялото семейство около нея - синове, снахи, дъщери, внуци.

Колоритна гледка, придружена от голяма врява, която ми пречи да поспя, но пък им отмъщавам с лудо търчане след пръчка, плуване, а после...изпръскване на цялата вода върху хората.

Интересни лица, пищни форми, смях и разпалени разговори за храна. Храната във Франция е култ и основна тема, дори повече отколкото в Италия. Харесват ми тези хора, мислят по "лабрадорски" - предимно за ядене. В България оставихме вечното бърборене за болести и диети. И на мен са ми отпуснали края, та и аз да опитвам от всички вкусотии.

Пътят към Лазурния бряг минава през Монако - владение на фамилията Грималди от 1308 г. Нали аз съм принцеса (макар и само за Е.Ф. и К.К.), решаваме да почетем Грейс Кели в известния ресторант-бар Quai des Artistes - мястото на звездите. Питиета, музика, храна, стриди. Гледката от безброй мачти на луксозни яхти напомня великолепието на онези времена на младата принцеса - холивудска звезда и всички легенди около нейния живот, началото на "освежаването" на благородническата кръв с кръвта на простосмърните, та били те и звезди.

Един поклон в Монако - данъчният рай, приютил много известни лица от спорта, филмовия свят, бизнеса. Циркът, Рение, трите "трудни" деца, опасните завои и неизясненото произшествие с кола, причинило смъртта на легендарната принцеса, която ще погребе тайната на случката със себе си. Паркираните скъпи коли не могат да се конкурират с най-скъпите яхти на света.

Кан е поредната мека на лукса и славата. Усещам неспокойните духове на звездите от филмовия фестивал, които са пристъпвали по червения килим тук. Надявам се да знаете, че ние, кучетата, виждаме неща, които вие - хората, не можете и понякога се чудите защо лаем "нищото".

Ако някой спомене известните курорти, то аз ще ви отведа до селца, които заслужава да видите. За Кан и Сан Тропе е писано много. Старата им слава не избледнява. Дори и презастрояването на района не намалява интереса и магнетизма на тези места. Заслужава да си намерите къщи или стаи за гости нагоре в хълмистите местности. Каменни постройки с дървени капаци, потънали в зеленината на микс от туи, смокини, алое, глицинии и палми, малки пазари, кафенета и хлебарници, мирис на кроасани и франзели. И когато имате правилните спътници, попадате и на интересни забележителности.

Сен Пол прилича на много старинни места наоколо - кацнал на високо и трудно достъпно. Французите са маняци велосипедисти и затрудняват и без това рисковия преход по тесния път нагоре. Атмосферата на Сен Пол е приказна с архитектурата на каменните къщи, тесните улички, цветните капаци на прозорците, безброй галерии, музей и кафене в центъра с място отпред, където местните играят петанк.

Гробището, подобно на други, е разположено на хълма с най-красивата гледка и Е.Ф. го включи към списъка си от най-красивите гробища на света, където първо място държи гробището на брега на океана в Пуерто Рико.

Марципан, конфитюри, ленени покривки и много изкуство. Приказен свят. Тук е царството на Fragounard и различните ухания на парфюмите и мириси на продуктите ме разконцентрират. Близкото градче Grassе още от 17-ти век е световна столица на фините парфюми - там е и тяхното производство. Пътуването в миналото преминава задължително през Гурдон, класифициран като едно от Plus beaux villages de France (най-хубавите села на Франция).

Замъкът Château de Gordon e построен през 13 век и през 17 век е преустроен и достроен. Днес е музей за Арт Деко, антични оръжия и картини от 16 и 17 век . Към замъка принадлежи терасовиден парк - типичен пример на градина от френските дворци, първообраз на всичко създадено по-късно като озеленяване. Замъкът днес е частна собственост и принадлежи на италианската фамилия Негро.

Гледките от високо са страшни и прелестни, далече от шума и претенцията на луксозния, пренаселен свят долу. Една цяла сутрин беше посветена само на мен и прекарахме на остров Сен Маргьорит - на 15 минути път от Кан с голям катамаран. Закътани заливчета за къпане и дълги пътеки сред гора за разходки. Единствената сграда на острова, дълъг около 8 км, е бивш затвор, превърнат в музей на морето.

Ето на тези места бях. Видях и чух всичко. Е, и всички видяха мен - най-красивият, светски, кафяв лабрадор.