Откъде тече Wikileaks

Че Wikileaks се опитват да набутат в ъгъла властите къде ли не, включително в САЩ, надали е тайна за никого. Но това, което започна снощи, е нещо твърде особено - и ми е трудно да преценя как би трябвало да го определя.

От една страна, дори интересът на обръгнали на подобни разкрития и отегчени хора като мен е предизвикан, от друга страна - съдържанието на публикуваните материали определено не съдържа крайни сензации.

Думите "поверителни документи на държавния департамент на САЩ" звучат апетитно, както и поверителната кореспонденция от посолствата. И документите като подсигуровка са връчени поне на няколко медии в основните европейски страни. Въпросът обаче е - каква е целта на подобна акция?

Ако съпоставим с предните случаи на изнесени документи... тогава ставаше дума за потулени военни престъпления, което беше достатъчно зле. Всичките предоставени документи бяха приписвани на един човек - Брадли Манинг, който поради работата си във военното разузнаване е имал достъп до тях.

Тук, доколкото можем да се досетим, става въпрос за дипломатическа кореспонденция, която няма нищо общо с това разузнаване (тя е под отделна юрисдикция почти навсякъде по света), така че източникът просто няма как да бъде същият.

Реакцията на Белия дом и Държавния департамент също е малко по-различна, което е обяснимо. Все пак ако досега изнесените факти са се отнасяли преди всичко до войни в затънтени региони, макар и шумно обсъждани от медиите, тук са засегнати държавни интереси и междудържавни контакти, плюс нелицеприятни коментари за видни политически фигури.

Това, което поражда съмнения за произхода на документите, е самото им съдържание. Там присъстват преди всичко свободни определения (естествено, непредназначени за чужди очи) на световни политици от страна на американските дипломати, които в рамките на тяхната среда не са нещо необичайно, плюс (непотвърдени) искания от правителствата на страни за определени стъпки.

Другото, което би трябвало да предизвика бурна реакция, е функционирането на посолствата на САЩ като мини-разузнавателни центрове, за което те са се отчитали във Вашингтон.

Само че практически всеки, живял соца, би трябвало да помни, че това далеч не е тайна, както и че определени постове в посолствата са "узаконено" прикритие на разузнавачи, контактуващи с местна агентура. Това особено се отнася до превърналите се в нарицателно "втори секретар по нещо си", както и до културните аташета. С редки изключения, но като цяло това не е някакъв супер-сюрприз за никого.

Още виждаме описания на срещи на дипломати с колеги - официални и неофициални, както и на пристрастията им, любими ястия, филми, изобщо всичко, което би могло да представлява потенциален интерес за разузнаването, и което в някакъв вид се практикуваше в соца дори и за обикновените хора, които излизаха в чужбина и поддържаха близки контакти с чужденци.

Може за света това да е сензация, но аз имам спомени дори за майка ми, която някога е била разпитвана при единственото си излизане извън соц-страните - до Мароко, с кого е контактувала, какви разговори е водила, наблюдения върху колеги и участници в делегацията и така нататък. Отказът й да доносничи тогава й струваше шанса да замине на работа в Алжир, но май се отплесвам.

Мисълта ми е, че под каквато и да е форма, понякога на държавно ниво, понякога недотам, но подобни сведения също се събират от всички, навсякъде. Това не е някакъв виртуозен шпионаж или анализи на противника, просто набиране на данни, които могат да бъдат използвани по-нататък от определени хора в нужния момент.

Селекцията от публикувани документи изглежда старателно подбрана и пресята, така че да не разкрива нищо фатално, но същевременно да предизвика полу-сензация. Това със сигурност не са сведения, просто събрани в определен времеви интервал, а категорично са минали през пресяване от някой орган, който е преценил какво е допустимо да се разкрива и какво - не. Възможно е това да са и самите Wikileaks, но не ми се вярва, те в името на максималната сензационност биха изнесли всичко.

Което, доколкото съм параноик по нагласа, ме навежда на една проста мисъл - възможно ли е тази информация да е извадена от хора на високи постове в самата американска администрация с цел компрометиране на Обама, Държавния департамент, оглавяван от Хилари Клинтън, и като цяло с цел да се предизвикат политически трусове в САЩ?

Разгласата означава, че изтичането на сведения е запушено и вече е без значение дали властите ще се опитват да ровят кой е пуснал духа от бутилката. Във всички случаи, ако зад това стоеше конкретна държава, примерно Русия, тя би използвала тези сведения сама, вместо да ги пуска в публичното пространство.

Плюс това, поне от достъпното в момента изглежда, че документацията е старателно пресята, така че да няма катастрофални изтичания на важни сведения. Което подсказва за достъп отвътре - резултат примерно на боричкания за надмощие в рамките на самия Държавен департамент или в Белия дом.

Част от информацията е смислена, точна, донякъде провокационна, но тя не поднася кой знае какви изненади, не казва нищо, за което да не сме се досещали и преди. Поне не и от тази страна на вече падналата желязна завеса.

Отделна подробност е, че за България в тези документи - или поне в този единствен, който в момента е публично достъпен, също не се казва нищо особено ново, там присъстват констатации, които всички ние правим на чашка, у дома, сред приятели, но просто не излизат в масмедиите по обясними причини.

Може впоследствие да изникне и нещо, което да не знаем... но, отново, няма особена логика това да се случи. Ако американският посланик е научил нещо, което да предаде във Вашингтон, наистина ли вярвате, че никой в България извън него не го е знаел?

Не знам. Вадете си сами изводите. Но лично за мен остават твърде много неотговорени въпроси в тази история, за да повярвам, че до подобни документи се е добрал прост анализатор в американското военно разузнаване.

Не и в такива обеми. Не и с подобна цензура на разкритите факти.